Решение № 4227 от 23.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10330/2011 г.

Решение № 4227 от 23.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10330/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от началника на Митнически пункт "Варна запад", чрез процесуалния му представител Маринела Роева срещу решение № 1822 от 15.07.2011 г., постановено по адм. д. № 1382/11 г. от Административен съд - Варна, първо отделение, четвърти състав, с което е прогласена нищожността на решение № 9300-129-1/30.03.2011 г. към ЕАД № 10BG002002Н0036523/14.05.2010 г. на Началника на Митнически пункт "Варна запад" в частта, в която на "Девненски захарен завод" - ЕАД гр. Девня, са определени държавни вземания в размер както следва: мито 659 878, 17 лв. и ДДС в размер на 530 535,47 лв. за внесена сурова тръстикова захар. Със същото решение е отменено Решение № 9300-129-1 от 30.03.2011 г. към ЕАД № 10BG002002Н0036523/14.05.2010 г. на Началника на Митнически пункт "Варна запад", в частта, с която на "Девненски захарен завод" - ЕАД, гр. Девня, са определени са определени държавни вземания в размер на 331,62 лв., представляващи лихви върху ДДС, както и е осъдил Агенция "Митници" да заплати на "Девненски захарен завод" - ЕАД гр. Девня, разноски по делото в размер на 11 050 лв. В същата се правят оплаквания, че решението на Административен съд-Варна е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - Варна и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли жалбата на "Девненски захарен завод" - ЕАД гр. Девня. Като алтернативно се поддържа искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Ответникът по касационната жалба - "Девненски захарен завод" - ЕАД, гр. Девня, чрез своя процесуален представител взема становище, че решението на Административен съд - Варна е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендира се заплащане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. С решението си Административен съд - Варна е прогласил нищожността на решение № 9300-129-1/30.03.2011 г. към ЕАД № 10BG002002Н0036523/14.05.2010 г. на Началника на Митнически пункт "Варна запад" в частта, в която на "Девненски захарен завод"-ЕАД гр. Девня, са определени държавни вземания в размер както следва: мито 659 878,17 лв. и ДДС в размер на 530 535,47 лв. за внесена сурова тръстикова захар. Със същото решение съдът е отменил Решение № 9300 - 129 - 1 от 30.03.2011 г. към ЕАД № 10BG002002Н0036523/14.05.2010 г. на Началника на Митнически пункт "Варна запад", в частта, с която е на "Девненски захарен завод"-ЕАД гр. Девня, са определени са определени държавни вземания в размер на 331,62 лв., представляващи лихви върху ДДС, както и е осъдил Агенция "Митници" да заплати на "Девненски захарен завод"-ЕАД гр. Девня, разноски по делото в размер на 11 050 лв. За да прогласи нищожността на обжалвания административен акт, след като е описал подробно фактическата обстановка по издаването му, решаващият съд е приел, че публично-държавните вземания вече са били определени с друго предходно решение от 16.02.2011 г., поради което с процесното те отново са били определени, като това е станало при допуснато съществено процесуално нарушение предвид обстоятелството, че предходното решение вече е било обжалвано, което обуславя прогласяване на нищожността на обжалваното решение в тази му част. По отношение на определените с решението лихви за забава върху главницата административният съд е приел, че в мотивната част на решението не е посочена главницата, върху която се дължат лихви и периодът на забавата, което съставлява нарушение на нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и обуславя отмяна на решението в тази му част. При този изход на процеса съдът е приел, че на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 11 050 лв., от които 50 лв., а останалите адвокатско възнаграждение, като направеното възражение за редуциране на последното е неоснователно, тъй като по правилата на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното възнаграждение възлиза на 24 264,91 лв. и заплатеното е по-ниско от тази сума. По отношение на частта от решението на съда, с което е прогласена нищожност на обжалвания митнически акт, се правят доводи за допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон. Посочва се, че решението на митническия орган е постановено след проведена процедура по чл. 84а и сл. от ЗМ, поради което не може да се обсъжда въпросът за провеждане на процедура по чл. 99 и сл. от АПК Настоящата инстанция намира направените оплаквания за неоснователни. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК се установява, че решението на административния съд е недопустимо в тази си част и като такова следва да бъде обезсилено, а производството по делото да се прекрати. От данните по делото е видно, че жалбоподателят "Девненски захарен завод" - ЕАД гр. Девня е атакувал процесното Решение № 9300 - 129 - 1 от 30.03.2011 г. към ЕАД № 10BG002002Н0036523/14.05.2010 г. на Началника на Митнически пункт "Варна запад", само в частта му, с която са му определени са държавни вземания в размер на 331, 62 лв., представляващи лихви върху ДДС. Спрямо останалата част от решението няма подадена жалба по съдебен ред. Подадената жалба определя и правомощията на съда да се произнесе по валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт - аргумент от чл. 145, ал. 1 във вр. с ал. 3 от АПК. Прогласявайки административния акт за нищожен в част, която не е обжалвана, решаващият съд е излязъл от предмета на спора и е постановил недопустим съдебен акт в тази му част, който при условията на чл. 221, ал. 3 от АПК следва да бъде обезсилен и производството по делото следва да бъде прекратено. По отношение на отменителната част от съдебния акт в касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради допуснато нарушение на процесуалния закон изразяващо се в това, че липсват решаващи мотиви на съда. Направеното оплакване е неоснователно. От мотивите на съдебния акт е видно, че съдът е отменил административния акт в тази му част поради допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Този негов извод по същество е верен, тъй като в митническия акт няма отбелязване за какъв период от време е налице забава. Като допълнение при условията на чл. 218, ал. 2 от АПК следва да бъде отбелязано, че митническият акт е незаконосъобразен в тази си част и по основанията, отбелязани в писмената защита на ответника по касация, свързани с позоваването на нормата на чл. 232, § "б" от Митническия кодекс на Общността и решение на Съда на Европейския съюз по дело № С - 546/09 г., както и практиката на ВАС по цитираните в защитата дела. Направеното оплакване по отношение на неправилността на решението в частта му за разноските е основателно. При условие, че решението на митническия орган е обжалвано само в частта му на определените лихви, които възлизат на 331,62 лв., дължимото адвокатско възнаграждение възлиза на 300 лв., определено при условията на чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатското възнаграждение и § 2 от ДР на наредбата, поради което направеното на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК възражение за редуциране на същото се явява основателно и следва да бъде уважено, като решението на първоинстанционния съд бъде изменено до посочения размер. Отделно от това разноските се дължат от издателя на обжалвания акт - Митнически пункт Варна Запад, а не от Агенция "Митници". Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 и 3 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,