Решение № 1428 от 12.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5307/2007 г.

Решение № 1428 от 12.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5307/2007 г., V г. о., ГК, докладчик съдията Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) Г. Р. Д. и Н. С. Д., двамата от гр. П. са обжалвали решението на Пазарджишкия окръжен съд от 5.07.2007 г. по гр.д. № 507/2007 г. с което е оставено в сила решението на Панагюрския районен съд от 24.04.2007 г. по гр.д. № 317/2006 г. в частта, в която е определен начинът за ползване на дворното място и на старата жилищна сграда-етаж и изби от Г. Р. Д. и Н. С. Д. от една страна и от друга С. Р. Д. и Г. П. Д.. В касационната жалба се поддържа, че решението на Пазарджишкия окръжен съд било неправилно поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон и като необосновано- отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм). Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за касация на въззивното решение, прие следното: Оплакванията са основателни. За пълното и точно изясняване на спора от фактическа страна Пазарджишкия окръжен съд е бил длъжен да даде нова задача на техническата експертиза и след изпълнението й да прецени по кой от вариантите за разпределяне на съсобственото дворно място и съсобствената стара паянтова и пристроена нова едноетажна къща заедно със зимничните помещения на новата къща и на старата заедно с пристроеното към нея ново помещение със съответното избено помещение, да разпредели ползването. Безспорно по делото е било, че двамата братя заедно със съпругите си са имали равни права в съсобствения недвижим имот. Безспорно е било, че ищецът Г. Р. Д. и съпругата му Н. С. Д. били собственици на втория етаж от масивната жилищна сграда, а неговият брат С съпругата му Г. П. Д. - на първия етаж. По делото е имало данни че към първия етаж имало построена тераса, чиято площ не е било ясно, дали вещото лице е отчело. Отчитането е следвало да стане, като се приспадне от общата площ на двора, на която имали права ответниците С, защото пространството под нея, или около нея или на самата тераса, очевидно че е можело да се ползва само от собствениците на първия етаж - т.е от С. и Г. Д. Касационният жалбоподател-ищец е поставял чрез своя процесуален представител многократно въпроса за измерванията на вещото лице, както на пространството на двора, така и на т.н. покрив на гаражите. Вярно е че в самия двор имало денивелация и че гаражите представлявали т.н. вкопани постройки, но при това положение е следвало най-точно да се вземе предвид площта-истинската площ на двора и отделно-площта на покривите на гаражите. И именно от тази площ, от 1/2 ид.част която трябвало да ползва ответника С неговото семейство, следвало да се приспадне площта на терасата (това при положение, че тази тераса е излизала извън очертанията на самата сграда). По отношение старата постройка към която имало ново построена част с мазе, съдът е следвало да изиска вещото лице така да я разпредели, че на всеки от двамата съсобственици да се падне както част от старата къща, така и част от новата с оглед поддържането й. Правата също следвало да са равни и да не се допуска по-голяма разлика от обикновеното разминаване на дялове. Ако това е било невъзможно, единият съсобственик който е ползвал в повече би следвало да заплаща обезщетение на другия при условията на чл. 31, ал. 2 ЗС. Вещото лице е било длъжно да приспадне зидове, стълбища, комини и пр. и да вземе предвид само чистата площ при разпределяне ползването. За процедирането по посочения начин съдът е бил длъжен да следи и служебно съгласно чл. 157, ал. 1 ГПК (отм.). Вместо това той отказал изслушване на нова техническа експертиза и по този начин спорът е останал неизяснен от фактическа страна. Допуснатото нарушение е съществено и представлява отменително основание по чл. 218, ал. 1, б. "в" ГПК. Направените изводи са и необосновани. Решението на Пазарджишкия окръжен съд е опорочено от допуснатите нарушения на чл. 157, ал. 1 и на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) и за това следва да се отмени, като делото-да се върне на същия съд з ново разглеждане от друг състав. Върховният касационен съд на основание гореизложеното