Решение № 4764 от 29.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1492/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) срещу Решение № 5783/16.12.2025 г, постановено по адм. дело № 1053/2025 г. на Административен съд – Пазарджик ( АС – Пазарджик), с което е отменено Уведомително писмо (УП) изх. № 02-130-2600/1693 от 01.06.2025 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенциите, обвързани с площ за кампания 2023, в частта, с която е наложена санкция и отказано финансово подпомагане за 2023 г. по подмярка ОПДУ за сумата от 12 100,87 лева и преписката е върната на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне, в отменената част, по подаденото заявление за подпомагане от „АГРО-НВ“ ЕООД, съобразно даденото в мотивите на съдебното решение тълкуване по прилагане на закона. Решението се обжалва като неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни основания за отмяна по чл. 209 т. 3 АПК. Развити са доводи, че съдът необосновано е приел, че оспорения акт е немотивиран и не съдържа фактически и правни основания за отказаното подпомагане. Поддържа се, че УП ( Таблица 1 и поясненията към нея) и приложение 1, неразделна част от него с Таблица 1.1 и Таблица 1.2, съдържат фактическите и правни основания за отказаното подпомагане. Иска се отмяната на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу УП в оспорената му част. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и разноски за държавна такса. Ответникът по касация – „АГРО-НВ“ ЕООД, не представя становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение АС-Пазарджик е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма, но не съдържа конкретни и ясни мотиви, като АО не е посочил фактически и правни основания за издаването на акта. АС Пазарджик е приел, че с обжалваното УП е наложена санкция и отказано финансово подпомагане за 2023 г. по подмярка ОПДУ за сумата от 12 100,87 лева. Посочил, че от пояснението под Таблица 1, колона 3 „Намаления“ се установява, че в нея се отчитат намаления на субсидията в резултат на извършени проверки по чл. 70 от ЗПЗП, административни санкции съгласно чл. 76 от ЗПЗП, намаления съгласно чл. 82, 83 и 84, т. 1 и т. 4-8 от Наредба 3 от 10.03.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции и намаления съгласно чл. 17 от Регламент (ЕС) 2021/2116, когато е приложимо. Цитираното от решаващия съд съдържание на УП го е мотивирало да приеме, че същото не дава ясна представа какви фактически обстоятелства са съобразени, за да се разпореди посоченият резултат, и под кое точно материалноправно основание тези обстоятелства са подведени. Съдът допълнил, че е налице посочване в табличен вид на размер на заявените суми, на намаленията и на оторизираните суми, но от дадените обяснения към колоните от съдържащите се в акта таблици не се установява какви са фактическите основания за постановяване на акта, които приема органът, като такива не могат да се извлекат и от документите, предхождащи издаването на оспореното уведомително писмо. АС Пазарджик приел, че единствено посредством изслушването на приетата от съда съдебно техническа експертиза е установено, че част от заявените парцели са с променен начин на трайно ползване „застроени площи“, върху които има инсталирани фотоволтаични панели. Решението е неправилно. Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт, като постановен от законен състав, след надлежно сезиране от заинтересовано лице с жалба срещу подлежащ на оспорване административен акт. Съдебното решение установява, че решаващият съд е изградил изводите си единствено на констатациите за поясненията относно съдържанието на Таблица 1, колона 3 „Намаления“, като дори не е възпроизвел съдържанието й, след което формално е посочил, че от обясненията към колоните на съдържащите се в акта таблици и от документите, предхождащи издаването на оспореното уведомително писмо не се установява какви са фактическите основания за постановяване на акта, които приема органът. Съдът не е съобразил в пълнота съдържанието на УП и таблиците му и не е извършил каквато и да било аналитична дейност, за да установи фактическите и правни основания, обосновали обжалвания отказ от подпомагане. Така, АС Пазарджик не е установил, че административния орган ясно е посочил причината за извършените намаления по ОПДУ. Още в първото изречение на Приложение 1 към УП е посочено, че в Таблица 1.1. са посочени площите, за които са констатирани несъответствие с изискванията за подпомагане, като в самата таблица са изписани заявените парцели по номер и заявена площ, установяванията по отношение на тези площи – съответно размерите на площите в слой ливади за косене, след мониторинг, след разрешаване на двойно заявени площи, след установяване наличието на правно основание, както и наддекларираната площ. В пояснението под таблицата за съдържанието на колона 3 „Установена площ според начин на трайно ползване“ ясно е посочено, че тази площ се установява след проверка за съответствие на физическия блок със земеделския начин на трайно ползване, определен спрямо послойната структура на данни, създадена и поддържана в МЗХ, съгласно чл.33 и чл.33а от ЗПЗП, както и посочена приложимата Наредба № 105/22.08.2006г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол, кога и с коя заповед е одобрен окончателния специализиран слой „Физически блокове“ за кампания 2023, въз основа на който се извършват задължителните административни проверки, съгласно чл.37 ал.2 и чл.70 от ЗПЗПвъв вр. с чл.58 ал.1 т.1 от Наредба № 3 от 10 март 2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции. Посочено е и основанието за частичен или пълен отказ за плащане на площ, когато кандидата е заявил площ, която не попада в специализиран слой „Физически блокове“ за кампания 2023, а именно чл.16 а ал.6 от вече посочената Наредба № 105/22.08.2006г. във вр. с чл.88 т.8 от Наредба № 3/10.03.2023г. Съгласно чл.88 т.8 от Наредба № 3/10.03.2023г. ДФЗ намалява размера на плащането, отказва плащане и налага санкции в приложимите случаи, когато заявените за подпомагане площи са оценени като неотговарящи на условията за допустимост за подпомагане при проверките, извършвани по чл.70 от ЗПЗП. Последната посочена разпоредба определя, че административни проверки, проверки на място и проверки чрез системата по чл. 30, ал. 2, т. 7 се извършват за контрол на точността и пълнотата на информацията в заявлението за подпомагане и в искането за плащане и за спазването на всички критерии за допустимост, ангажименти и други задължения по отношение на интервенцията, както и на условията, при които се предоставя подпомагане и/или освобождаване от задължения. Съдържанието на административната преписка, за която не се твърди, че е непълна, установява извършването на административни проверка на подаденото заявление за подпомагане, при които именно е установено несъответствието на начина на трайно ползване на физически блок, заявен за подпомагане с изискванията за подпомагане. При наличието на фактически и правни основания за издаването на оспорения административен акт, както и при липса на допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, първоинстанционният съд е било необходимо да анализира приложимите материалноправни норми съобразно установената фактическа обстановка по делото и да отговори на въпросите относно законосъобразността на оспореното УП. Съображения на първостепенния съд в обжалвания съдебен акт относно правилното приложение на материалния закон липсват. В съдържанието на обжалваното съдебно решение липсват мотиви дали доказателствата по делото установяват възприетите от органа основания за отказаното финансово подпомагане по ОПДУ в размер на 12 100,87 лв. Тази липса на мотиви представлява пречка за осъществяване на касационната проверка относно прилагането на материалния закон, тъй като съгласно чл.220 АПК касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Обжалваното решение като неправилно следва да се отмени и делото се върне на първата инстанция за разглеждане от друг състав, който след установяване на релевантните факти и след съвкупна преценка на всички относими събрани по делото доказателства, да изложи мотиви относно съответствие на акта с приложимите материално правни норми и целта на закона. С оглед изхода на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Възлагането им следва да бъде осъществено съгласно чл.226, ал.3 АПК при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, пето отделение