Решение № 11220 от 1.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13610/2012 г.

Решение № 11220 от 1.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13610/2012 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ"-София, сега с променено наименование дирекция "ОДОП"-София против решение № 4928 от 03.09.2012 г., постановено от Административния съд София-град по адм. д. № 442/2012 г. С обжалваното решение, по жалба на "Изотех Кранмаш" ЕООД е отменен ревизионен акт № 2001008627/28.04.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-София, изменен с решение № 2082/21.11.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ"-София при ЦУ на НАП, в частта относно определеното задължение по реда на чл. 195 от ЗКПО за данък при източника за периода 01.01.2009-31.12.2009 г. в размер на 16236,30 лева ведно със съответните лихви. Със същото решение ответната дирекция е осъдена да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 50 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. От изложените в допълнение към касационната жалба обстоятелства следва, че поддържаното касационно основание е неправилно приложение на материалния закон. Претендират се разноски. Ответникът в касационното производство-"Изотех Кранмаш" ЕООД не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. По основателността й приема следното: РА, предмет на контрол пред административния съд е издаден във връзка с извършена ревизия на "Изотех Кранмаш" ЕООД по приложението на чл. 195 от ЗКПО за периода 2009 г. Приходният орган е приел, че ревизираният субект дължи данък при източника за начислени от него доходи, реализирани от чуждестранни юридически лица във връзка с наем на кулокран от ARCOMET SERVICE NV-Белгия, наем на кулокран от ARCOMET TOWECRANES SRL-Румъния и наем на крос база за кран от G. S. s. p. a. Италия. Приходният орган е приел, че доходите от наем на посочените вещи попадат в дефиницията за авторски и лицензионни възнаграждения, предвидена в чл. 12, ал. 3 от спогодбите с България и Румъния, чл. 10, ал. 3 от спогодбата с Италия в частта им "... всякакви видове плащания за ползване на промишлено, търговско или друго научно оборудване...". На това фактическо основание и във връзка с констатацията, че не е постъпвало искане по реда на чл. 137, ал. 1 от ДОПК по месторегистрацията на платеца на дохода, приходният орган е приел, че на осн. чл. 195 от ЗКПО ревизираният субект като платец на доходите е следвало да удържи данък при източника, който е изчислен общо в размер на 28 889,86 лева и лихва върху него в размер на 4311,45 лв. за периода от 01.10.2009 г. до 28.04.2011 г. С решението на директора на дирекция "ОУИ"-София РА е изменен, като определеното задължение за данък е намалено на 16 236,30 лева, а установените задължения за лихви на 2 999,32 лева. Изменението е в резултат на установеното от приходния орган, че договорът с италианското дружество от договор за експлоатационен лизинг е преквалифициран като договор за финансов лизинг, като получената по него вещ е заведена като дълготраен материален актив при ревизираното лице на стойност 39 116,60 лв. върху която не се дължи данък при източника. Прието е че такъв данък законосъобразно е определен от ревизиращия орган върху разликата до пълната стойност по договора, представляваща възнаграждение за ползването на вещта. Административният съд отменя изменения РА изцяло приемайки следното: спорът между страните е правен и той се свежда до това, дали доходите от наем за ползване на движима вещ се квалифицират като авторски и лицензионни възнаграждения по смисъла на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане, сключени между България и съответно Италия, Белгия и Румъния. Съдът се е позовал на чл. 13 от ЗКПО според който, когато в международен договор, ратифициран от РБългария, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответния международен договор. Съдът е тълукавал съответните разпоредби от Спогодбите- чл. 12, т. 3 от Спогодбата с Румъния, чл. 12, т. 3 от Спогодбата с Белгия и чл. 10, т. 3 от Спогодбата с Италия, приемайки, че те изчерпателно изброяват елементите на дохода, които се облагат в държавата, където са реализирани или с доход при източника, като кулокран не се включва в понятието промишлено, търговско или научно оборудване. Съдът се позовал на дефиницията на кулокран, дадена в Приложение № 1 към Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на машини и съоръжения, които работят на открито по отношение на шума, излъчван от тях във въздуха. Въз основа на определението в Наредбата, съдът е приел, че кулокранът е устройство, а не оборудване. Съдът се е позовал и на дефиницията на понятието "авторски и лицензионни възнаграждения", дадена в § 1, т. 8 от ЗКПО в приложимата редакция, приемайки, че то не включва наем от движими вещи. Крайният извод на съда е, че начислените доходи на чуждестранните лица за наема на въпросните вещи са печалби от стопанска дейност и не попадат в хипотезата на чл. 12, ал. 2, 3, 5 и 8 от ЗКПО и не подлежат на облагане по реда на чл. 195 от същия закон. Решението на съда е правилно. Както основателно е прието от съда фактическата обстановка е безспорна и тя е такава каквато е установена в решението: по силата на договори за наем сключени с ARCOMET SERVICE NV-Белгия за кулокранове с горно въртене, с място на доставка "Сити Мол"-Стара Загора, ревизираният субект в качеството му на наемател е начислил към доставчика през 2009 г. общо сумата от 174 838,15 лева. Установено е чрез декларация от наемодателят, че ARCOMET SERVICE NV-Белгия, че е притежател на доходите, че не притежава място на стопанска дейност или определена база на територията на РБългария, с които съответния доход е действително свързан. По силата на договори за наем, сключени с ARCOMET TOWECRANES SRL-Румъния за кулокранове с горно въртене, с място на доставка строителен обект в гр. Русе, ревизираният субект в качеството му на наемател е начислил към доставчика през 2009 г. общо сумата от 63 208,85 лева. Установено е чрез декларация от наемодателят, че ARCOMET TOWECRANES SRL-Румъния е притежател на доходите, че не притежава място на стопанска дейност или определена база на територията на РБългария, с които съответния доход е действително свързан. Ревизираният субект е сключил договор с G. S. s. p. a. Италия, който е за отдаване под наем с опция за закупуване на гредата и основния елемент за кулокран 200, като в договора е уговорена цена за периода на наемане на стоката, като по време на изпълнението му, купувачът има възможност да закупи стоката на стойност 28 000 евро, като от последната се приспадат наеманите вноски за 4 месеца по 1500 евро, които ще се считат за първоначална вноска за покупката. Съдът правилно е разрешил основния спор между страните, а именно дали приходите от наем за ползването на посочените вещи имат характера на "авторски и лицензионни възнаграждения" по смисъла на спогодбите. Тълкуването, направено от съда на съответните разпоредби от Спогодбите и разпоредбата от ЗКПО, дефинираща "авторски и лицензионни възнаграждения" в приложимата й редакция е правилно. Според настоящия съдебен състав разпоредбите на чл. 12, т. 3 от Спогодбите с Румъния и Белгия и чл. 10, т. 3 от Спогодбата с Италия имат предвид не всяко промишлено, търговско и научно оборудване, а само свързаното с авторски и лицензионни отношения, каквито процесните не са. В конкретния случай, сумите, начислени и изплатен от българското дружество на чуждестранните контрагенти не са свързани с авторско право или използване на лицензия, а са за наема на вещт с цел използването й според функционалното й предназначение. Каса е се за приходи от наем на движима вещ, които и самият ЗКПО е определил като различни от авторски и лицензионни възнаграждения по аргумент от чл. 12, ал. 5, т. 2 и 3 от ЗКПО. След като режимът на облагане на печалбите на чуждестранните лица от наем на движимо имущество не е изрично уреден в приложимите Спогодби, то тези печалби попадат в приложното поле на чл. 7, § 1, изречение първо, първа хипотеза от СИДДО с Румъния и СИДДО с Кралство Белгия, и чл. 6 § 1, изречение първо, първа хипотеза от СИДДО с Италия, следователно печалбата от тази дейност на местните лица на едната договаряща държава независимо от това, къде възникват, се облагат с данъци само в държавата, на която са местни лицата. Като е стигнал до същия извод, административният съд е тълкувал и приложил правилно материалния закон. По изложените съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно, поради което и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК