Решение № 14982 от 3.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6141/2020 г.

Решение № 14982 от 3.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6141/2020 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Сдружение "Хан Аспарух - туристическо дружество", със седалище гр. В., подадена чрез процесуалния представител адв. К. К., срещу решение № 278 от 20.02.2020 г., постановено по адм. д. № 1921/2019 г. на Административен съд – В., с което е отхвърлена жалбата на сдружението против заповед № РД-19-7706-114/19.06.2019 г. на Областен управител на област с административен център гр. В. за изземване на недвижим имот, частна държавна собственост, представляващ поземлен имот, ведно с построена в него сграда, находящ се в гр. В., район А., Южна промишлена зона. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното решение поради неправилно приложение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на процесуалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател твърди, че не били налице нито едно от основанията на чл. 80, ал. 1 от Закона за държавната собственост(ЗДС), въз основа на които е издадена процесната заповед. Настоява, че съдът е игнорирал представените от сдружението писмени доказателства и неправилно не е кредитирал част от заключението на назначената по делото СТЕ, касаещо липсата на пълна идентичност на имота- предмет на заповедта и този, който се владее от сдружението, "а дори и частичната липса на идентичност води до нищожност на акта". Сочи, че съобразно константната съдебна практика, актовете за общинска и държавна собственост имат само констативен, а не конститутивен, правопораждащ ефект, поради което, като преценил процесния имот за държавна собственост, а не придобит по арг. от чл. 2, ал. 4 ЗДС, съдът постановил решението си в нарушение на материалния закон. Иска отмяна на обжалваното решение на посочените основания. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател не се явява и не изпраща процесуален представител. В писмена молба поддържа жалбата. Ответникът - Областен управител на област с административен център - В., в писмен отговор и в писмена защита- чрез процесуалния си представител юрк. Г. Д., оспорва касационната жалба със съображения за липса на твърдените с жалбата нарушения и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Участвалият по делото прокурор при Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по съображения, че процесният имот не е бил предоставен на сдружението и безспорният титуляр на правото на собственост е държавата. Намира, че разпоредбата на чл. 2, ал. 4 от ЗДС е приложима само при трансформиране на собствеността, каквото през 1980 г. не е и не би могло да бъде извършено. Наред с това счита, че с предоставянето на имота за стопанисване и управление по предвидения за това ред по Наредбата за държавните имоти (отм.); , със Заповед № 232/04.12.1980 г. на Председателя на ИК на ОбНС гр. В., не се преобразува държавната собственост в собственост на юридическото лице и няма за последица възникването на промени в собствеността, поради което и имотът никога не е бил изваден от патримониума на държавата и не е бил включен в активите на ЮЛ. По тези съображения счита, че решението на административния съд е правилно и обосновано и предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 2 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд се е развило по жалба, подадена от настоящия касатор, против заповед № РД-19-7706-114/19.06.2019 г. на Областен управител на област с административен център гр. В.., издадена на основание чл. 80, ал. 1 и ал. 2 и чл. 81 от ЗДС, във връзка с чл. 32, ал. 1 от Закона за администрацията. С нея е наредено изземването от Сдружение " Хан Аспарух -туристическо дружество", гр. В. на недвижим имот, подробно описан в Акт за частна държавна собственост № 9701 от 08.04.2019 г., вписан в Служба по вписванията – гр. В. на 11.04.2019 г., акт 171, том ХХ111, вх. ...ег. 8611, дело № 4962, с предоставени права за управление на областния управител на област В., представляващ поземлен имот с идентификатор 10135.5501.163 с площ 917 кв. м., ведно с построена в имота сграда с идентификатор 10135.5501.163. 1 със застроена площ 79 кв. м., конструкция: масивна, етажност: 2 етажа, година на строеж: 1936 т., находящ се в гр. В., район А., южна промишлена зона. Твърденията в жалбата били, че заповедта е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби на закона и в несъответствие с целта на закона, тъй като не били налице основанията на чл. 80, ал. 1 от ЗДС -защото имотът, предмет на обжалваната заповед е придобит от сдружението на основание чл. 2, ал. 4 от ЗДС. Съдът приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. На следващо място обосновал извод, че процесната заповед е издадена и при наличие на материалноправните предпоставки, предвидени в чл. 80, ал. 1 ЗДС. До този извод стигнал като установил, че предмет на изземване е имот - частна държавна собственост, за който е налице Акт за частна държавна собственост № 9701/08.04.2019 г., в който изрично е отразено, че имотът е предоставен за управление на областен управител на област В.. Счел за безспорно установена и втората предпоставка за приложение на чл. 80, ал. 1 ЗДС, а именно имотът да