Решение № 12303 от 16.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15699/2013 г.

Решение № 12303 от 16.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15699/2013 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на ET"Елма-П-Петко Цолов", гр. Плевен, срещу Решение № 504 от 15.10.2013 г., постановено по адм. дело № 470 от 2013 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 151202127/28.01.2013 г. на ТД на НАП - В. Търново, потвърден с Решение № 184/19.04.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново (Дирекция "ОДОП"). Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи, че съдът не се е съобразил със събраните по делото доказателства, не ги е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност. Намира, че административният съд е допуснал съществено процесуално нарушение във връзка с откритото производство по реда на чл. 193 ГПК. Счита, че на основание на представените документи заключенията на приетите съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза се установява реалността на осъществените услуги. В тези насоки излага подробни съображения в жалбата си и моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да отмени оспорения РА. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, с писмен отговор оспорва същата и моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от активно процесуално легитимирано лице, при наличието на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което е допустима. Разгледана по същество съдът намира следното: Предмет на разглеждане пред АС- В. Търново е бил ревизионен акт № 151202127/28.01.2013 г. на ТД на НАП - В. Търново, потвърден с Решение № 184/19.04.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново, с който за данъчни периоди по ЗДДС месеци 07.2007 г., 09.2007 г., 11.2007 г., 06.2008 г., 09.2008 г. и 10.2008 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 15 242,40 лв. по 10 бр. фактури, издадени от "Лонг" ЕООД - гр. Плевен, с предмет доставки на стоки и услуги - извършване на различни видове СМР на обект "бензиностанция в с. Чомаковци", извършени СМР по договор и доставка на слънчоглед 10,120 тона; както и данъчен кредит в размер на 3290.00 лева по фактура № 787/27.11.2008 г., издадена от "Кръстникът 2002" ООД с предмет извършване на нови и довършителни СМР на бензиностанция и газостанция с. Чомаковци. За да обоснове преценката си за законосъобразност на оспорения РА, решаващият състав е приел, че същият е издаден от компетентен орган, определен на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, съгласно Заповед № К 1202127/18.12.2012 г., отговаря на изискванията на чл. 120 от ДОПК и при спазване на процедурата по Глава ХV, чл. 113 - чл. 120 от ДОПК. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел, че правилно и законосъобразно при ревизията е отказан претендирания данъчен кредит по фактури, издадени от посочените доставчици. Относно отказания данъчен кредит по фактурите издадени от "Лонг" ЕООД на ЕТ "Елма-П - Петко Цолов" съдът е приел, че те не документират действително извършени доставки с посочения във фактурите предмет. Относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период 2007 г. съдът е обсъдил събраните доказателства - заключенията по назначените съдебно-счетоводна (ССЕ) и съдебно-техническа експертизи (СТЕ), приемо-предавателните протоколи и количествено-стойностни сметки към договор № 3А/15.02.2007 г. и правилно е стигнал до извода, че не е доказан фактът на извършване на доставки по процесните фактури. Представените три броя приемо-предавателни протоколи са били оспорени по реда на чл. 193 от ГПК. АС е приел, че автентичността им не е била доказана Следва да се посочи, че при оспорване на частни документи производство по реда на чл. 193 от ГПК следва да се открива само за тяхната автентичност, но и не и относно верността им, тъй като същите не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила и съдържанието им следва да бъде конкретно ценено с оглед всички доказателства по делото. Тъй като съдът е осъществил точно такава съпоставка на относимите доказателства, а не се е позовал единствено на тежестта на доказване съгласно чл. 193, ал. 3 от ГПК, то и формираните от него фактически констатации кореспондират с доказателствената сила на събраните доказателства. Същите са обосновани и спрямо тях правилно е приложен материалния закон, в съответствие с който е прието, че спорните доставки не са реално извършени. В този смисъл е неоснователно възражението на касатора за неправилно разпределяне на доказателствената тежест от страна на съда в производството по оспорване на документ по чл. 193 от ГПК. Правилно съдът не е кредитирал заключението по СТЕ, тъй като от констативно- съобразителната му част е видно, че изводът на вещото лице, че извършените СМР