Решение № 3834 от 23.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8505/2009 г.

Решение № 3834 от 23.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8505/2009 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Тодор Костадинов Николов, в качеството му на изпълнителен директор на Агенцията за приватизация (АП) чрез юрк. Мария Анастасова срещу решение № 526 от 31.03.2009 г. по адм. дело № 2439/2008 г. на Административен съд - Варна. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно по изложени съображения за нарушение на приложимия материален закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответниците - Калинка Костадинова Ангелова, Иван Георгиев Ангелов, Кремена Георгиева Ангелова не изразяват становище.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава подробно и мотивирано заключение за основателност на жалбата.

Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

С обжалваното решение съдът е осъдил Агенцията за приватизация - гр. София да заплати на: Калинка Костадинова Ангелова от с. Тополи, обл. Варна; Иван Георгиев Ангелов от гр. Варна и на Кремена Георгиева Ангелова от гр. Варна обезщетение за имуществени вреди в размер от по 333.33 лв. за всеки от тях, представляващи обезщетение за понесени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия на служители на административния орган при изпълнение на служебната им дейност, ведно със законната лихва считано от влизане на решението в сила до окончателното изплащане. Съдът е приел, че е налице причинна връзка между вредите и действията на служителите на административния орган по прехвърляне на инвестиционни бонове, регистрирани на името на наследодателя им Георги Иванов Ангелов.

Обжалваното решение е правилно.

Съдът е събрал необходимите за правилното решаване на спора доказателства, анализирал ги е подробно и във връзка с възраженията на страните и е изяснил напълно фактическата обстановка по делото. Въз основа на това е направил и верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция.

Наследодателят Георги Иванов Ангелов е имал открита лична сметка в инвестиционни бонове, регистрирана по реда на чл. 11 от Наредбата за условията и реда за организиране и провеждане на централизирани публични търгове за продажба на акции, собственост на държавата (наричана по-нататък за краткост Наредбата), в размер на 1000 инвестиционни бона (ИБ). Регионалното бюро, в което е регистрирана сметката, е с код 030500 гр. Варна. От представените по делото писмени доказателства се установява също, че на 01.10.2003 г. е извършено прехвърляне на 1000 ИБ, собственост на Георги Иванов Ангелов чрез пълномощник Иван Иванов Арменчев и нареждане за прехвърляне на инвестиционни бонове между съпрузи и роднини по права линия и съребрена линия до втора степен. Нареждането за прехвърляне на инвестиционните бонове № 3100110516102 е регистрирано надлежно с подпис и печат от регионалния център на Агенцията по приватизация гр. Враца, а не от регионално звено или регионална пощенска станция. Чрез почерков анализ, извършено от вещо лице-графолог е установено, че подписите на упълномощител върху пълномощното и на мястото на наредител на бланката за прехвърлянето не са положени от Ангелов.

При тези фактически обстоятелства по делото правният извод на съда, че искът е основателен и доказан е обоснован и законосъобразен.

Възраженията на касатора са неоснователни.

1. Тезата на касатора, че гражданите могат свободно и неограничено, лично или чрез пълномощник, да извършват прехвърляне на притежаваните от тях ИБ във всяко едно от изброените в чл. 3 на Наредбата звена е вярна само в хипотезата когато собствениците на ИБ са се разпоредили с тях в съответствие с разпоредбите на Наредбата, какъвто не е настоящият случай. Редът за регистрация, разпореждане и прехвърляне на ИБ е уреден подробно в посочения подзаконов нормативен акт и административната дейност се извършва в звената, обслужващи регистрацията и посочени в чл. 3 от Наредбата, като промяната на обслужващото звено следва да се осъществи по реда на чл. 4 от същия нормативен акт - заявлението се подава до новото обслужващо звено чрез звеното, извършило регистрацията, което изпраща заедно със заявлението и личния плик на регистрираното лице. Няма данни този ред да е бил спазен, поради което е правилен извода на съда, че служителите на касатора са нарушили основни разпоредби на подзаконовия нормативен акт, за което държавата носи отговорност.

1. Служителите на АП изцяло са нарушили, а не изпълнили, задълженията си по чл. 17 от Наредбата. За конкретния административен иск се установява, че физическото лице не е променяло обслужващото звено и на основание разпоредбата на чл. 4 и чл. 16, ал. 2 и 3 във вр. с чл. 17, ал. 2 от Наредбата прехвърлянето на ИБ на друго физическо лице следва да се извърши само чрез звеното на АП, което се явява обслужващо звено на основание регистрацията на лицето и откриването на личната му бонова сметка. Този извод следва и от изричната разпоредба в указанията за попълване на формуляра, използван при прехвърлянето на инвестиционни бонове - образец № 1 от приложение № 2 към чл. 17, ал. 2 от Наредбата (формуляр № 31 - нареждане за прехвърляне), в който формуляр изрично е отразено в частта "забележка" - т. 1. "документът се подава в регистрационното бюро (звено), обслужващо подателя". Тази забележка е следвало да бъде съобразена и спазена от служителите на регионално бюро на АП и те да откажат да регистрират прехвърлянето на боновете, защото не са надлежно оправомощени да обслужват бонова сметка, регистрирана в друго звено.

Следва да се отбележи също, че приложеното пълномощно не отговаря на изискванията, въпреки че в него са посочени трите имена, ЕГН, л. карта и номер на талона за регистрация. Липсват други лични данни за правоимащия - адрес, данни за звеното, в което са регистрирани боновете на титуляра и т. н. Отделно от това изискването на чл. 17, ал. 7 от Наредбата за изрично пълномощно следва да се тълкува като нотариално заверено пълномощно - по аргумент, изведен от изискването в талона за регистрация на физическо лице чрез упълномощено лице - чл. 6, ал. 2 от Наредбата.

1. Ангелов е регистрирал лична бонова сметка в определено звено на АП и на основание разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от Наредбата като лице, което има открита сметка в ИБ по реда на Наредбата, следва да се счита за регистриран за участие в централизирани публични търгове. Към датата на прехвърлянето от служители на АП на ИБ на трето лице - м. октомври 2003 г., регистрираните ИБ са валидни и след тази дата в резултат на извършения трансфер към друго физическо лице боновият баланс на сметката на Ангелов е станал нула инвестиционни бонове. След прехвърлянето на ИБ Ангелов е престанал да бъде регистрирано лице за участие в централизирани публични търгове и на основание чл. 2 от Наредбата не е могъл да придобие поименен регистрационен талон за участие в тези търгове и да бъде регистриран в единната база на АП. Увреждането на Ангелов е настъпило към м. октомври 2003 г., защото в резултат на незаконните действия за прехвърляне на инвестиционните бонове на трето лице са прекратени правата му за участие в централизирани публични търгове - т. е. той е заличена като титуляр на бонова сметка към АП. Правен абсурд е да се преценява поведението на Ангелов (действия, бездействия или инвестиционни намерения) след заличаването на боновата му сметка, защото след м. октомври 2003 г. той не е активно легитимиран и регистриран за участие в централизираните публични търгове по Наредбата.

1. Причинените имуществените вреди са правилно определени в размер на нормативно определените стойности на 1 ИБ за 1 лв., на основание чл. 5, ал. 5 от Закона за приватизационните фондове (ЗПФ), тъй като към датата на прехвърлянето (на увреждането), за ИБ няма пазарна цена и тези инвестиционни бонове могат да се използват по реда на този закон.

За да възникне правото на иск по чл. 1 ЗОДОВ за обезщетение за вреди, както законосъобразно съдът е приел, следва да са налице няколко изброени кумулативни предпоставки, но основната преценка за отговорността за обезщетение е наличието на вреда и причинна връзка между незаконни действия на органи на държавата и на длъжностни лица и претърпяната вреда, която в случая е доказана. Изложените съображения за допуснатите нарушения на Наредбата от служители на АП са достатъчно основание, за да се приеме за установено, че е налице неизпълнение на служебна дейност по глава пета и шеста от Наредбата - нарушен е редът за прехвърляне на инвестиционни бонове и не е осъществен необходимият административен контрол, като са причинени имуществени вреди на ответниците по касационната жалба, в качеството им на наследници, изразяващи се в неправомерно прехвърляне на непарични платежни средства - инвестиционни бонове, на друго лице.

Ето защо решението на съда, като правилно и законосъобразно ще следва да се остави в сила.

Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,