Решение № 9046 от 17.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11799/2021 г.

Решение № 9046 от 17.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11799/2021 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 11898 от 23.11.2021 г. по адм. дело № 9968/2020 г. на Върховния административен съд, петчленен състав е отменено на основание чл. 239, т. 5 АПК решение № 5354/05.05.2020 г. по адм. дело № 9340/2019 г. на същия съд и делото е върнато на друг състав за ново разглеждане.. Димов, чрез адв. Тодоров като процесуален представител, е подадена касационна жалба против решение № 203 от 11.02.2019 г., постановено по адм. дело № 285/2018 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № Г-336/05.12.2006 г. на заместник – кмета на Община Варна за одобряване на ПУП – ПЗ и РУП на УПИ X-114, кв. 104 по плана на 7-ми м. р., гр. Варна. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че от административния орган са допуснати съществени нарушения в хода на проведеното административно производство поради несъобщаването на изготвения проект за ПУП, довело до невъзможността му да участва в него. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отмени заповедта, а алтернативно - делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав. Ответниците - заместник - кметът на община Варна, Областна администрация на област Варна, Б. Х., И. Х., Х. С., Й. Д. и Г. С., чрез пълномощника си, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Останалите ответници, редовно призовани, не вземат становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалваното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и липса на преценка относно материалната законосъборазност на заповедта. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: В първоинстанционното производство от И. Д. е оспорена заповед № Г-336/05.12.2006 г., издадена от заместник – кмета на Община Варна, с която на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 и чл. 129, ал. 2 ЗУТ, е одобрен подробен устройствен план – план за застрояване (ПУП-ПЗ)и работен устройствен план (РУП) за УПИ X-114, кв. 104 по плана на 7-ми м. район гр. Варна. С обжалваното решение оспорването е отхвърлено като неоснователно. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма съобразно изискванията по чл. 59, ал. 2 АПК, при липса на допуснати съществени нарушения на регламентираната процедура и в съотвествие с материалния закон. Обосновава извод за наличие на съгласие на всички пряко заинтересовани собственици съгласно разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 6 (в относимата редакция) ЗУТ, посочена като правно основание в заповедта. Решението е валидно, допустимо и правилно. Приетите по делото писмени доказателства са обсъдени в тяхната съвкупност. От съда са изложени съображения по направените от жалбоподателя възражения, които се свеждат до твърдения за неспазена процедура поради неуведомяването му за изготвения проект за ПУП съгласно изискването на чл. 128, ал. 3 ЗУТ, както и за невръчване на административния акт за неговото одобряване. Приетите за установени фактически обстоятелства се подкрепят от доказателствата по делото. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган при условията на делегиране на правомощия съгласно чл. 129, ал. 2 във вр. с § 1, ал. 2 ДР ЗУТ, при спазване на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 АПК. Посочени са фактическите и правни основания за издаването й. Приложена е и графичната част на плана. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд за липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в хода на проведената пред органа процедура. Производството започва по искане на заинтересованите лица, собственици на имота в обхвата на изменението на застроителния план. Проектът е изработен въз основа на действащия за територията регулационен план от 1995 г. Налице е положително становище по чл. 135, ал. 3 ЗУТ на главния архитект по допустимостта на изменението. Предложеният проект е разгледан и приет от ЕСУТ при община Варна. Редовното уведомяване на страната за издаването на административния акт е неотносимо към преценката за неговата законосъобразност. Съобщаването за издадената заповед е от значение единствено за срочността на подадената срещу нея жалба. В случая въпросът за допустимостта на оспорването на И. Д. е разрешен с влязло в сила определение № 6347/15.05.2018 г. по адм. дело № 5262/2018 г. на Върховния административен съд, с което е прието, че същото е депозирано в срок предвид липсата на надлежно съобщаване на акта на жалбоподателя и от лице с правен интерес като съсобственик на съседния УПИ ІХ-117, кв. 104 по плана на гр. Варна поради предвиденото свързано застрояване. Данните по делото сочат, че жалбоподателят е уведомен за процедираното изменение на подробния устройствен план, поради което не е лишен от възможността да възрази срещу проекта и да участва в административното производство по неговото одобряване. Касаторът оспорва този факт, като твърди, че положеният подпис под съобщението от 26.07.2006 г. за изготвения проект не е негов, без да ангажира надлежни доказателства за установяване на твърдението си. Представената едва пред настоящата инстанция декларация, в която заявява по какъв начин се подписва, е относима към изготвянето на съдебно-графична експертиза, каквато в касационното производство е недопустима съгласно чл. 219, ал. 1 АПК и предвид забраната по чл. 220 АПК. Дори и да се приеме, че жалбоподателят не е надлежно уведомен за изготвения проект съгласно чл. 128, ал. 3 ЗУТ, то това не съставлява съществено нарушение на установената процедура, водещо до незаконосъобразност на заповедта само на това основание, доколкото той е разполагал с възможността да релевира всички свои доводи и възражения в съдебното производство, респ. да упражни в пълен обем процесуалните си права и да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си. При правилно разпределената доказателствена тежест между страните и въпреки конкретно дадените от съда указания до оспорващия заповедта, същият не представя доказателства, установяващи неговите възражения. Доводите на И. Д., свързани с неуведомяване за административното производство и на посочени от него други заинтересовани лица не следва да се обсъждат, тъй като е недопустимо да претендира нарушени права от името на останалите участници в процедурата. Правилен е изводът на съда за изпълнение на посоченото от административния орган правно основание – чл. 134, ал. 2, т. 6 (редакция, ДВ, бр. 65/2003 г., действаща към момента на издаване на заповедта) ЗУТ. Данните по делото сочат на изменение на ПУП - ПЗ и одобряване на РУП за УПИ X-114 въз основа на постигнато съгласие между всички пряко заинтересовани собственици. Безспорно е установено, че едновременно с оспорения ПУП е процедиран и ПУП- ПРЗ, както и РУП за УПИ ІХ-117, кв. 104, съсобствен между жалбоподателя и други лица. Заповед № Г-264/16.10.2006 г. на зам. кмета на община Варна за одобряването му е влязла в сила. С нея се предвижда ново строителство на жилищна сграда, свързано застрояване с бъдещите застройки в съседните УПИ IV-116 и X-114. От графичната част на заповедта от 16.10.2006 г. е видно, че не се предвижда запазване на съществуващата в УПИ ІХ-117, кв. 104 жилищна сграда, спрямо която жалбоподателят претендира да се съобрази застрояването в X-114 на отстояние 3 метра от регулационната линия, за да не се засегне ослънчаването на жилището му. Свързано по смисъла на § 5, т. 22 ДР ЗУТ е застрояването, при което сградите в два или повече съседни урегулирани поземлени имоти се разполагат допрени една до друга на имотните граници (регулационните линии). Съгласието на собствениците на съседния УПИ ІХ-117 за предвиденото с оспорената заповед свързано застрояване с него не е необходимо, след като застройката по одобрения ПУП - ПРЗ със заповедта от 16.10.2006 г. също е разположена на регулационната линия между тях. Тази заповед е стабилен административен акт и инцидентен съдебен контрол за нейната законосъобразност в настоящото производство е недопустим. Неоснователно е възражението за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. На страните е предоставена възможност да направят доказателствени искания и да представят доказателства във връзка с наведените от тях твърдения. Законосъобразността на оспорената заповед е преценена от съда на всички основания по чл. 146 АПК. В съдебното решение са обсъдени направените от жалбоподателя възражения. Предвид изложеното не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на съдебния акт. Обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,