Решение № 155 от 8.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15355/2013 г.

Решение № 155 от 8.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15355/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Термолаб" ЕООД, гр. София против решение № 11406 от 02.09.2013 г. по адм. дело № 4125/2013 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № РД -02-14-258/05.03.2013 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която е отнето разрешение № СРD 11-NB 2033 от 21.04.2008 г. и разширение № 1 от 01.06.2010 г. към него и на дружеството е отказана нотификация по реда на Регламент (ЕС) № 305/2011 г. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не са обсъдени всички представени доказателства, не са допуснати относими към спора доказателства и не са изложени мотиви относно направените изводи, а също и в нарушение на материалния закон поради това, че всички несъответствия са отстранени. Моли да бъде отменено и да се постанови друго по същество, с което оспорената заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството да бъде отменена или евентуално след отмяна на решението делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг тричленен състав на Върховния административен съд. Ответникът по касационната жалба - министърът на инвестиционното проектиране, конституиран на основание чл. 153, ал. 3 от АПК, оспорва жалбата. Претендира присъждане на възнаграждение с оглед участието на юрисконсулт в процеса. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата, доказателствата по делото и служебно прецени валидността и допустимостта на решението съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Решението на Върховния административен съд, седмо отделение, е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган. Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 3 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП) в ред. до ДВ бр. 66/2013 министърът на регионалното развитие и благоустройството има правомощието да отнеме издадените разрешения за оценяване на съответствието на строителните продукти. Правилен е и извода за съответствие на заповедта с формалните изисквания на закона - административният акт е постановен в писмена форма и съдържа посочените в чл. 59, ал. 1 от АПК реквизити, включително правните и фактически основания за неговото издаване. Такива са изложени и в цитирания в заповедта и предхождащия постановяването й доклад № АУ06-22/04.03.2013 г. на комисията, извършила проверка в "Термолаб" ЕООД. Законосъобразно е и заключението, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният акт е постановен при спазване на изискванията на чл. 14в от ЗТИП и на Процедурата за издаване на разрешения за нотифициране пред Европейската комисия на лица за оценяване на строителни продукти и/ или за издаване на технически одобрения по реда на Наредбата за съществените изисквания към строежите и оценяване съответствието на строителните продукти, утвърдена със заповед № РД -02-14-906/04.04.2012 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Производството е образуване по подадено от "Термолаб" ЕООД заявление за проверка за съответствие с изискванията на чл. 43 от Регламент (ЕС) № 305/2011 г. с представени към него документи (т. 3.5 от процедурата). Извършена е проверка на място за спазване на условията, при които е било издадено разрешението, за практическото изпълнение на процедурите за оценяване на съответствието и за поддържането на техническата компетентност на персонала, от назначена със заповед № РД - 02-2844/28.11.2012 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството комисия (чл. 14в, ал. 3 от ЗТИП). При проверката са констатирани несъответствия, изброени в 27 пункта, предложени са коригиращи действия и в съответствие с нормата на чл. 14в, ал. 4, т. 1 от ЗТИП на дружеството е предоставен двумесечен срок за отстраняване на несъответствията. След повторна проверка и констатация, че несъответствията не са отстранени в посочения от комисията срок, отразени в съставения доклад от 04.03.2013 г., е издадена и заповедта, предмет на оспорване, с която разрешението на дружеството за оценяване на съответствието на строителните продукти и разширението към него са отнети. Възражението за опорочаване на процедурата по проверката с оглед близките отношения на чл. от състава на проверяващата комисия с бивш служител на "Термолаб" ЕООД, е неоснователно. Констатациите на комисията при проверката са приети от дружеството без възражения, а доказателства, които да ги опровергават не са представени и в хода на съдебния процес. Ето защо не може да се приеме, че процедурата по проверка е опорочена и резултатите от нея не са обективни и безпристрастни. Доводът на жалбоподателя за нарушение на процедурата, тъй като не е съобразено искането му за продължаване на срока за отстраняване на несъответствията, също е неоснователен. Съгласно нормата на чл. 14в, ал. 4, т. 1 от ЗТИП срокът за отстраняване на несъответствията не може да бъде по- дълъг от два месеца и продължаването му не е предвидено. Поради това следва да се приеме, че срокът е определен съобразно закона и в размер на максималния, предвиден в нормативния акт и отказът да бъде продължен не представлява нарушение на административнопроизводствените правила. Изводът на съдебния състав, че заповедта е издадена след изпълнение на материалноправните изисквания на ЗТИП, е направен при правилно тълкуване и прилагане на закона. Законосъобразно е преценено, че условията на чл. 15, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 от закона, всяко едно от които е достатъчно за отнемане на разрешението, са осъществени. Съгласно нормата на чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗТИП министърът на регионалното развитие и благоустройството отнема издаденото разрешение, когато се установи, че нотифицираният орган не е изпълнил в определения срок предписанията, дадени при проверките по чл. 14в от закона. В случая изброените в текста предпоставки са изпълнени. Установеното, че по-голямата част от несъответствията, констатирани от комисията при проверката на 28.11.2012 г. не са отстранени в предоставения за това двумесечен срок или до 02.02.2013 г. Не са представени доказателства, установяващи обучение на персонала за специалните функции за отговорник по качеството, още повече че са налице данни, че за отговорник по качеството е определено лице, което не е изпълнявало подобни задължения преди това. Не са представени записи от системата за управление, както и работещо и калибрирано основно техническо средство за измерване, тъй като липсват данни, а и твърдения, за извършен ремонт и калибриране на Uni gas 2000+ EUTRON, въпреки дадените указания. Не са представени всички документи относно квалификацията и обучението на персонала, не е разработена процедура за осигуряване на проследимост и съхранение на горивата, необходими при изпитванията, не е определен ред за идентификация за обектите за изпитване и не е отстранено разминаването на отговорностите и правомощията, посочени в наръчника по качество с тези по длъжностните характеристики на служителите. В подкрепа на извода, че цитираните несъответствия не са отстранени в посочения от проверяващия орган срок, е и подписаният от управителя протокол за коригиращи действия, в който е посочено, че срокът за обученията на персонала и на отговорника по качеството е 31.03.2013 г., срокът за смяна на ръководителя на лабораторията е 15.02.2013 г., срокът за включване в работа на БИС и Групата на нотифицирани лица е 31.03.2013 г., а срокът за останалите мерки е 15.02.2013 г., т. е според протокола всички мерки следва да бъдат предприети след изтичане на посочения от комисията срок за отстраняване на несъответствията, който е до 02.02.2013 г. Всъщност доказателства, че описаните по-горе коригиращи действия са извършени не се ангажирани и до приключване на съдебното производство. Представените застрахователни полици, трудов договор с управителя и декларации за липса на задължения към държавата не изчерпват всички констатирани от комисията несъответствия, поради което тези документи не опровергават направения по-горе извод и в този смисъл доводите на касатора са неоснователни. Неотстраняването на несъответствията в срок е достатъчно основание за отнемане на издаденото разрешение по смисъла на чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗТИП. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и по тези съображения отхвърля жалбата тричленният състав на Върховния административен съд, седмо отделение, постановява решение в съответствие със закона. Изпълнено е и изискването на чл. 15, ал. 1, т. 1 от ЗТИП за отнемане на разрешението. Съгласно посочената норма органът, издал разрешението за извършване оценяване на съответствието, го отнема, когато при проверките се установи, че нотифицираният орган е престанал да отговаря на някое от изискванията по чл. 10 от закона. Последният текст регламентира условията, на които трябва да отговаря лицето, което извършва оценка за съответствие, между които са: да разполага с необходимия персонал, най-малко половината от който е нает по безсрочни трудови договори, както и с технически средства за извършване на изпитвания като част от процедурите за оценяване на съответствието; да има нает персонал, който притежава: професионален опит и техническа компетентност за оценяване на съответствието, достатъчни познания за изискванията по отношение на извършваните дейности и практически умения за тяхното изпълнение, необходимите способности за съставяне на протоколи, доклади и сертификати, които удостоверяват резултатите от извършените дейности; а дружеството да може да гарантира безпристрастност и независимост на персонала си (чл. 10, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от ЗТИП). В случая с оглед липсата на доказателства в друг смисъл и такива за отстраняване на несъответствията правилно е преценено, че дружеството - жалбоподател не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗТИП, тъй като не разполага с работещо и калибрирано основно средство за измерване и извършване на изпитванията, както и с обучен, квалифициран и професионално подготвен персонал с познания и практически умения за изпълнение на дейностите за оценяване на съответствието на строителните продукти. Изложеното по-горе налага заключението, че са осъществени и условията на чл. 15, ал. 1, т. 2 от ЗТИП за издаване на оспорената заповед - при липсата на техническо средство и квалифициран персонал дружеството не е в състояние на продължи изпълнението на процедурите за оценяване на съответствието. Поради всичко изложено следва да се приеме, че основанията за отнемане на разрешението, предвидени в чл. 15, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 от ЗТИП, са изпълнени и административният акт е издаден в съответствие със закона. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и по тези съображения отхвърля жалбата на "Термолаб" ЕООД против заповедта на министъра на регионалното развитие и благоустройството, тричленният състав на Върховния административен съд постановява решение при правилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдебният състав извършва цялостна проверка на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, като са изяснени всички релевантни за спора факти и са събрани съответните доказателства. Отказът да се допусне експертиза по поставените от жалбоподателя задачи и да се разпитат свидетели не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което доводите на жалбоподателя в този смисъл не могат да бъдат споделени. На първо място въпросите, поставени към вещото лице, са с правен характер и отговорът им е от компетентността на съда. Освен това характерът на констатираните от проверяващата комисия несъответствия налага отстраняването им да бъде установено с документи (доказателства за ремонт и сертификат за калибриране на средството за измерване Uni gas 2000+ EUTRON, договори, протоколи, документи и др. за проведени обучения и квалификация на персонала), поради което не се налага изслушване на експертиза и събиране на гласни доказателства. Ето защо тези доказателства за ирелевантни за изясняване на правния спор и правилно направените в този смисъл доказателствени искания са приети от съдебния състав за неоснователни. Спазена е и разпоредбата на чл. 172а от АПК. Съдебният акт съдържа изброените в текста на чл. 172а, ал. 1 реквизити както и мотиви, в които са посочени становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда (чл. 172а, ал. 2 от АПК). Изложени са съображения в подкрепа на основното заключение, че несъответствията не са отстранени в предоставения за това срок, поради което са налице основания за отнемане на издаденото разрешението и постановената в този смисъл заповед е законосъобразна. Липсата на подробно обсъждане на всички възражения на жалбоподателя в случая не обосновава съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не се отразява на правилността на крайните изводи на съдебния състав, за чието съответствие с материалния закон е достатъчна констатацията, че предписаните на дружеството коригиращи мерки не са изпълнени и установените несъответствия не са отстранени в срок - основание за отмяна на разрешението по смисъла на чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗТИП. Ето защо настоящата инстанция приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а касационният довод в този смисъл е неоснователен. Съобразно всичко изложено по-горе настоящият петчленен съдебен състав приема, че решението на тричленния състав е валидно, допустимо и правилно и не са налице посочените от касатора и изброени в текста на чл. 209, т. 3 от АПК основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното искане касационният жалбоподател следва да заплати на Министерство на инвестиционното проектиране сумата 150.00 лв. възнаграждение за осъщественото от юрисконсулт процесуално представителство. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,