Решение № 3053 от 14.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7194/2016 г.

Решение № 3053 от 14.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7194/2016 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и чл. 129, ал. 7 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "А. П. Ц." ЕООД, гр. С., чрез процесуален представител, срещу Решение № 2113 от 28.03.2016 г., постановено по адм. дело № 12601 от 2015 г. по описа на Административен съд - С. град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за прихващане или възстановяване/АПВ/ № П-22220315151565-004-001/04.09.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП- С., потвърден с Решение № 1737/17.11.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че оспореният АПВ не е мотивиран, поради което не могат да се установят предпоставките за отказа да се възстанови сумата огт 16 305.23 лв. Счита, че проверката е извършена от орган по приходите без да е възложена с изрична резолюция, а в акта липсват необходимите индивидуализиращи белези на издателя му. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакуваното съдебно решение и на АПВ. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - С., чрез процесуален представител, оспорва нейната основателност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като прецени наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд -С. град е законосъобразността на Акт за прихващане или възстановяване/АПВ/ № П-22220315151565-004-001/04.09.2015 г., издаден от орган по приходите ТД на НАП- С., потвърден с Решение № 1737/17.11.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП, с който на "А. П. Ц. " ЕООД, гр. С. е отказано възстановяване на данък върху добавената стойност в размер на 16 305.23 лв. `За да достигне до извод за законосъобразност на оспорения АПВ първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: На 17.08.2015 г. от "А. П. Ц. " ЕООД е депозирано искане за възстановяване на ДДС в размер на 16 305.23 лв. по Решение № 795/26.05.2008 г. на Директора на Дирекция "ОУИ", с което е отменен РА № 140669/20.02.2008 г. в частта относно непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Е. Б. П. Комерс" ЕООД. С резолюция от 21.08.2015 г., издадена от старши инспектор по приходите, пи условията на заместване, е възложено извършването на проверка на "А. П. Ц. " ЕООД за установяване на обстоятелствата, свързани с подаденото искане за прихващане или възстановяване. Проверката е приключила с издаването на оспорения АПВ, с който е отказано възстановяване поради предявяването на искането за това след изтичането на срока по чл. 129, ал. 1 ДОПК. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е съобразил, че Решение № 795/26.05.2008 г. на Директора на Дирекция "ОУИ", с което е отменен РА в частта на непризнатото право на приспадане на данъчен кредит в размер на 16 305.23 лв., като благоприятно за "А. П. Ц." ЕООД, не е подлежало на обжалване в тази му част. Неговият стабилитет е настъпил пред 2008 г., поради което срокът по чл. 129, ал. 1 ДОПК е започнал да тече от 01.01.2009 г. и е изтекъл на 01.01.2014 г. Тъй като искането е подадено на 17.08.2015 г., решаващият състав е счел, че то не подлежи на разглеждане. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касатора, че проверката е извършена без да е надлежно възложена на органа по приходите. По делото е представена резолюция за извършване на проверка от 21.08.2015 г., сочеща, че при условията на заместване, проверката е възложена от старши инспектор по приходите в дирекция "Контрол". Несподелима е тезата, поддържана пред първоинстанционния съд, че произнасянето по искането за възстановяване е предпоставено от извършването на ревизия. Нормата на чл. 129, ал. 2 ДОПК предоставя оперативна самостоятелност на органите по приходите, като сочи, че те могат да възложат извършването на проверка или на ревизия. При условие, че не е възложена ревизия, чл. 129, ал. 3, изр. първо предвижда, че актът за възстановяване или прихващане се издава в 30-дневен срок. Съгласно чл. 129, ал. 1, изр. второ ДОПК искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от първо януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго. В случая, основанието за възстановяване е решението на Директора на Дирекция "ОУИ", с което частично е отменен РА досежно претендираната сума. То е издадено на 26.05.2008 г. и по аргумент от чл. 156, ал. 1 ДОПК не е подлежало на обжалване. Поради това правилно първоинстанционният съд е приел, че релевантният начален момент на преклузивния срок по чл. 129, ал. 1 ДОПК е 01.01.2009 г. Същият е изтекъл на 01.01.2014 г., с оглед на което депозираното на 17.08.2015 г. искане за възстановяване не подлежи на разглеждане. Именно неговото просрочие е обусловило отказа на органа по приходите за възстановяване на претендирания данък съобразно изложените изрично мотиви в оспорения АПВ. Като е достигнал до извод за неговата законосъобразност и е отхвърлил оспорването, първоинстанционният съд е постановил решение, което не страда от заявените касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, възлизащо на сумата от 1019 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение