Решение № 15173 от 11.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13292/2016 г.

Решение № 15173 от 11.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13292/2016 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от А. П. Г. против решение № 1691 от 20.09.2016 г. по адм. дело № 2884/2015 г. по описа на Административен съд П., с което решение съдът е отхвърлил жалбата против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. с изх. № 02-160-6500/15508 от 29.09.2015 г. на зам. -изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", с което е отказано плащане по Схема за единно плащане на площ (СЕПП) и Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР1), както и е осъден да заплати на Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция (ДФЗ-РА) сумата в размер на 550 лв. разноски по делото. Касационният жалбоподател счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно - постановено е в противоречие с материалноправните разпоредби, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - противоречи на събраните по делото писмени доказателства - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се да бъде постановено решение, с което да се отмени процесното решение като неправилно и необосновано и да се реши делото по същество като се отмени Уведомително писмо с изх. № 02-160-6500/15508 от 29.09.2015 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "З" в пункт 1 по СЕПП и пункт 3 НР1 и да се върне преписката на административния орган за ново произнасяне. Претендира се присъждане на направените разноски пред първата инстанция и в касационното производство. С писмена молба от 24.11.2017 г. до съда, процесуалният представител на касатора - адв. Миланова е заявила, че поддържа касационната жалба, така както е предявена и моли да бъде уважена, а в случай, че не бъде уважена, при направено искане от страна на ДФ "З" за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, моли същото да бъде определено в минимален размер. Представена е и Писмена защита. От ответника - Заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", гр. С., чрез процесуалния си представител ст. юрк. К. Н. - Гърова са постъпили на 27.11.2017 г. писмени бележки, в които се изразява становище, че подадената касационна жалба срещу Решение № 1691 от 20.09.2016 г. на Административен съд - П., постановено по адм. дело № 2884/15 г. е неоснователна, направено е искане да бъде потвърдено обжалваното решение, с което е отхвърлена жалбата срещу уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. с изх. № 02-160-6500/15508 от 29.09.2015 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, както и оспорва претендирания адвокатски хонорар. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна. Настоящият състав на ВАС намира, че входираната на 24.10.2016 г. касационна жалба на А. П. Г. е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението на датата 12.10.2016 г., подписана е от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 1691 от 20 септември 2016 г. по адм. дело № 2884/2015 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, Административен съд П., I отделение, IV състав, на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 4 от АПК, ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. П. Г. от гр. П., против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., с изх. № 02-160-6500/15508 от 29.09.2015 г. на зам. - изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", с което на жалбоподателя е отказано плащане по СЕПП и НР1, и с втори диспозитив като логическа и законна последица от този изход на спора, съдът ОСЪЖДА жалбоподателя А. П. Г. от гр. П., ул. "Брезовско шосе" № 32, да заплати на Д. фонд "Земеделие", Разплащателна агенция сумата в размер на 550 лева, разноски по делото. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби. Административният съд е приел за доказано, че заповед № РД-46-287 от 6.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните за одобряване на окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014, като част от Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП), не е била обжалвана от А. П. Г., следователно е влязла в сила. Съдът, е приел, че по безспорен начин се е доказало, че частта от 15,01 ха от заявения за подпомагане от жалбоподателя блок попада извън този слой, доколкото в хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд същият не е успял да обори материалната доказателствена сила на констатациите от административните проверки по ИСАК. Съдът е подчертал, че този факт е бил известен на жалбоподателя още през 2014 г. във връзка с издадената заповед № РД 09-807 от 5.12.2014 г. на министъра на земеделието и храните за одобряване на обновения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014 и въпреки подаденото от него на 12.01.2015 г. възражение против заповедта, имотът не е бил включен изцяло в окончателния специализиран слой, следователно безспорно било установено наличието на посочените в оспореното уведомително писмо предпоставки. Първоинстанционният съд е счел, че не е налице допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила от страна на административния орган, състоящо се в неизвършване на теренни проверки, както и че не са допуснати и твърдените процесуални нарушения по чл. 26, чл. 28, чл. 34, чл. 35 и чл. 36 АПК, тъй като установяването на ползването и поддържането на БЗС 37277-71-1-3 в добро земеделско състояние е следвало да стане в производството по издаване на заповед № РД-46-287 от 6.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните за одобряване на окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014, а не в настоящото производство, която заповед има преюдициално значение за решаване и на настоящия въпрос. Така постановеното съдебно решение е правилно и не страда от твърдените в касационната жалба пороци. При напълно изяснена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи. П. А. съд - П. е обжалвано Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014, с изх. № 02-160-6500/15508 от 29.9.2015 г., издадено от зам. - изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", с което е отказано плащане по СЕПП и НР1. На първо място правилно първоинстанционният съд е достигнал до извода, че административния акт е издаден при спазване на административнопроизводствените правила и при спазване на материалноправните разпоредби. Оспорваният административен акт е издаден при спазване на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК относно формата на акта, тъй като изложените основания, посочените площи на всеки един имот, които са приети за недопустими за подпомагане, както и данните от административната преписка обективират волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт. Видно от съдържанието на административния акт е съставена подробна таблица с отразяване на идентификационен номер на парцела, по отношение на който е констатирана разлика между декларираната от заявителя площ и установената такава като допустима за подпомагане при извършените административни проверки. Отделно от това, писмото съдържа обобщена таблица с нанесени в нея всички данни от заявлението, извършените проверки, констатираните резултати и оторизираните суми. На следващо място следва да се посочи, че в уведомително писмо са посочени конкретни обстоятелства и като цяло са налице мотиви, въз основа на които издателят му е приел, че са налице недопустими за подпомагане площи. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, какъвто впрочем е настоящият случай. Спазено е изискването тези документи и установените правнорелевантни обстоятелства да са приобщени към акта с цитирането им (макар и не съвсем обстоятелствено - номера, дати и т. н.), с което е спазен принципът за самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване на административното производство от административния орган, поради което не е било необходимо тези факти да се приповтарят и като мотиви на издаденото Уведомително писмо (УП). Позоваването на извършените справки, проверки и т. н. в тяхната съвкупност представляват фактическите основания, съответстващи на посоченото в писмото правно основание, което е мотивирало административният орган да вземе решението си. По същество те представляват юридическият факт (респ. фактическият състав), от който органът черпи упражненото от него субективно административно право. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност на акта. Следователно наведеният от касационния жалбоподател довод, че неизлагането на конкретни мотиви и противоречивите такива представлява нарушение на законовото изискване за форма на административния акт, което лишава А. Г. от възможността да организира адекватна правна защита и препятства осъществяването на контрол за законосъобразност на акта от страна на съда, е неоснователен. На следващо място видно от данните по делото, една от причините за определяне като недопустимост на площите, за които е отказано подпомагане, е чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП - заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой за 2014 г. или причината е попадането им извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", утвърден със заповед на министъра на земеделието и храните, тъй като тази заповед, в частта й, отнасяща се до заявения от А. Г. имот - БЗС/парцел 37277-71-1-3 в землище К. не е оспорена, същата е влязла в сила. Последната е придобила стабилитет спрямо заявения от кандидата за подпомагане парцел, макар и жалбоподателя да се е възползвал от дадената му възможност да възрази на извършената процедура по актуализиране на цифровите географски данни за специализирания слой "Площи в добро състояние", като за резултатите от извършената проверка по направеното от същия възражение е издадено писмо с изх. № 94-2935 от 29.05.2015 г. на министъра на земеделието и храните (стр. 78 от делото). Макар и да не е надлежно връчено това писмо предвид отбелязването в обратната разписка, че "пратката не е потърсена от получателя", то общият административен акт се съобщава не само чрез получаването на отговора на възражението, а и се публикува на интернет страниците на МЗХ и на ДФ "Земеделие" и всеки земеделски производител - кандидат за подпомагане, може да се запознае с него и да го обжалва, ако счита, че засяга неговите права и законни интереси. Предвид липсата на данни за обжалване в конкретния случай, правилен се явява извода на първоинстанционния съд, че заповед № РД 46-287 от 6.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните не е обжалвана и е влязла в сила. Следователно при действието на чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП от 17.05.2014 г. съгласно допълнението на закона в ДВ, бр. 40 от 13.05.2014 г., при влязла в сила заповед за одобряване на окончателния слой, административният орган процедира в условията на обвързана компетентност. Същият не може да нанася промени и е длъжен да се съобрази със специализирания слой. Влязлата в сила заповед на министъра не може да бъде коригирана. В тази връзка неоснователен се явява довода на касатора, че не е доказано наличието на основание по чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП, което основание е достатъчно за недопустимост за подпомагане, и без наличието на това по чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП. Неоснователен е довода на касационния жалбоподател, че неправилно съдът е направил извода, че неизвършването на теренни проверки не може да бъде квалифицирано като съществено. Същият сочи, че допуснатото нарушение е съществено, тъй като би довело до промяна на крайния правен резултат. Настоящият съдебен състав приема, че правилно административният съд е установил, че неизвършването на теренна проверка не може да бъде квалифицирано като съществено в случая, доколкото констатацията за наличие на площ, попадаща извън специализирания слой, е направена още при изработването на цифровата ортофото карта, като не е било уважено възражението на жалбоподателя за цялостното включване на имота в този слой. В настоящия случай е видно от писмените доказателства намиращи се в кориците на делото, че за заявения имот не са извършени специализирани теренни проверки на място - в отговора на възражението колоната "Обновяване на СИЗП за площта чрез ТП на МЗХ (теренна проверка на МЗХ) е празна, а съгласно служебна бележка (стр. 125 от делото), достъпа с транспортно средство до физическия блок ...7-71 в землището на гр. К., община Карлово е невъзможен и недостъпен, същия е отдалечен от населеното място и попада в района на НП "Ц. Б.". За пълнота следва да се отбележи, че теренните проверки се различават от проверките на място, както и от административните проверки по ИСАК. Те не са проверки за контрол, а се осъществяват от служители на областни дирекции по "Земеделие" и тяхната цел е да се установят границите на референтните парцели, които са включени в системата за идентификация на земеделските земи (СИЗП) в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). Извършват се по реда на чл. 16а, ал. 3 от Наредба № 105/2006 г. - текст отменен, но действащ към момента на извършването им. Следователно следва да се приеме, че теренните проверки са един от начините за актуализиране на специализирания слой със заповед на министъра на земеделието и храните, която заповед не е предмет на настоящото дело. В тази връзка за яснота следва да се посочи, че в конкретния случай е недопустимо административният съд да упражни инцидентен (косвен) контрол за законосъобразност по отношение на Заповед № РД 46-287 от 6.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателния специализиран слой, тъй като тази заповед първо е влязла в сила по отношение на бенефициента и второ, същата подлежи на съдебен контрол от Върховен административен съд, тъй като на същия като първа инстанция са родово подсъдни този вид административни актове, съгласно разпоредбата на чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК. Следователно в този случай, Разплащателната агенция действа в условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година, ако парцелът на лицето не е включен в заповедта по чл. 16г, ал. 4 от Наредба 105/2006 г. Вярно е, че съдът в решението си не е обсъдил въпроса за постановения отказ за финансиране по мярка НР1 (Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони), но този пропуск не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото същите причини за отказа по схемата СЕПП (Схема за единно плащане на площ) за наличие на площи извън слоя, се отнасят и за мярката НР1, само че не по ЗПЗП, а по приложимата Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. В тази връзка всички наведени доводи в касационната жалба относно допустимостта на заявените площи и състоянието им, се явяват неоснователни. С оглед изложеното, обжалваното пред ВАС съдебно решение следва да бъде оставено в сила изцяло, включително и в частта му за присъдените разноски. Предвид изхода от спора в касационното производство е основателно искането на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател следва да заплати разноски в размера, предвиден в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в "Д. вестник" бр. 8 от 24.01.2017 г., във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева. Предвид направеното волеизявление от страна на процесуалния представител на ответника за присъждане на минималния размер на претендираното юрисконсултско възнаграждение, както и с оглед действителната фактическа и правна сложност на спора, за производството по настоящото дело в полза на ДФЗ следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,