Решение № 12316 от 12.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4354/2018 г.

Решение № 12316 от 12.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4354/2018 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 204 от 22.02.2018 г., постановено по адм. д. № 958/2017 г., Административен съд – София-област е отменил предписание по т. 1, дадено с протокол с вх. № 1728760/2.08.2017 г. на Дирекция "Инспекция по труда" – Софийска област, потвърдено с решение изх. № 17247182 от 7.09.2017 г. на изпълнителния директор на ИА "ГИТ", отхвърлил е жалбата срещу предписание по т. 2, дадено с протокол с вх. № 1728760/2.08.2017 г. на Дирекция "Инспекция по труда" Софийска област, потвърдено с решение изх. № 17247182 от 07.09.2017 г. на изпълнителния директор на ИА "ГИТ", и е осъдил Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" да заплати на "Тотал" ООД сумата от 762 лева разноски по делото. Срещу това решение в частта, с която е отменено предписание по т. 1 от протокол с вх. № 1728760/2.08.2017 г. на Дирекция "Инспекция по труда" – Софийска област, потвърдено с решение изх. № 17247182 от 7.09.2017 г. на изпълнителния директор на ИА "ГИТ", е подадена касационна жалба от Дирекция "Инспекция по труда" – Софийска област, с оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът – "Тотал" ООД, чрез процесуалния му представител адв. Манчева, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорената с нея част на съдебното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която атакуваната с нея част на решението е неблагоприятна, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери обжалваната част на решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административен съд – София-област по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 405 от КТ, са оспорените от ответника по касация принудителни административни мерки (ПАМ), наложени на дружеството със задължителни предписания в т. 1 и т. 2 от протокол за извършена проверка вх. № ПР1728760/2.08.2017 г. на инспектори от Дирекция "Инспекция на труда" (ДИТ) – Софийска област, потвърдени с решение изх. № 17247182/7.09.2017 г. на изпълнителния директор на ИА ГИТ, гр. София. Предписанието дадено по т. 2 от протокола е влязло в сила, предвид липсата на подадена касационна жалба срещу съдебното решение в частта, с която е отхвърлена жалба на "Тотал" ООД срещу т. 2 от протокола, поради което няма да се обсъжда в настоящото решение. Процесната принудителна административна мярка е издадена на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ и се състои в дадено задължително предписание на "Тотал" ООД, да отстрани констатираното нарушение на трудовото законодателство, като в качеството му на работодател ползва самоходното и несамоходното работно оборудване съгласно изискванията на специфичните за съответния вид работно оборудване нормативни актове, съгласно чл. 209 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. За да уважи жалбата срещу посоченото предписание, първоинстанционният съд е приел, че същият е незаконосъобразен, като се е позовал на заключението на вещото лице, според което процесният трактор е колесен, предназначен за строителни работи, ползван е по предназначението си за строителни работи и има възможност за бързо преместване на самоход по всякакви пътища, в т. ч. и по РПМ. Решението на Административен съд – София-област, е правилно и изложените в мотивите съображения се споделят изцяло от касационната инстанция като обосновани и законосъобразни. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон. Развитите доводи в касационната жалба за липса на мотиви в съдебния акт, досежно изводът на административния орган, водачът да притежава правоспособност Твк – М, съгласно чл. 13, ал. 1 и ал. 4, т. 4 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска техника (ЗРКЗГТ), са неоснователни. Първоинстанционният съд е отчел, че използваният от В. Миланов колесен трактор, собственост на работодателя му "Тотал" ООД не е извършвал дейност, свързана с земеделска или горска работа, за да бъде регистриран тракторът по ЗРКЗГТ, поради което и правоспособността на работникът, който управлява този трактор, не следва да бъде придобита по реда на посочения закон. Още повече, че съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от ЗРКЗГТ законодателят е предвидил пет категории правоспособност на лицата, които ще работят с техника, регистрирана по този закон. Освен това от административния акт не става ясно защо е прието, че следва да се представи свидетелство за правоспособност за категория Твк – М - специализирана и специална самоходна мелиоративна техника (машини за земна работа), а не например за някоя от другите изброени категории: категория Твк - колесни и верижни трактори и агрегатирани към тях работни машини; категория Твк-З - специализирана и специална самоходна земеделска техника; категория Твк-Г - специализирана и специална самоходна горска техника; категория Тпс - преносима и стационарна техника. Мелиорацията означава подобряване на производителността на земята чрез регулиране на напояването. Никъде по делото не се установи, че процесният колесен трактор се използва в земеделието за напояване. Административният орган не е представил доказателства в този смисъл. Предвид извършената по делото СТЕ, и заключението на вещото лице, от което се установява, че процесният трактор се използва само за строителни работи, и няма технически данни за извършване на земеделска и горска почвообработка, товарене и разтоварване на дървесина или други характерни земеделски или горски работи, в т. ч. и за транспорт на съответни материали, настоящият състав подкрепя изводът на първоинстанционния съд, че в случая, не е било приложимо придобиването на правоспособност на водача на трактора по ЗРКЗГТ. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗРКЗГТ, "земеделска и горска техника" са самоходните, несамоходните и стационарните машини, съоръженията, инсталациите и апаратите, използвани в земеделието и горите". Видно от посочената дефиниция за земеделска и горска техника, релевантното в случая е, машините, съоръженията, инсталациите и апаратите, да се използват в земеделието и храните. Видно от дейността на "Тотал" ООД, вписана във фирменото досие на дружеството в търговския регистър, е че същото се занимава с проектиране и изпълнение на отоплителни, вентилационни и електро инсталации, строителство, търговия външнотърговска и маркетингова рекламна дейност, както и други дейности, незабранени със закон. Никъде не е вписано, упражняването на земеделска или горска дейност, за да се направи извод, че се упражнява съответната дейност, и водачите на техниката, следва да притежават правоспособност, придобита по ЗРКЗГТ. Не се установява и извършването на мелиорация, чрез колесния трактор, което да подкрепи изводът на административния орган, че водачът му следва да притежава именно правоспособност Твк – М. В заключението на вещото лице ясно е посочено, че за да се извършва работа с колесен трактор "Терекс" с рег. [рег. номер на МПС] от техническа гледна точка, операторът следва да притежава категория Ткт – колесни трактори, придобита по реда на Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и подзаконовите му нормативни актове, каквато категория е притежавал водачът. Както бе посочено по-горе, за да се приеме, че водачът на съответната техника, следва да притежава правоспособност по ЗРКЗГТ, съответното транспортно средство или съоръжение, трябва да е регистрирано по този закон. Пред първоинстанционния съд е представено свидетелство за регистрация на колесен трактор "Терекс" с рег. [рег. номер на МПС], издадено от МВР, което води до извода, че водачът му следва да притежава правоспособност по чл. 150а, ал. 2, т. 16 от ЗДвП. Според същата разпоредба водачите на моторни превозни средства категория Т - колесни трактори, следва да притежават правоспособност, обозначена със следните латински букви - Ткт. По делото е приложен контролен талон на В. Миланов, в който е отбелязано, че същият притежава категория Ткт от 26.06.1996 г. Налично е и свидетелство за професионална подготовка № 822, издадено от Професионален учебен център "Агромеханизация", от което е видно, че В. Миланов е придобил квалификация "машинист на багери и товарни машини", поради което аргументите за противното, че същият не отговаря на специфичните изисквания за работа с ползваната от него техника, посочени в административния акт, не могат да бъдат подкрепени. Също така неоснователно е и възражението, че съдът се е предоверил на експертизата, тъй като не е компетентно изготвена. На първо място следва да се отбележи, че пред първоинстанционния съд, административният орган не е оспорил заключението, нито в съдебното заседание, проведено на 15.02.2018 г., когато е изслушано заключението на вещото лице, нито в подадените след това писмени бележки. Ответникът в първоинстанционното производство е имал възможност да поиска назначаване на повторна експертиза, която да отговори отново на поставените от жалбоподателя задачи. Предвид изложеното, в настоящото производство е недопустимо оспорването на експертизата, т. к. правото на оспорването й е преклудирано. Възраженията на касатора, че същата е некомпетентно изготвена, не се приемат от настоящият състав, предвид това, че е отговорено пълно на всички поставени задачи, като не е налице противоречие в отговорите на вещото лице. Възражението досежно източниците, които е използвало вещото лице, и че е следвало да използва технически речници, за обясненията на някои от понятията, също са неоснователни. Нито пред първоинстанционния съд, нито пред настоящата инстанция, касаторът не представя различно значение на терминологията, обяснена в заключението на вещото лице, за да се приеме, че нормативната и речникова база, на която се е позовало вещото лице е неправилна. Следва да се отбележи, че в касационната жалба изцяло се преповтарят доводите, които касаторът е изложил в хода на процеса пред първата инстанция и на които е даден обоснован и правилен отговор със съдебното решение. Правилно първоинстанционният съд е приел, че посочените по-горе нарушения на трудовото законодателство, не са извършени и съответно не обосновават прилагането на процесната принудителна административна мярка по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ. По изложените съображения, като е отменил предписанието по т. 1 от протокол вх. № ПР1728760/2.08.2017 г. на ДИТ – Софийска област, поради нарушение на материалния закон, Административен съд – София-област е постановил правилен съдебен акт, който при липса на касационни основания, водещи до неговата отмяна в тази част, следва да бъде оставен в сила. Предвид изхода на спора, основателно се явява искането на ответника по касация за присъждане на разноски, направени пред настоящата инстанция, които видно от приложените по делото доказателства са в размер на 600.00 лева. Същите представляват заплатено по банков път адвокатско възнаграждение, доказано по съответния ред, чрез приложено платежно нареждане за кредитен превод. Неоснователно е искането на касатора за намаляване размера на присъденото адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лв. В тази наредба са определени минималните адвокатски възнаграждения, но не може да се приеме, че адвокатът няма право да уговори по-висок размер на възнаграждението си за упражненото процесуално представителство, което да надвишава предвиденият в наредбата размер. В случая, договореното и платено възнаграждение, не надвишава съществено минималният размер от 500 лева, и като се вземе предвид липсата на съдебна практика по подобен вид дела, и осъществената в пълен обем защита от адв. Манчева, изразяваща се в изготвен отговор по касационната жалба, допълнително подадени писмени бележки и явяване в съдебно заседание, настоящият състав намира, че няма основание за намаляване на поисканото и заплатено адвокатско възнаграждение. Предвид изложеното ДИТ – Софийска област, следва да бъде осъдена да заплати на "Тотал" ООД разноски в размер на 600.00 лева. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,