Решение № 6775 от 23.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8084/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. А. Б., гражданин на Сирия, с [ЛНЧ], роден на [дата]., против Решение 11840 от 12.07.2024 г., постановено по адм. д. 5471 по описа на Административния съд София-град за 2024 година. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), във вр. с чл. 145 и сл. АПК, е отхвърлена жалбата на чуждия гражданин против Решение 6047 от 10.05.2024 г. на заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, с което, на основание чл. 48, ал. 1, т. 3 ЗУБ, във вр. с чл. 34, ал. 1 от с.з., му е отказано да се събере на територията на Република България със своите родители З. Р. Х. майка и Б. А. Н. баща. Касационният жалбоподател оспорва първоинстанционния съдебен акт, като неправилен, поради постановяването му при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изразява становище, че обжалванoто решение е немотивирано, доколкото изложените от съда съображения, обусловили решаващия му извод за неоснователност на жалбата на Б. против Решение 6047 от 10.05.2024 г. на заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) се основават само на една част от установените по делото обстоятелства, което е резултирало в погрешни заключения, несъответстващи на фактическата обстановка по казуса. Счита, че, в случая, съдът е следвало да приложи чл. 4, пар. 2, буква а от Директива 2003/86/ЕО на Съвета от 22 септември 2003 година относно правото на събиране на семейството (Директива 2003/86/ЕО/ Директива/та), за която разпоредба от правото на Европейския съюз излгага съображения, че има пряко приложение. Твърди формализъм при преценката на първоинстанционния съд относно понятието старост и напреднала възраст , предвид неотчитането на концепцията и традиционните разбирания за старост в Сирия, на продължителността на живота в тази страна и на други релевантни обстоятелства. Иска отмяната на обжалвания съдебен акт, както и отмяната на оспорения индивидуален административен акт. Ответникът по касационната жалба заместник председателят на ДАБ с адрес в София, бул. Княгиня Мария Луиза 114Б не изразява становище по нея в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен юрисконсулт, който оспорва касационната жалба като неоснователна, а по същество, иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура, участващ по делото, дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на съдебното решение. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, като извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон и обсъди посочените в касационната жалба пороци на съдебния акт, приема следното: Производството пред Административния съд София-град е образувано по жалба на Х. А. Б., гражданин на Сирия, против Решение 6047 от 10.05.2024 г. на заместник-председателя на ДАБ, с което, на основание чл. 48, ал. 1, т. 3 ЗУБ, във вр. с чл. 34, ал. 1 от с.з., му е отказано да се събере на територията на Република България със своите родители З. Р. Х. майка и Б. А. Н. баща. Административният съд е установил, от фактическа страна, че с влязло в сила Решение 12708 от 23.08.2023 г. на Председателя на на ДАБ (л. 76-80 от първоинстанционното дело), на Б. е предоставен хуманитарен статут. Със същото решение е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец. С молба, peг. УП 4957 от 01.02.2024 г. сирийският гражданин е отправил искане до Председателя на ДАБ за събиране на територията на Република България със своите родители З. Р. Х. майка, родена на [дата]. в А. К., Сирия и Б. А. Н. баща, роден на [дата]. в гр. Манбадж, Сирия. На 15.02.2024 г. с Б. е проведено интервю, отразено в Протокол, рег. УП 4957 от същата дата от л. 47 до л. 48, пак там. Преценявайки събраните в хода на административното производство доказателства, заместник-председателят на ДАБ е приел, че не са налице материалноправните предпоставки, предвидени в ЗУБ, за даване на разрешение на Б. за събиране на семейството, поради което на 10.05.2024 г. е издал оспореното Решение 6047 л. 6-7, пак там. При така установената фактическа обстановка, административният съд е преценил подадената до него от Б. жалба за допустима, но за неоснователна. Мотивирал се е, че оспореното решение е издадено от компетентен по смисъла на чл. 52 ЗУБ орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите, съобразно чл. 59, ал. 2 АПК, реквизити на административен акт, издаден в писмена форма. Установил е от данните по делото, че З. Р. Х. и Б. А. Н. са родители на жалбоподателя. Определил е за правнорелевантно за правилното решаване на спора обстоятелството, дали двамата родители могат да бъдат приети за членове на семейството на Б., за които са налице условията за събиране на територията на страната с лице, на което е предоставена международна закрила. Тълкувал е разпоредбата на чл. 4, пар. 2 от Директива 2003/86/ЕО, както и легалната дефиниция за членове на семейство , дадена в пар. 1, т. 3, буква в от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУБ. Приел е, че за да се разреши събирането на чужденеца с неговите родители, които се намират в държавата по произход, е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки: 1. Лицата да са в напреднала възраст или да страдат от тежко заболяване и 2. Тези две обстоятелства да не им позволяват да се грижат сами за себе си, поради което да се налага да живеят в едно домакинство с децата си, съответно да не се ползват с необходимата семейна подкрепа в държавата си по произход. Счел е, че Х. и Н. не са в напреднала възраст. Мотивирал се е, че Световната здравна организация (СЗО) разделя старостта на 3 етапа: 60-75 години напреднала възраст, т. нар. ранна старост, 75-90 години старческа възраст, т. нар. късна старост и над 90 години т. нар. дълголетие. Подчертал е, че от приобщените, като доказателства, към делото медицински документи не се установява родителите на Б. да страдат от тежко заболяване. Посочил е, че на двамата е оказвана медицинска помощ в Турция, но е преценил, че те не страдат от тежки заболявания, налагащи други лица да се грижат за тях. Съобразил е дадените от оспорващия обяснения по чл. 176 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), че във връзка с констатирани заболявания, родителите му са получили безплатна медицинска помощ в Турция, както и че има четири братя и една сестра, като всички помагат на майката и бащата. Приел е, че към настоящия момент изпращането на парични средства на Х. и Н. е достатъчно за покриване на нуждите им, включително и за закупуване на лекарства и храна, а състоянието им позволява те да се грижат сами за себе си. Формирал е извод, че не се налага те да живеят в едно домакинство с децата си. Допълнил е, че твърдението на Б., че желае да се събере с родителите си, за да се грижи за тях, е нелогично и недостоверно, доколкото същият не представя доказателства за доходи, нито такива, че е наел голям апартамент, където ще настани майката и бащата. Отчел е представения по делото Договор за наем на недвижим имот (л. 71-73 от първоинстанционното дело), представляващ стая от 5, 00 кв. м. на подземен етаж на [улица]. Отбелязал е, че това е адресът за призоваване, посочен в жалбата на лицето до съда. Счел е, че малката квадратура на помещението не позволява в същото да се настанят и родителите му, поради което е поставил под съмнение възможността на чуждия гражданин да се грижи за родителите си, в случай на събирането си с тях. На следващо място съдът е обсъдил изготвената от дирекция Международна дейност при ДАБ справка (вх. ЦУ-1510 от 20.06.2024 г. по описа на Агенцията л. 133-135, пак там) за състоянието на здравеопазването към месец юни 2024 г. в Сирия, както и за достъпа на сирийските граждани до медицински грижи и лекарства. Приел е, че общественото здравеопазване в Сирия страда значително в резултат на конфликта и поради липсата на поддръжка на здравната инфраструктура, емиграцията, атаките срещу здравни специалисти и колапса на фармацевтичната индустрия, но е подчертал, че актуалните Насоки за Сирия на Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището (АЕСУ) не квалифицират общата липса на здравеопазване, образование или други социално-икономически елементи в държавата по произход на оспорващия като попадащи в обхвата на нечовешко или унизително отношение, съгласно чл. 15, буква б от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (Директива 2011/95/ЕС), освен ако има умишлено поведение от страна на субект, по-специално умишлено лишаване на даден кандидат за закрила от подходящо здравно обслужване. Счел е, че в страната по произход на жалбоподателя, където живеят родителите му съществува достъп до медицински услуги, макар и в затруднена степен. Формирал е решаващия извод за неоснователност на подадената против Решение 6047/10.05.2024 г. на заместник-председателя на ДАБ жалба. С тези мотиви, съдът е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява обжалваното решение като правилно. Административният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и въз основа на информацията от тях, е направил обективни и верни фактически констатации. Изводите, които е формирал въз основа на установеното, са обосновани и верни. Съображенията на първоинстанционният съд, с които е отхвърлил жалбата срещу отказа на административния орган се споделят напълно от касационната инстанция, което прави ненужно повтарянето им. На основание чл.221, ал.2, изречение последно АПК, първоинстанционното решение следва да се остави в сила по съображенията, изложени в самото решение. Неоснователно е позоваването в касационната жалба на противоречие на вътрешната национална уредба и по конкретно §1, т.3, б. в) от ДР на ЗУБ, в частта за родителите, с нормата на чл.4, пар.2, б. а) от Директива 2003/86/ЕО. Противоречие не е налице. С различни изразни средства, както Директива 2003/86/ЕО на Съвета от 22 септември 2003 година относно правото на събиране на семейство, така и националният закон в §1, т.3, б. в) ЗУБ казват едно и също, че родителите на кандидата могат да се определят като членове на неговото семейство тогава, когато без подкрепата му, не биха могли да водят нормален живот. Настоящият случай не е такъв, тъй като видно и от интервюто на чужденеца, проведено с него по повод на молбата му за получаване на международна закрила, на 18.07.2023г. е, че е той е съобщил, че е работил с родителите си в търговията на масло. По време на същото интервю, чужденецът е съобщил, че баща му има фирма и магазин за търговия на мас. Тоест, родителите му са работоспособни и финансово осигурени. Родителите на чужденеца не са сами в държавата му на произход . От същото интервю се установява, че чужденецът сам е посочил, че родителите му, двама братя, две сестри и жена му са в Менджаб. Още по време на това интервю чужденецът е заявил, че няма да се върне в Сирия и иска родителите му да дойдат в България. Тоест, Х. А. Б. е поискал събиране със родителите му на територията на България, заради неговото желание, вероятно и това на родителите му, а не от необходимост, продиктувана от личното и социално положение на родителите му в страната му на произход. По тези съображения, решението на административния съд като правило следва да се потвърди. Воден от горното и на осн. чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав