Решение № 762 от 20.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1371/2009 г.

Решение № 762 от 20.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1371/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. А. Х. чрез адв. Б. М., против решение № 120 от 30.05.2009 г. по в. гр. д. № 168/09 г. на Смолянския окръжен съд. В жалбата за изложени доводи за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателката поддържа, че въззивният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, поради което е направил необосновани изводи относно отчуждената част от имота на нейната наследодателка и оттук - площта, която не е била предмет на отчуждаване по благоустройствените закони и е включена в границите на имот с идентификатор № 80371.242.572 по кадастралната карта на [населено място], собствеността върху която не е била изгубена и е преминала по наследяване към нейните наследници по закон. Ответникът по касация [община] не е взел становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с наведените в касационната жалба доводи, приема следното: С обжалваното решение е потвърдено решение № 19 от 19.03.2009 г. по гр. д. № 84/08 г. на Чепеларския районен съд, с което е признато за установено по отношение на [община], че Н. А. Х. е собственик на 94.5/393 ид. части от ПИ № 80371.242.572 по кадастралната карта на [населено място], които е придобила по наследство от М. А. Б., като е отхвърлен искът на ищцата за признаване на правото й на собственост за разликата над 94.5/393 ид. части до 1/2 ид. част от процесния имот. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че недвижимият имот е принадлежал на М. А. Б. /М. А. М./. Същата е починала през 1994 г. и е оставила за наследници ищцата Н. А. Х. и нейния брат - А. А. М., поч. през 2007 г. и наследен от съпруга Ф. А. М. и син С. А. Б. Установено е по делото, че с нотариален акт № 123/1975 г. М. Б. е призната за собственик на парцел II - 641 в кв. 24 по плана на [населено място]. В плана от 1962 г. имот пл. № 641 е бил записан на името на С. М. - наследодател на М. Б. С помощта на съдебно- техническа експертиза по делото е установено, че имот пл. № 641 по плана от 1962 г. е идентичен с имот пл. № 572 по плана от 1978 г., който по графични данни е бил с площ 471 кв. м. При одобряването на този план 278 кв. м. от имота са били включени в парцел I - Озеленяване и трафопост, а 193 кв. м. - в парцел V- Комплексно жилищно застрояване. През 1986 г. са били отчуждени 153 кв. м. от имот пл. № 572 за "Жилищен блок -ЕПЖС-3". С последваща регулационна промяна от 1994 г. 32 кв. м. от имот пл. № 572 били изключени от парцел V- Комплексно жилищно застрояване и присъединени към парцел I - Озеленяване, трафопост и джамия. При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че ищцата се легитимира като собственик по наследяване от М. Б. на 1/2 ид. част от неотчуждената част от имот пл. № 572, включена в парцел I, възлизаща съобразно заключението на съдебно- техническата експертиза на 189 кв. м. Оттук правата на ищцата, отнесени към цялата площ на имот 572, включваща и отчуждената част, са определени в обем 94.5/393 ид. части. По делото е приложено като доказателство гр. д. № 95/2006 г., образувано по иск от другия наследник на М. Б. - А. А. М., против Община- Ч. за установяване правото му на собственост върху 1/2 ид. част от същия недвижим имот. С влязло в сила решение № 61 от 21.08.2007 г. искът е уважен, като е прието, че ищецът/ заместен в процеса от своите наследници/ е собственик на ? ид. част от дворно място с площ 297 кв. м., включено в имот № 80371.242.572, целият от 393 кв. м. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по въпроса обвързан ли е решаващият съд от измерванията и констатациите на вещото лице при определяне площта на неотчуждената част или следва да определи тази площ като вземе предвид данните за площта на целия имот и другите доказателства по делото. Този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие със съдебна практика по приложението на чл. 157, ал. 3 ГПК (отм.), аналогичен на чл. 202 ГПК, която трайно приема, че съдът не е обвързан от заключението на вещото лице, а го обсъжда и преценява заедно с останалите доказателства по делото. В случая по делото е установено, че имот пл. № 572 по плана от 1978 г. е идентичен с имот пл. № 641 по плана от 1962 г. и има площ по графични данни 471 кв. м. С плана от 1978 г. 248 кв. м. са включени в парцел I- За озеленяване и трафопост, а 193 кв. м. - в парцел V- Комплексно жилищно застрояване. През 1986 г. за обект "Жилищен блок ЕПЖС-3" е извършено отчуждаване на 153 кв. м. от имот пл. № 572. Вероятно тази площ е част от включената в парцел V- За комплексно жилищно застрояване. За разликата от около 40 кв. м. няма данни за отчуждаване. Няма данни за извършено отчуждаване и на площта, включена в парцел I. През 1993 г. е изменена границата между парцели I и V, в резултат на което 32 кв. м. от парцел V са присъединени към парцел I. Така установените от вещото лице факти не кореспондират с извода му, че неотчуждената част от ПИ № 242.572 е с площ 189 кв. м. Въззивният съд е следвало да изиска от вещото лице да изясни откъде произтича това несъответствие - дали неотчуждената част от имот пл. № 572 не е включена изцяло в границите на процесния имот или се касае за техническа или аритметична грешка. Не са изложени съображения и за правния статут на присъединените през 1993 г. към парцел I - За озеленяване, трафопост и джамия 32 кв. м., включени дотогава в парцел V - За комплексно жилищно строителство. Като е възприел безкритично заключението на съдебно - техническата експертиза и не е изяснил релевантни за спора факти, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение. Затова въззивното решение следва да бъде отменено и тъй като се налага извършване на нови процесуални действия по изясняване на делото от фактическа страна, на основание чл. 293, ал. 3 ГПК същото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Водим от гореизложеното съдът