Решение № 13211 от 5.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6407/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на С. В. Р., гражданин на Руската федерация срещу Решение 2745/24.04.2024г., постановено по адм.д. 1829/2024г., с което e била отхвърлена жалбата му, против решение 2068/31.01.2024г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при МС, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. С касационната жалба и в съдебно заседание, чрез упълномощен процесуален представител и лично касаторът релевира касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Изразява становище, че бежанската му история е разгледана твърде повърхностно както от страна на органа, така и на първоинстанционния съд. Сочи се като неправилно приложена разпоредбата на чл..8, ал.6 от Закона за убежището и бежанците, тъй като не било отчетено засилването на репресиите спрямо лица, публично критикуващи официалните власти. Позовава се на разпоредбата на §83 от Наръчника по процедури и критерии за определяне статут на бежанец, както и на разпоредбата на §171 от същия документ. Представя писмени доказателства, а именно екземпляр от книгата Коридорни деца , издадена през 2021г., в която твърди, че критикува политическия режим в страната, ведно с превод на пасажи от произведението, както и авторска политическа статия, ведно с превод на същата, публикувана на сайта https://poligon.media Претендира отмяна на обжалваното решение и процесния административен акт, като незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът зам. Директор на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет оспорва касационната жалба. Изразява мнение по същество като поддържа становището, че молбата на жалбоподателя е разгледана обективно и безпристрастно. Развива тезата, че личната бежанска история на ответника Р. показва, че кандидатът за статут не изпитва основателен страх от преследване, поради своята раса, религия, национална, етническа, политическа или социална принадлежност и по отношение на него не е налице преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, както и не са налице предпоставките по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Изразява становище, че книгата на Р. е била публикувана официално в страната и се продава свободно, като спрямо автора не са обективирани никакви репресивни действия. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Като прецени събрания по делото доказателствен материал и съобрази твърденията на двете страни, Върховният административен съд, трето отделение, намира касационната жалба на заместник - председателя на ДАБ за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, регламентиран в нормата на чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното Решение 2745/24.04.2024г., постановено по адм.д. 1829/2024г. по описа на Административен съд София - град, e била отхвърлена жалбата му, против решение 2068/31.01.2024г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при МС, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - София - град е приел, че процесният административен акт е издаден от компетентен орган председателя на ДАБ. Първостепенният съд е счел , че оспореното решение е постановено в предвидената в закона писмена форма, не са допуснати съществени нарушения на административно -производствените правила и на материалния закон. След преценка и подробно обсъждане на всички събрани по делото доказателства съдът е достигнал до извода за липса на изискуемите материалноправни предпоставки за прилагане на чл. 8 от ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. Съдът е възприел изцяло и безкритично информацията изходяща от справка на самия орган, като въз основа на същата е достигнал до извод, че обстановката в страната не може да се определи като въоръжен конфликт, тъй като не са налице данни за влошаване на ситуацията до степен на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт или неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки. Възприети са били и изводите на административния орган за наличие на достатъчно доказателства в бежанската му история, сочещи на липсата на пряка и непосредствена опасност за него и семейството му, тъй като са се възползвали от безвизово легално преминаване на границата с Грузия, т.е. без да е бил възпрепятстван от официалните власти. Първоинстанционният съд е отчел обстоятелството, че касаторът не е потърсил убежище в Грузия, а отново легално е отпътувал за Турция, където е останал цели осем месеца. Отчетено е било и това, че влизането в страната ни е било отново легално, след получаване на виза, като заявлението за получаване на бежански или хуманитарен статут не е било депозирано незабавно, а три месеца след влизане на територията й. Обсъдено от страна на първоинстанционния съд е било и обстоятелството по връщането на кандидата до Русия за месец и половина, за да продаде жилището си, при което е заключено, че данните не сочат за напускане на страната по произход заради страх за живота и сигурността му. За да достигне до крайния си извод първоинстанционният съд възприел и наличието на разминавания между бежанската история на молителя и тази на неговата съпруга, според която той се е завърнал в Руската федерация, за да поднови валидността на документите си за самоличност, а не по финансови съображения. В тази връзка, според АССГ установените противоречиви показания опровергават до голяма степен достоверността на бежанската история на С. Р., който в рамките на година и половина легално и безпрепятствено е преминал през държавната граница на Руската федерация три пъти. Съдът последователно е обърнал внимание и е обсъдил подробно и сочената от заявителя опасност за живота и здравето му и това на неговото семейство във връзка със заявеното несъгласие с политиката на официалните власти, като е достигнал до извод, че не се доказват обстоятелства, поради които да са налице основания за страх от преследване - действия против властта и ограничения на правата му, поради възможност за мобилизирането му и принудително носене на военна служба. Преценено като твърде отдалечено от времето е било участието му в публичен митинг срещу властта през 2011г., без възникнали негативни последици. Що се отнася до книгата, която заявителят твърди в бежанската си история, че е явна демонстрация на несъгласие с режима на Путин, съдът е отчел като релевантно обстоятелството, че същата е публикувана от известно московско издателство Интернационален съюз на писателите и се продава свободно на руския пазар, не е забранена, поради което е несъстоятелно твърдението му, че поради издаването й е бил преследван. Според съдебния състав не се доказва и пряка лична мобилизация на молителя, за да се считат за основателни опасенията му, че може да бъде принуден да вземе участие като боец във военния конфликт в Украйна. При тези изводи, първоинстанционният съд е достигнал до заключение, че всички доказателства и твърдения, получени от проведеното интервю по реда на глава ІІ, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисариат на ООН за бежанците, сочат на извод, че жалбоподателят е мигрант , тъй като не отговаря на критериите, изброени в определението за бежанец, дадено в Женевската конвенция от 1951 г. и Протокола от 1967г. По-натам съдебният състав е разгледал подробно и въпросът за наличието на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и е преценил, че не е налице нито една, свързана с излагане на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки заплахи срещу живота или личността му, като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. При разглеждането на този въпрос, Съдът е съобразил и Решението на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/2007 г., свързано с тълкуването на дефинираното понятие за посегателство в чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО относно минимални стандарти за условията за предоставяне на статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо , но неправилно като краен резултат. При постановяването му са осъществени твърдяните от касатора нарушения на материалния закон, както и такива на съдопроизводствените правила. От приложената по делото административна преписка се установява, а то е безспорно, че С. Р. е дългогодишен журналист. Журналистите са сред особено уязвимите групи от Руското общество, в ситуации, когато същите критикуват режима на Руския президент. Това е и основния мотив от бежанската история на Р.. Същият твърди, че е издал книга, чието съдържание критикува яростно този човек и неговия режим, което му давало причина да има основателни опасения от преследване поради политическото му мнение и принадлежността му към журналистическата гилдия. Тезата на кандидата е отхвърлена от страна на първоинстанционния съд на база констатациите, че книгата на Р. била издадена от известно руско издателство, не била забранена и се разпространявала свободно на руския пазар, поради което не е кредитирал твърденията му от бежанската история, че поради издаването й бил преследван. Таканаправеният извод съдът в настоящия си състав намира за необоснован. На първо място съдебният състав счита за недопустимо проверката на съдържанието на литературно произведение да бъде преценявана според обстоятелства свързани с издателя и начина на разпространението й. Книгата не е била представена пред ДАБ поради невъзможност на заявителя да се снабди с нейн екземпляр. Въпреки това книгата е свободно достъпна в електронен вариант, например на сайта https://libking.ru/books/nonf-/nonfiction/1198730-3-savva-ravodin-koridornye-deti.html#book или https://fantasy-worlds.ru/lib/id49119430 и на сайта https://kartaslov.ru. По тази причина органът е следвало да се ангажира с проверка съдържанието на произведението при преценка на твърденията в бежанската история за сериозна критика на режима на Путин, които могат да доведат интервюиращия до извод за съществуване на основателни опасения от преследване, основано на политическото му мнение и принадлежността му към журналистическата общност. Като е възприел твърде формалистичния подход на органа, съдът е достигнал до необоснован извод, че съдържанието на книгата не поставя авторът й в опасност. Книгата е представена на хартиен носител пред ВАС, с преведени откъслечни пасажи. За да бъде преценен правилно ефекта й, следва да бъде установено общото впечатление от съдържанието на произведението и опасностите, които то води след себе си за кандидата, преценени спрямо актуалната към момента политическа обстановка в страната, предвид интензитета, с който тя се променя след 2021г. по отношение основните права на гражданите. На следващо място както административният орган, така и първоинстанционният съд са направили заключения относно липсата на опасност от преследване на жалбоподателя заради изразените политически възгледи, но видно от представляващата неразделна част от административната преписка Справка относно Руската федерация липсва нейната 19-та страница, която именно съдържа коментар и информация за Отношенията на руските официални власти към критиците и опонентите на режима в Кремъл. Позоваването на съдържание, което не е приобщено и не представлява част от доказателствата по делото е съществено процесуално нарушение, тъй като ограничава правото на страната да участва пълноправно в производството, а за настоящата съдебна инстанция е пречка да извърши проверка за верността на направените въз основа на тази информация правни изводи. На следващо място, както сочат указанията на Агенцията на Европейския съюз за убежището, значение при преценка нивото на риска от преследване по политически причини, освен степента на участие в протести, която правилно е преценена от първоинстанционния съд като ниска, предвид следва да бъде взето например и силното присъствие на кандидата в интернет, което безспорно увеличава нивото на риска от преследване. От бежанската история на Р. се установяват твърдения за такава дейност. Лицето твърди, че поддържа блог www.poligonmedia.org , както и страница във facebook, където изразява политическото си недоволство от режима. Тези обстоятелства са заявени в интервюто на Р., но не са били взети предвид от страна на органа при комплексната преценка на реалната опасност от преследването на журналиста в страната му на произход. В подкрепа на тезата на С. Р. за изразени антиправителствени настроения, които създават предпоставки за съществуването на основателни опасения от преследване поради политическото му мнение е например и част от съдържанието на сайта https://blogs.pravda.com.ua/authors/muzhdabaev/5c71ac626a208/ на електронния журнал Украинска правда. В него се намира блогът на А. М., който представя себе си като журналист и застъпник на генералния директор на кримско-татарския телевизионен канал ATR. В този блог същият на 23 юли 2019г. е публикувал интервю със заглавие Путин не съществува , като твърди, че същото е взето от него от колегата му С. Р.. В предисловието на самото интервю журналистът споделя за Р.: Аз го разубедих от тази идея, предварително бях сигурен, че никой, нито една либерална медия в руския райх, няма да публикува това интервю. И така се случи. В крайна сметка С. реши да го публикува в своя Фейсбук. А аз - да го отпечатам тук. Този текст е важен не защото съм казал нещо специално в него. По-важно е украинците и изобщо всички да осъзнаят крехкостта на Райха. Русия е абсолютно захлупена в своята действителност. Северна Корея . Там няма никаква свобода на словото. Цялата обсъдена информация е публичнодостъпна, могла е да бъде установена и събрана от органа и обсъдени при преценка заявлението на Р. за предоставяне на бежански и хуманитарен статут. С оглед на изложеното жалбата се явява основателна. Решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а обжалваният административен акт като незаконосъобразен следва да бъде отменен. Преписката следва да бъде върната на ответника за ново произнасяне съобразно дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,