Решение № 7552 от 06.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4864/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Министъра на младежта и спорта против Решение № 8745/ 05.03.2026 г. на Административен съд София – град, постановено по адм. дело №11226/2025 г., с което съдът е прогласил нищожността на Заповед № РД-09-858/02.10.2025 г. на Министъра на младежта и спорта, върнал е делото на Министерство на младежта и спорта за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на настоящото решение, както и е осъдил Министерство на младежта и спорта да заплати в полза на Сдружение „СК Бегач“ сумата от 901,11 евро, представляваща заплатен адвокатски хонорар и заплатена държавна такса. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение като постановено при неправилно прилагане на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, които са касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на съдебния акт и отхвърляне на първоинстанционната жалба. Ответникът - Сдружение „СК Бегач“ оспорва касационната жалба, като счита същата за неоснователна, а решението на Административен съд София – град поддържа, че е правилно, поради което да се остави в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на оспорване пред Административен съд София – град е Заповед № РД-09-858/02.10.2025 г. на Министъра на младежта и спорта, с която оставя без повторно разглеждане и оценяване проект с вх. № 09-00-154/ 10.01.2024 г. на Сдружение „Спортен клуб Бегач“, ЕИК 176247591, със седалище и адрес на управление: гр. София, п. к. 1142, р-н Средец, бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ № 85, ет. приземен, представлявано от В. К. Т., кандидатствал с проект за финансово подпомагане по Програма „Спортът - начин на живот" за 2024 г. (Програмата), утвърдена със Заповед № РД-09-789/01.11.2023 г., изм. и доп. със Заповед № РД-09-967/12.12.2023 г., доп. със Заповед № РД-09-30/16.01.2024 г. на Министъра на младежта и спорта. Първоинстанционният административен съд е установил, че със Заповед № РД-09-789/01.11.2023 г., изм. и доп. със Заповед № РД-09-967/12.12.2023 г., доп. със Заповед № РД-09-30/16.01.2024 г. на министъра на младежта и спорта е утвърдена Програма „Спорът – начин на живот“ за 2024 г. Програмата е определила бенефициентите и обхвата й, дейностите за изпълнение на програмата, условията, регламента и срока за кандидатстване с проект. В раздел IX се съдържат посочени общите изисквания, на които трябва да отговарят проектите, а в раздел XI как се извършва оценяването на проектните предложения. В раздел VIII, т. 2 и т. 4 от Програмата е посочено, че кандидатстващите спортни клубове и туристически дружества трябва да отговарят на изискванията на чл. 5, ал. 1 от Наредба № 3 от 02.04.2019 г. и на условията на програмата. В т. 4 е посочено, че проектите трябва да постъпят до 10.01.2024 г. Със същите заповеди са утвърдени образец на формуляр на проект за кандидатстване, образци на документи за кандидатстване и Процедура за оценяване на проекти по програмата. Видно от Заповед № РД-09-831/30.09.2022 г., изм. със Заповед № РД-09-1027/15.12.2022 г. на Министъра на младежта и спорта е посочен състава на комисията, която да оцени проектните предложения, в съответствие със Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС), Наредба № 3 от 02.04.2019 г. По делото е прието, че Спортен клуб „Бегач“ е депозирал на 10.01.2024 г. заявление по образец с вх. № 09-00-154 за кандидатстване с проект по програма „Спортът – начин на живот“ за 2024 г. с приложени към него изискуеми документи (включително образец № 4). Сдружението е получило положителна оценка от експертната комисия за изпълнение на утвърдените критерии за оценка на административно съответствие и е допуснато до втория етап - оценяване за качество и финансова оценка. В хода на административната процедура Сдружението е уведомено, че на този етап на оценяване експертната комисия е установила пропуски при представените документи - обосновка на проекта, описание на дейностите и сроковете за изпълнението им, обосновка на размера на исканите средства, както и неизпълнение на изискването на Раздел IX, т. 2.1 - Декларация за партньорство (Образец №4), която да доказва конкретен ангажимент от кмета на общината за датата на масовото спортно/спортно—туристическо състезание. Посочената дата на провеждане на състезанието е 27.10.2024 г., а датата в Декларацията за партньорство (Образец № 4), с която кметът на Столична община дава разрешение да проведете състезанието е 26.10.2024 г. Според Заместник министърът на младежта и спорта, този документ не доказва партньорство с общината, за провеждане на Sofia Morning Run за 2024 г. на посочената дата. На това основание предложението на касатора е получило 48 точки. Със Заповед № РД-09-163/07.03.2024 г. на Заместник министъра на младежта и спорта е отказано участие в процедурата. Тази заповед е била обжалвана, като е отменена с Решение № 392 от 06.01.2025 г., постановено по адм. дело № 6728/2024 г. по описа на Административен съд - София-град, потвърдено частично с Решение № 7976/17.07.2025 г., постановено по адм. дело № 3274/2025 г. по описа на ВАС, шесто отделение. Според мотивите на съдебното решение и постановения диспозитив преписката е върната за ново разглеждане, като при повторното произнасяне по подаденото от Сдружението заявление Министърът на младежта и спорта е издал Заповед № РД-09-858/02.10.2025 г., с която оставя без разглеждане и оценяване проект с вх. № 09-00-154/ 10.01.2024 г. на Сдружение „Спортен клуб Бегач“. Мотивът на административния орган е, че понастоящем проектът е с невъзможен предмет. Аргументите се изразяват в това, че в предходната заповед е описано, че дейностите, за които се иска финансиране, са планирани за 2024 година (27 октомври 2024 г.), касаещи конкретно спортно състезание (Sofia Morning Run) и към дата 02.10.2025 г. не могат да бъдат осъществени. Органът приема, че у заявителя е налице липсата на интерес, което според Министърът на младежта и спорта сочи на недопустимост на искането за разглеждане и евентуално финансиране на проекта, за която административният орган е длъжен да следи служебно. За да приеме, че административният акт е нищожен първоинстанционният съд достига до извод, че в случая е налице хипотезата на чл. 177, ал. 1 АПК, тъй като с Решение № 7976/17.07.2025 г., постановено по адм. дело № 3274/2025 г. Върховният административен съд е отменил Решение № 392 от 06.01.2025 г., постановено по адм. д. № 6728/2024 г. по описа на Административен съд - София град в частта, с която е прогласена нищожността на Заповед № РД-09-163 от 07.03.2024 г. на Заместник министъра на младежта и спорта в частта, с която проект вх. № 09-00-154 от 10.01.2024 г. на сдружение "Спортен клуб Бегач" със седалище в гр. София не е одобрен за финансиране, като вместо това е постановил друго решение, с което отменя Заповед № РД-09-163 от 07.03.2024 г. на Заместник Министъра на младежта и спорта в частта и, с която проект вх. № 09-00-154 от 10.01.2024 г. на сдружение "Спортен клуб Бегач" със седалище в гр. София не е одобрен за финансиране и връща преписката на органа в тази част за ново произнасяне. Решението на Върховният административен съд има сила на присъдено нещо между страните по спора, а в случаите, когато оспореният акт е отменен, съдебният акт има действие по отношение на всички. По тези съображения и конститутивното действие на съдебното решение, АССГ приема, че административният орган е следвало да зачете материалноправната промяна, настъпила с влизане в сила на съдебния акт. Като не е сторил това административния орган е постановил нищожен административен акт. Решението на Административен съд София – град, в частта, в която е прогласена нищожността на обжалваната заповед на Министъра на младежта и спорта, е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден при незачитане на съдебно решение, за изпълнението на което административният орган е задължен. Според предвиденото в чл. 177, ал. 1 АПК, решението има сила за страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. Нищожни по силата на чл. 177, ал. 2 АПК са всички административни актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение, извършени след влизане на съдебното решение в сила, които му противоречат. Влязлото в сила съдебно решение се характеризира не само с формална законна сила, т. е. с необжалваемост, стабилитет, но и с материална законна сила, а именно задължителност, сила на пресъдено нещо. Силата на пресъдено нещо, нейните обективни и субективни предели определят лицата и предмета, спрямо които съдебното решение има действие. Настъпилата материалноправна промяна следва да бъде зачитана от всеки, тъй като субективните предели на решението за отмяна на административния акт имат правно действие не само по отношение на страните по делото. Отменителното решение е задължително, както за административния орган, така и за решаващия съдебен състав, който се произнася за законосъобразността на административния акт предвид установената фактическа обстановка по спора, при идентичност в предмета и на приложимата правна норма. Следователно санкцията на чл. 177, ал. 2 АПК, е свързана с неизпълнение на задължение, посочено в мотивите на съдебен акт, постановен по спор, който се ползва със сила на пресъдено нещо. В случая с влязлото в сила съдебно решение на АССГ в посочените части съдът е решил въпроса и относно допустимостта на заявлението на сдружението, след като е приел, че е налице незаконосъобразност по същество на Заповед № РД-09-163 от 07.03.2024 г. на Заместник министъра на младежта и спорта. Да се приеме тезата на административния орган, изложена в процесната заповед за липса на правен интерес на заявителя, означава съдът да приеме правно положение, при което неизправната страна – Заместник министър на младежта и спорта/респ. Министър на младежта и спорта ще черпи права от собственото си противоправно поведение, произтичащо от издаване на незаконосъобразен административен акт - Заповед № РД-09-163 от 07.03.2024 г., което е недопустимо в правото, тъй като изтеклият срок на финансирането е по вина на органа. Да се подкрепи тезата в обжалваната заповед и да се приеме нейната законосъобразност, също би означавало Сдружението да се лиши от правото си на ефективна съдебна защита, гарантирано в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и от правото да се ползва от прилагането на принципите на ефективност и равностойност, гарантиращи върховенството на правото, основна ценност на ЕС по чл. 2 от Договора за Европейски съюз. В този смисъл се е произнесъл и Съдът на Европейския съюз в свое Решение от 24 ноември 2022 г. по дело С-289/21/ ECLI:EU:C:2022:920/. Следва да се посочи, че сам по себе си принципът на ефективна съдебна защита, гарантиран с член 47 от Хартата, не изисква съществуването на самостоятелно правно средство за защита, което да има за основен предмет оспорване на съответствието на националните разпоредби с правните норми на Съюза, стига да съществуват един или няколко способа за правна защита, които дават възможност инцидентно да се осигури зачитането на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза (решения от 13 март 2007 г., Unibet, C‑432/05, EU:C:2007:163, т. 47 и от 24 септември 2020 г., YS (Професионални пенсии на ръководен персонал), C‑223/19, EU:C:2020:753, т. 96). В този смисъл прогласяването на нищожността на Заповед № РД-09-858/02.10.2025 г. на Министъра на младежта и спорта от страна на първоинстанционния съд е израз именно на ефективно средство за защита на ответника по касация и е в съответствие и с предвиденото в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Договора за Европейски съюз задължение на националния съд. Първоинстанционният административен съд е следвало единствено да прогласи нищожността на обжалвания административен акт, без да връща преписката на органа, предвид изтичане на срока за финансиране на участниците в процедурата. По изложените съображения, като е прогласил нищожност на оспорената заповед, първоинстанционният съд е постановил правилно решение в тази си част, което следва да бъде оставено в сила. Решението на административния съд ще следва да се отмени в частта, в която съдът е върнал преписката на Министъра на младежта и спорта за ново произнасяне, доколкото представлява процесуално правна последица с несамостоятелен характер, зависеща от произнасянето по същество на правния спор. По разноските: При този изход на делото на ответника по касация се дължат сторените и доказани по делото разноски, които в случая възлизат на 1100 евро адвокатско възнаграждение за един адвокат по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,