кореспондират с подробно описаните в приемо-предавателните протоколи за приемане на извършената работа, явяващи се неразделна част от количествено-стойностната сметка към договор № 3А/15.02.2007 г. се основава единствено на съпоставянето на крайната стойност на дейностите в количествено-стойностната сметка и тази на фактурите. Прави впечатление, обаче, че в крайната цена по фактурите, се включва и тази с предмет слънчоглед, която няма как да бъде свързана със СМР по представения договор. Освен това описаните в представените три броя приемо- предавателни протоколи работи са описани твърде общо и не отговарят на тези по количествено-стойностната сметка. При тези факти, процесните фактури не могат да се обвържат нито с дейностите по представения договор, нито с тези по приемо-предавателните протоколи, по количество, стойност и предмет на извършените СМР. Поради изложеното правилен се явява изводът на АС, че не се доказва реалното извършване на доставките на СМР по фактурите от "Лонг" ЕООД за данъчен период 2007 г. този извод се подкрепя и от липсата на достоверни документи за заплащане на цената, която е отразена като заплатена в брой. Поради изложеното обжалваното решение следва да бъде оставено в сила в тази част. Настоящата инстанция споделя изводите на АС и относно отказаното с обжалвания РА право на приспадане на данъчен кредит за месец 11.2008 г. по фактурата, издадена от "Кръстникът 2002" ЕООД с предмет СМР на бензиностанция и газостанция с. Чомаковци. След като не са били представени документи досежно извършването на конкретни видове СМР от този доставчик на посочения обект не може да се установи в какво се състоят тези СМР, за чия сметка са материалите и кой ги е доставил. Наличието на издадена фактура, не доказва извършването на облагаема доставка. В този смисъл АС съд е съобразил и практиката на СЕС (с предишно наименование Съд на Европейската общност), в която е трайно възприето разбирането, че не е възможно приспадането на данък, който е дължим единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци (Решение от 13 декември 1989 г., Genius Holding (C-342/87, Recueil, стр. 04227) и Решение от 19 септември 2000 г. Schmeink & Cofreth AG & Co. KG срещу Finanzamt Borken и Manfred Strobel срещу Finanzamt Esslingen (C - 454/98, Сборник 2000, стр. I-06973), и не е достатъчно притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, а е необходимо стоките и услугите по облагаемата доставка да са реално получени /арг. чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/. Поради изложеното настоящата инстанция счита, че обжалваното решение е правилно в частта относно фактурата, издадена от "Кръстникът 2002" ЕООД и следва да бъде оставено в сила в тази част. Относно отказаното с РА право на данъчен кредит за фактура № 236/28.09.2007 г., издадена от "Лонг" ЕООД, с предмет слънчоглед 10 120 кг., както за отказаното право на данъчен кредит за данъчен период м. 06, м. 09 и м. 10. 2008 г. по доставките, извършени от "Лонг" ЕООД, по фактури № 386/28.06.2008 г., № 370/28.09.2008 г. и № 397/30.10.2008 г. с предмет СМР съдът изобщо не е изложил мотиви. В производството по реда на чл. 156 и сл. ДОПК намират субсидиарно приложение разпоредбите на АПК и на ГПК, на основание § 2 от ДР на ДПК. Съгласно чл. 12 от ГПК съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, според чл. 235, ал. 2 ГПК съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, а според чл. 236, ал. 2 ГПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. В тази част обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Съдът не е определил правилно кои са спорните въпроси по делото, в резултат на което не е формирал фактически и правни изводи по тях. Допуснатите от административният съд процесуални нарушения по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, приложими на основание § 2 от ДР на ДОПК, са съществени и препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Липсата на мотиви, отговарящи на изискванията на процесуалния закон, лишава касационната инстанция от възможността да провери правилността на обжалвания данъчен акт в тази част, а решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Поради това, в частта относно тези четири фактури, издадени от "Лонг" ЕООД, решението следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК - делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. С оглед крайният съдебен акт, решението следва да бъде отменено и в частта на присъдени на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП разноски за разликата над 475 лева, а по направеното искане за разноски в останалата част, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, следва да се произнесе АС при новото разглеждане на делото. Предвид изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение