Решение № 15153 от 11.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11265/2016 г.

Решение № 15153 от 11.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11265/2016 г., VI о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - П. против решение № 1388 от 11.07.2016 г. по адм. дело № 2469/2015 г. на Административен съд - П., с което е отменено решение № 2153-15-60/12.09.2015 г. на същия административен орган за потвърждаване на разпореждане № 5210034540/2139-15-3/09.07.2015 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване, с което на Г. В. Л. е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и не се обоснова от събраните доказателства. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на Л. да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Ответникът по касационната жалба не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд - П. е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не се обосновава от представените доказателства. Изводът на съдебния състав, че осигурителният стаж на Г. Л. от 2005 г. до края на 2014 г. като шофьор и оператор на автовишка при осигурителя ЕТ "Металик - И. М.", гр. П., e от втора категория, е направен без анализ на представените доказателства. Независимо че в решението съдът цитира и преразказва представените от страните и от осигурителя писмени доказателства, същите на са обсъдени и анализирани в съвкупност, а заключението на съда, че осигурителния стаж на Л. през посочения по - горе период е при условията на втора категория, се основава единствено на заключението на вещото лице по изслушаната техническа експертиза. Експертизата е възприета от съда безкритично, като е пренебрегнато обстоятелството, че заключението на вещото лице е изготвено само по документи и разкрива принципните характеристики на автомобил с посочения в свидетелството модел и тонаж, без обаче да изследва какво в действителност представлява моторното превозно средство, на което е работило осигуреното лице и съответно в какво се е изразявал полаганият от Г. Л. труд като шофьор и оператор на този конкретен автомобил. В този смисъл не са обсъдени противоречията между заключението на експерта и становището на осигурителя относно конкретните характеристики на специалния автомобил и приложението му при извършване на строително - монтажни работи от осигурителя и съответно условията и тежестта на труда, полаган от шофьора и оператора на автовишка. От съдебния състав не са обсъдени и другите писмени доказателства, разкриващи конкретната трудова дейност и характера на извършваната от осигуреното лице работа за изследвания период. Освен това не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за правилното решаване на спора. Не е установен действителният характер на труда, полаган от осигуреното лице като шофьор и оператор на автовишка в ЕТ "Металик - И. М.", гр. П. Не са обсъдени данните, представени от осигурителя, че работата, извършвана от Л. не е свързана с ежедневно пътуване, а с придвижване на автовишката до отделни обекти, обикновено на кратки разстояния и се характеризира с продължителни престои на един обект, при които операторът управлява само подвижната уредба, за да повдига при необходимост работници на височина. Изброените нарушения на съдопроизводствените правила са съществени, тъй като засягат правилността на крайния извод на съда за определяне на стажа на осигуреното лице за периода 2005 г. - 2014 г. като такъв от втора категория и съответно за изпълнение на предпоставките за пенсиониране, предвидени в § 4 от ПЗР на КСО. Същевременно решението на съда е и необосновано, тъй като изводите на съда се основават само на част от доказателствата, а не на съвкупната преценка на доказателствения материал. Посочените нарушения на съдопроизводствените правила водят и до постановяване на съдебния акт в противоречие с материалния закон. Изводът на първоинстанционния съд, че осигурителният стаж на Г. Л. през периода 2005 г. - 2014 г. е такъв от втора категория е направен в противоречие с чл. 2, т. 25 от Наредбата на категоризирането на труда при пенсиониране, тъй като не е съобразен с действителния характер на труда, полаган от осигуреното лице и без да е преценена неговата тежест и вредност, съобразно изискванията на текста, обсъдени съгласно Инструкция № 13/2000 г. за прилагане на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране. Поради това неправилно е и заключението, че по отношение на осигуреното лице са изпълнени изискванията на § 4 от ПЗР на КСО и Л. може да се пенсионира при условията на цитирания текст. Ето защо като приема, че са налице основания за отмяна на административния акт и връща преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания относно категорията труд, съставът на административния съд постановява решение в нарушение на материалния закон. Поради всичко изложено по-горе настоящата инстанция приема, че са налице изброените в чл. 209, т. 3 АПК и посочени от касатора основания за отмяна на решението на Административен съд - П. Поради това оспореният съдебен акт следва да бъде отменен, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да съобрази изложеното по-горе в мотивите на настоящото решение, да прояви активност при събирането на доказателства във връзка с установяването на релевантните за правния спор факти, съобразно доводите на страните, да обсъди всички събрани по делото доказателства и въз основа на тяхната съвкупна преценка да направи крайните изводи за законосъобразността или незаконосъобразността на оспорения административен акт, респ. за основателността или неоснователността на подадената жалба, като изложи съображения в подкрепа на направените заключения. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе по претенцията за разноски в настоящото производство съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. По тези съображения Върховният административен съд, шесто отделение,