Решение № 1451 от 4.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11218/2018 г.

Решение № 1451 от 4.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11218/2018 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на В. М., чрез процесуален представител с адрес в гр. Разград, против Решение № 65 от 09.07.2018 г. на Административен съд гр. Разград по адм. д. № 95/2018 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1075-000395 от 19.04.2018 г. на ВПД Началник група към ОД на МВР – Разград, сектор "Пътна полиция", с която на основание чл. 171, т. 2 а, б. "а" ЗДвП е прекратена регистрацията на притежавано от него превозно средство за срок от 6 месеца и е отнета регистрационната табела на ППС. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради пороци, изразяващи се в игнориране от страна на решаващия съд, че процесната заповед е връчена на адресата й на език, който той не владее; в мотивите на заповедта не било посочено нарушението, за което се налага ПАМ; грешно било посочено правното основание и административният орган изобщо не установил какво свидетелство за правоуправление има водачът на ППС, за да заключи, че няма свидетелство за процесното ППС. Иска се отмяна на решението и оспорената заповед. Ответникът по касационната жалба – Началник група към ОД на МВР – Разград, сектор "Пътна полиция, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Производството пред административния съд е започнало по оспорване на касационния жалбоподател на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1075-000395 от 19.04.2018 г. на ВПД Началник група към ОД на МВР – Разград, сектор "Пътна полиция", с която на основание чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП е прекратена регистрацията на притежавано от него пътно превозно средство за срок от 6 месеца и е отнета регистрационната табела на ППС. За да отхвърли жалбата на касатора, първоинстанционният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и изискванията за форма, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с целта му. Решението е правилно. Пред първоинстанционния съд не е имало спор по фактите. Установено е управление на собствено на касатора ППС от неправоспособно трето лице, което не носи СРМПС, част II, и полица за застраховка "Гражданска отговорност". Поради това на основание чл. 171, т. 2, б. "а" ЗДвП / в последната му редакция с ДВ бр. 02/2018 г., в сила от 03.01.2018 г. / на касатора е наложена принудителна административна мярка прекратяване регистрацията на собственото му ППС за срок от 6 месеца и е отнета 1 бр. рег. табела. Съдът е обсъдил подробно всички оплаквания в жалбата против процесната ПАМ и е проверил оспорения пред него административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Налагането на принудителна мярка за минималния, предвиден в закона срок, при безспорно установените факти на собственост на касатора върху процесното ППС и управлението на последното от водач, непритежаващ свидетелство за управление на ППС от посочения вид, е в съответствие с материалния закон и неговата цел. Твърдението в касационната жалба за опорочаване на първоинстанционното решение поради връчване на оспорения акт на език, който адресатът му не разбира, предвид активното участие на жалбоподателя като страна в първоинстанционния процес, чрез процесуален представител, е явно неоснователно. Правото на защита на адресата на акта е било гарантирано. Тежест на жалбоподателя, като факт от осъществяването на който черпи изгодни правни последици, е било доказването на факта, че водачът на собственото му ППС е имал свидетелство за управлението на този вид ППС, което прави несъстоятелно касационното оплакване за игнориране от страна на решаващия съд, че административният орган не установил какво свидетелство за правоуправление има водачът Ф. М. Неоснователно, накрая, е и оплакването за несъответствие между фактическите и правни основания за издаването на процесната ПАМ. При внимателно обсъждане на доказателствата, първоинстанционният съд е постановил обосновано и съответно на материалния закон решение, което следва да остане в сила като валидно, допустимо и правилно. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховият административен съд, състав на осмо отделение