Решение № 13354 от 9.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11982/2014 г.

Решение № 13354 от 9.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11982/2014 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - Варна при Централно управление /ЦУ/ на Национална агенция за приходите /НАП/, срещу Решение № 1764/15.07.2014 г. по адм. дело № 912/2014 г. на Административен съд гр. Варна. В жалбата на дружеството се излагат доводи за неправилност на решението като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението и отхвърлена жалбата на дружеството срещу процесния ревизионен акт /РА/, с присъждане на разноски. Излагат се доводи за неправилност на решението в частта на разноските. Ответникът - "Ер комерс" ЕООД чрез адв. Жеков оспорва касационната жалба с доводи за неоснователност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество . Предмет на обжалване пред АС е бил Ревизионен акт /РА/ № 271303741/03.12.201З г. и Ревизионен акт за поправка № 1401855/30.01.2014 г., издадени от органи по приходите, потвърдени с Решение № 18/27.02.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП гр. Варна, с който на жалбоподателя са определени данъчни задължения по ЗДДС за д. п. м. 01.2010 г. общо в размер на 15888,94 лв, и лихва в размер на 6212,62 лв. За да постановени обжалваното решение, на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. Подробно съдът е обсъдил и подложил на обстоен и задълбочен анализ представените в хода на ревизията, с възражението към РД и в съдебното производство писмени доказателства, заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза и обясненията на управителя на ревизираното лице. Съдът е приел, че жалбоподателят е доказал още в ревизионното производство предаването и транспортирането на стоката от склад па "Белинда Диш Тиджарет" гр. Одрин, продаването й на прекия доставчик "МГ Комерс" ООД, който е получател според packing list /опаковъчен лист/, както и доставката на стоките от "МГ Комерс" ООД впоследствие на жалбоподателя. Приел е за установено, че е налице реално предаване на стоките франко склада на крайният купувач - "Дъга 2000" ООД в гр. Шумен, а за жалбоподателя не е необходима такава материална и кадрова обезпеченост, тъй като е използван транспорт на турската фирма "Белинда Диш Тиджарет" гр. Одрин и персонал на получателя "Дъга-2000" ЕООД, който е краен получател на стоките - захарни изделия. Решението е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приобщените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. По съществото на спора съдът, разпределяйки правилно доказателствената тежест, законосъобразно е приел, че механизмът на ДДС поставя като условие за възникване правото на данъчен кредит установяване наличието на реална доставка по смисъла на чл. 9 ЗДДС. За регистрираното лице възниква задължение да начисли данък, на което съответства свързаното с това право на получателя да ползва данъчен кредит. Доказателствената задача на жалбоподателя като ревизирано лице, което твърди, че в негова полза е възникнало субективното материално право за приспадане на данъчен кредит, е да установи по несъмнен начин доставките на процесните стоки - различни видове захарни изделия като бисквити, бонбони, драже, шоколад, дъвки. Настоящата касационна инстанция намира, че при проследяване на процесните доставки на стоки се установява реалното им престиране. Доказани са произходът и местонахождението на стоките, посочени във фактурите, начина на индивидуализирането и фактическото им предаване, както и тяхното транспортиране. Извършената сделка се явява транзитна продажба по смисъла на чл. 329 от ТЗ. В ревизионното производство прекият доставчик на ревизираното лице не е открит на адреса за кореспонденция, но в подаденото възражение срещу ревизионния доклад ревизираното дружество е посочило, че е осъществило контакт с "МГ Комерс" ЕООД на адрес: гр. Свиленград, ул. "Хаджи Димитър" № 8, при което са му предоставени документи, доказващи наличието на доставка, които е приложило към възражението. В съдебното производство вещото лице е посетило на място доставчика в Свиленград и е извършил проверка на счетоводството му, като е дал заключение за наличието на оригиналните документи там. Доказателствата по делото сочат, а и вещото лице по назначената ССЕ е установило, че съгласно счетоводните документи може да се установи движението на захарните изделия по цялата верига от продавача - производител, фирмата в гр. Одрин, Република Турция до крайния получател "Дъга 2000" ЕООД. Стоките по процесните фактури реално са закупени от прекия доставчик "МГ Комерс" ООД от турската фирма и същите са внесени и обмитени от същия, съгласно представените по делото и обсъдени от първоинстанционния съд митнически декларации за внос. Впоследствие това дружество е прехвърлило собствеността й на "ЕР Комерс" ЕООД, а последното ги е префактурирало на "Дъга 2000" ООД. Превозът е извършен с камиони на турската фирма, като по време на пътуването не са разтоварвани и са доставени в складовете на "Дъга 2000" ООД, като заплащането е извършено по банков път от ревизираното дружество. Стоките са заприходени по счетоводните аналитични сметки на доставчика. От своя страна "ЕР Комерс" ги продава на "Дъга 2000"ООД, като издава фактури, към които са прикачени и складови разписки. Получателят - последното дружество ги е включил в дневник продажби за месец януари и месец февруари 2010 г., като ДДС за първия месец е внесен, а за втория е приспаднат. При сравняване на фактурите, по които не е признат данъчния кредит на ревизираното лице и тези, издадени от него на "Дъга 2000"ООД се установява, че издаването им се разминава с един до два дни, което означава, че са престояли в камионите на турския доставчик и са продадени от ревизираното лице непосредствено след получаването им. За обработката на стоките последното дружество е имало необходимата кадрова обезпеченост, поради което липсата на такава от страна на "ЕР Комерс" е ирелевантен факт. Независимо, че последното дружество и "Дъга 2000" ООД се свързани лица, приложените документи към преписката не са създадени за нуждите на производството, което се доказва от тяхната хронологичност и съвпадение на всички отразени в тях реквизити. Това е установено и от отговора на допълнително поставените в тази връзка задачи към вещото лице. По смисъла на чл. 24, ал. 1 от ЗЗД, собствеността върху стоките, като строго индивидуализирани по вид и брой е прехвърлена с издаването на фактурите от "МГ Комерс" ООД на "ЕР Комерс"ЕООД. Проверките са установили също, че същите са намерили аналитично отражение в счетоводствата и на трите дружества по веригата, като и трите са се разчели коректно с бюджета. Съдът е достигнал до извод за незаконосъобразност на оспорения РА, който извод е съответен на материалния закон. Не са допуснати нарушения на съдебнопроизводствените правила по събиране и преценка на доказателствата. Не са налице касационни основания за отмяна на решението. С оглед горното, като е приел, че оспореният пред него ревизионен акт е незаконосъобразен, административният съд е постановил правилно решение, което ще следва да бъде оставено в сила. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че е неприложима разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК, защото незаконосъобразността на ревизионния акт не се обосновава основно чрез представените пред съда писмени доказателства. Дори и да се събират и представят доказателства, същите доказват твърдения на данъчно-задължените лица в производството пред съд, което с оглед разпределението на доказателствената тежест им дава възможност да оборят изложени констатации на органите по приходите. Разпоредбата е предвидена като санкция за лица, които не са представили доказателства в производството при ревизията, поради което следва да се прилага изключително прецизно и при доказано недобросъвестно поведение на данъчнозадълженото лице. Предвид изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, на ответника в касационното производство следва да се присъдят направените по делото разноски за един адвокат. Представени са доказателства за това - списък с разноски с приложен договор за правна защита и съдействие, по който е заплатен хонорар в размер на 1500 лева. Възражение за прекомерност на размера на хонорара не е направено. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,