се държи без правно основание от адресата на заповедта. Съдът приел за неоснователни твърденията на сдружението, че процесният имот е придобит от сдружението на основание чл. 2, ал. 4 от ЗДС, защото му бил предоставен за стопанисване и управление по предвидения за това ред при действието на Наредбата за държавните имоти (отм.); и Заповед № 232/04.12.1980 г. на Председателя на ИК на ОбНС гр. В., в която връзка преценил, че от представените по делото доказателства не се съдържат никакви данни, че процесният имот е бил предоставен на оспорващото сдружение. Съдът съобразил и заключението по допусната, изслушана и приета от съда съдебно-техническа експертиза/л. 85/, с която установил съвсем малки " разминавания" в границите на посочения в заповедта и владяния от жалбоподателя имот, както и липсата на каквито и да било доказателства, удостоверяващи предоставянето на недвижимия имот във владение и държане на жалбоподателя. Извел решаващ извод за липса на пороци при издаването на обжалваната заповед, налагащи отмяна на постановения административен акт, поради което отхвърлил жалбата като неоснователна. Обжалваното решение е правилно. Обосновани са изводите на административния съд, че не са налице посочените в жалбата нарушения на административнопроизводствени правила, които да обусловят отмяна на административния акт. Съдът изяснил релевантните за спора факти и е обсъдил всички доказателства и доводи за нарушения на относимите процесуални и материалноправни разпоредби. Доказателствата по административната преписка установяват по несъмнен начин, че заповедта е издадена и при наличие на материалноправните предпоставки, предвидени в чл. 80, ал. 1 ЗДС, съгласно който имот - държавна собственост, който се владее или държи без основание, който се ползва не по предназначение или нуждата от който е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на областния управител. Съдът правилно е установил, че предмет на изземване е имот - частна държавна собственост, за който е представен Акт за държавна собственост, в който изрично е отразено, че правата на управление на имота са предоставени на Областния управител на област В.. Противно на твърдяното от касатора, в случая доказателствената сила на този документ не е оборена по съответния ред, респективно недоказано е останало твърдението, че имотът е придобит от сдружението на основание чл. 2, ал. 4 от ЗДС. Цитираната от касатора разпоредба на чл. 2, ал. 4 от ЗДС наистина е създадена, за да защити частноправните субекти при споровете им за собственост с държавата, но само когато държавното имущество е било прехвърлено на тези субекти, което в случая не е налице. Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗДС и чл. 114, ал. 1 ППЗДС, актът за държавна собственост е официален документ, като обстоятелствата, констатирани в него, имат обвързваща доказателствена сила. Така и в решение № 17211 от 16.12.2019 г. по адм. д. № 4452/2019 г., и решение № 13214 от 07.10.2019 г. по адм. д. № 797/2019 г., двете-на ІІ отд. на ВАС. И следващите възражения в настоящата жалба са неоснователни. Имотът е държавна собственост и се владее от сдружението без правно основание. Ирелевантно за законосъобразността на заповедта е това, че сдружението владее не целия, а малко по-голяма част от площта на имота, който се изземва, защото е идентичен имотът, посочен в заповедта, с владяния имот. Изложените в касационната жалба доводи за висящ спор за материално право не опорочават извода на първоинстанционния съд за законосъобразност на заповедта. В конкретния случай, с предоставянето на имота за стопанисване и управление по предвидения за това ред по Наредбата за държавните имоти (отм.); - със заповед № 232/04.12.1980 г. на Председателя на ИК на ОбНС гр. В., не се преобразува държавната собственост в собственост на юридическото лице и няма за последица възникването на промени в собствеността. При постановяване на заповедта е спазена и целта на закона. Разпоредбата на чл. 80 ЗДС предвижда специален, бърз и ефикасен способ за защита на държавната недвижима собственост, чрез изземването й от лица, които я владеят или държат без правно основание. В случая, оспореният акт е издаден в изпълнение на тази цел и след установяване на предвидените в нормата материалноправни основания за това. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на административния съд е съобразено с материалния закон и не страда от инвокираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се установи то да е нищожно или недопустимо, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора претенцията за разноски на касационния жалбоподател е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 228 АПК, направеното искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски пред ВАС е основателно, освен че е направено своевременно. С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК и предвид чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, че по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв., за производството по настоящето дело следва да бъдат определени разноски в размер на 100 лв. Поради горното съдът намира, че касаторът следва да бъде осъден да заплати посочената сума на тази страна. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение