Решение № 8717 от 5.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2640/2017 г.

Решение № 8717 от 5.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2640/2017 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от пълномощници на М. В. Б. от гр. С., бул. "В. Л." № 69, ет. ..., срещу решение № 7259/21.11.2016 г., постановено по адм. дело № 4508/2016 г. на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РА-30-64/24.02.2016 г., издадена от Директора на Дирекция "Общински строителен контрол" С. О., за премахване на незаконен строеж "Двуетажна еднофамилна жилищна сграда", находяща се в югозападния ъгъл на УПИ ХVI-608, кв. 15, м. "Хр. Ботев" по плана на гр. С., с адм. адрес ул. 527, № 32, район "С.". Съдебният акт се счита неправилен поради постановяването му в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и необоснованост, претендира се отмяната му. В съдебното заседание жалбата се поддържа от адв. Д. М., на изложените в същата основания. Ответната страна - Директора на Дирекция "Общински строителен контрол" - С. О., чрез юрк. В. Л., оспорва касационната жалба, поддържа писмения отговор по нея. Моли в случай, че се потвърди обжалваното решение, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура обосновава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, процесуално е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да постанови посочения правен резултат, съдът е приел, че процесният административен акт е издаден от компетентен орган при делегирани с нарочна заповед правомощия от кмета на общината, при спазена форма и изискуемо съдържание, с изложени фактически и правни основания, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. Като безспорно установено по делото е прието наличието на строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, изпълнен през 1999 г., без необходимите строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, в противоречие с одобрения и действащ ПУП, при нарушено минимално отстояние от страничната регулационна линия със съседния УПИ ХV, а отделно от това сградата попада частично в терен, отреден за улица между о. т. 459-о. т. 292, поради което е недопустим по действащите правила и норми на ЗУТ. В решението са изложени съображения и за неприложимост на § 16 ПР ЗУТ, във връзка с нарушението на изискванията на Наредба № 3 за правилата и нормативите по ТСУ, действала към приетия период на извършването на строежа, каквато преценка е извършена и преди издаването на заповедта, видно от становище на направление "Архитектура и градоустройство" - СО. Като неоснователни са преценени и доводите за нарушени основни човешки права и на основни принципи на административния процес, а административният акт, издаден в изпълнение на законови разпоредби, не може да бъде счетен за дискриминационен. Решението следва да бъде оставено в сила. Постановено е при точно изяснена, в съответствие с доказателствата по делото фактическа обстановка, без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. С подробни и обосновани мотиви, съдът е направил извода за законосъобразност на акта с наредено премахване на незаконен, по легалното определение на чл. 225, ал. 1 във вр. ал. 2, т. 2 от ЗУТ строеж, пета категория -"Двуетажна еднофамилна жилищна сграда", по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ издаден от компетентен орган и без нарушения на закона. При касационната проверка се установи, че масивната града действително не отговаря на предвижданията на ПУП и е изградена в нарушение на чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, при недопустимо намалени отстояния и застъпване на уличната регулация с част от фасадата й. Правилен е и изводът, че констатираните нарушения не могат да бъдат санирани с даденото съгласие на собствениците на съседния имот в хода на съдебното производство. Съдът, (а и административния орган - с нарочно изисканото становище), са изследвали и възможността за прилагане статут на търпимост по реда на § 16 от ПЗР на ЗУТ, но с основание същата е отхвърлена като неоснователна, предвид годината на построяване на обекта и начина на осъществяването му, в противоречие с разпоредбите, действали към 1999 г. и по сега действащите. Гореизложеното се подкрепя и от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, която съдът е кредитирал като обективно изготвена и неоспорена. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че в случая са нарушени чл. 8 и чл. 13 от Конвенция за защита правата на човека и основните свободи, както и, че решението не е съобразено с чл. 6 АПК. Тези възражения са направени и пред първоинстанционния съд, по отношение на които са изложени обосновани мотиви, споделяни изцяло от настоящия състав. По силата на императивната норма на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината, както е процедирано в случая, във връзка с целта на ЗУТ, за недопускане на строителство, и то на жилищна сграда, без издадено разрешение и строителни книжа, което поведение не може да бъде толерирано. С оглед тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,