Решение № 5846 от 5.6.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Кхатун, гражданка на Бангладеш, подадена чрез адв.Т. Илиев. Жалбата е против решение 588 от 03.02.2023г. постановено по адм. дело 10626/2022г. на Административен съд София-град. С него е отхвърлена жалбата на касатора Р. Кхатун против решение 16115/31.10.2022г. на заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците при МС. С касационната жалба се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Прави се искане за отмяната му и произнасяне по същество, при което да бъде отменен като незаконосъобразен оспореният административен акт. Ответникът заместник-председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/, чрез пълномощника си юрисконсулт Д. Димитров, в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Излага съображения за неоснователност и недоказаност на същата. Иска жалбата да бъде отхвърлена. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и за правилност на обжалваното решение. Предлага същото да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл.211, ал.1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл.85 във вр. с чл.84, ал.3 (неправилно посочен отменения чл.87) от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлил жалбата на Р. Кхатун, гражданка на Бангладеш, срещу решение 16115/31.10.2022г. на заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което й е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният пред него акт изхожда от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма. Съдът е счел, че не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Относно материалната законосъобразност на атакувания акт, изхождайки от фактите от изнесената бежанска история, анализирайки относимите норми и насоки във връзка с приложението на Конвенцията на ООН за бежанците, съдът е приел, че в настоящия случай не били налице предпоставките предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е установил, че действително жалбоподателката е изложила твърдения, че е била преследвана и физически малтретирана от съпруга си. Но за да се приеме, че е налице дискриминация по групов признак, освен че е жена, трябва и да принадлежи към определена група жени, които са третирани неблагоприятно. Административния съд е приел твърдението, че същата е преследвана от определен мъж, но това не водело до извода, че в държавата си на произход е била преследвана като жена, както и че са налице опасения от такова преследване. А освен това и не се установявало липса на закрила срещу определена група посегателства в държава на произход. Съдът е приел за недостоверно твърдяното домашно насилие, с оглед бежанската история и представените доказателства, въз основа на което е обосновал извода, че не може да се обоснове категоричен извод, че спрямо чуждата гражданка е осъществено преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ. Съдът е приел за правилна преценката на административния орган и за липса на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл.9 от ЗУБ. От доказателствата по делото не можело да се обоснове извод, че са налице сериозни, установени факти, въз основа на които да се приеме, че завръщайки се в страната си по произход чуждата гражданка би била изправена пред реален риск да стане обект на заплаха. На следващо място административния съд е приел, че не са налице предпоставките за предоставяне на статут по чл.8, ал.9 и чл.9, ал.6 от ЗУБ, доколкото не е заявен член на семейството й да има предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут в Република България. Представените лични мотиви на чуждата гражданка за оставане в РБългария, не се приемали като хуманитарни по смисъла на чл.9, ал.8 от закона. Обжалваното решение е правилно. Произнасянето на съда е осъществено след изясняване на всички релевантни факти и обстоятелства от значение за случая. Решаващият съд е събрал и анализирал относимите доказателства, съобразно приложимата правна уредба. Мотивите в решението са формирани на база възприетите факти и дават обосновани отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя, т.е. спазено е изискването на чл.172а, ал.2 от АПК. Несъгласието с тях не обуславя неправилност на съдебния акт. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че административният акт е издаден в нарушение на чл.35 АПК и чл.75, ал.2 от ЗУБ. Първата визирана разпоредба гласи, че индивидуалният административен акт се издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. В тежест на административния орган е да установи по надлежния ред и докаже фактите, твърдени в оспорения акт. Видно от доказателствата по делото на чуждата гражданка е разяснена и осигурена възможност да кандидатства за международна закрила, видно от указания с УП7141/20.90.2021г., подадена е молба вх. УП 7141/ 20.09.2021г. до председателя на ДАБ. Това желание е заявено лично от чужденеца пред длъжностно лице съобразно чл.58, ал.3 ЗУБ. Като чужденец, подала молба за статут, тя е регистрирана в ДАБ и ѝ е открито лично дело съгласно чл.61, ал.2 ЗУБ в деня на подаване на молбата. Едновременно с извършване на регистрацията по чл.61, ал.2 ЗУБ на чужденката е връчен екземпляр от Указания относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила в Република България. Така тя е информирана за процедурата, която ще се прилага в последователните ѝ фази; правата и задълженията ѝ; последиците при неспазване на нейните задължения. Връчен ѝ е списък на организации, работещи с бежанци и чужденци, подали молба за статус с приемни в ДАБ при МС. По този начин ѝ е дадена изискуемата се от чл.58, ал.6 ЗУБ безплатна правна и процедурна информация. Видно от доказателствата по делото взети са необходимите мерки интервюто да се проведе при условия, които дават възможност на кандидата да изложи по последователен начин максимално изчерпателно всички свои основания за търсената закрила. За това свидетелства съдържанието на интервюто, в хода на които оспорващата е могла да представи всички елементи по чл.4, ал.2 от Директива 2011/95/ЕС, обосноваващи молбата ѝ. Тя е внимателно изслушана, не е ограничавана в изявленията си, поставяни са ѝ уточняващи въпроси, с което е спазен чл.63а, ал.4 ЗУБ. Съставени е протокол, съдържащи всички поставени въпроси и дадени отговори. Представени са и доказателства, надлежно преведени. Въз основа на всичко това може да се обоснове изводът, че правилно административният съд е приел, че не са налице допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като по своята структура като последователни фази, и като отделни извършени в хода ѝ действия, процедура за предоставяне на международна закрила е надлежно проведена. Не са допуснати нарушения по чл.35 и чл.36 АПК събрани са наличните по случая доказателства, изяснени са всички заявени от кандидата обстоятелства във връзка с индивидуалното ѝ положение, взета е предвид актуалната обща информация за държавата ѝ на произход и е преценена сигурността ѝ. Въз основа на гореизложеното в решение на заместник-председателя на ДАБ се съдържат обосновани изводи и твърдения, подкрепени от доказателствата по делото. Съгласно чл.75, ал.2 ЗУБ, при произнасяне по молбата за статут се преценяват всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с трети държави. В конкретния случай въз основа събраните по делото данни, административният орган и съдът са извършили правилна преценка за общото положение в Бангладеш и вземайки предвид проведеното интервю и представените доказателства са стигнали до обоснован извод за липса на предпоставките по чл.8 и чл.9 ЗУБ. Правилно административният съд е приел, че наличието на домашно насилие не следва да се приема за достоверно, относно установеното противоречие между изложената бежанска история и представените писмени доказателства. Така установената недостоверност на същата не би могло да се отнесе като допуснато нарушение на административнопроизводствените правила от страна на административния орган - противно на твърдяното от касационния жалбоподател. Неоснователен е довода на касационния жалбоподател, отнасящ се до направен неправилен извод от административния съд, че да е налице дискриминация по групов признак, освен че е жена, следва да се обоснове изводът, че същата принадлежи към група жени, които са третирани неблагоприятно като такива. С разпоредбата на чл.8, ал.1 ЗУБ се предвижда, че статут на бежанец се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Основен показател за предоставяне на статут на бежанец по ЗУБ и Женевската конвенция е съществуването на основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, която преценката се прави във всеки конкретен случай. Настоящият съдебен състав счита, че определящото за наличието на предпоставките по чл.8, ал.1 ЗУБ е понятието "преследване" по смисъла на чл.8, ал.4 и ал.5 ЗУБ, изразяващо се в нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Следователно понятието "преследване" следва да бъде съотнесено към всеки един от елементите по чл.8 ЗУБ, което следва да бъде съобразено с бежанската история на чужденеца. В настоящия случай изнесената от кандидата за статут причина да напусне страната си на произход е поради основателен страх от преследване и физическо малтретиране от страна на бившия ѝ съпруг. Първоинстанционният съд въз основа на представените по делото доказателства и след анализ на Насоки на ВКБООН и Конвенцията за статута на бежанците от 1951г. е стигнал до правилен извод, че изтъкнатите причини не обосновават страх от преследване поради принадлежността на чужденката към определена социална група. Правилно административния съд е приел, че за да е налице дискриминация по групов признак, освен че е жена, същата следва да принадлежи към група жени, които са третирани неблагоприятно, какъвто настоящия случай не е. Касаторът Р. Кхатун твърди, че е преследвана от определен мъж, но не се установява, че в държавата ѝ на произход е била подложена на преследване поради обстоятелството, че е жена. Отделно от представена справка МД-348/21.06.2022г., както и от справката, представена в настоящото съдебно производство с вх. ЦУ-516/02.05.2023г. е видно, че в Бангладеш не са налице закони, които да ограничават правата на жените с оглед закрила от домашно насилие. Въз основа на гореизложеното следва да се обоснове изводът, че твърдяното от чужденката опасение от преследване е частен случай, а не е породено от обстоятелството, че същата попада в определена социална група, поради което да е налице страх от преследване. Също така следва да се приеме за правилен изводът на административния съд, че не може да се обоснове твърдяното домашно насилие, тъй като е налице противоречие между представената бежанска история и писмени доказателства, поради което е ирелевантно обсъждането на представеното заключение на генералния адвокат по дело С-621/21. Въз основа на което обоснован е изводът на съда, че така изложеното не изпълва съдържанието на понятието за преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ. Затова и не може да се приеме, че Р. Кхатун е подложена на системна и тежка дискриминация, поради принадлежността ѝ към определена социална група. Изложеното дотук води до извод, че касаторката е лице, което е напуснало страната си на произход по причини, различни от тези, изброени в дефиницията за бежанец в контекста на Глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определян на статут на бежанец. Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател, че съдебното решение е издадено в нарушение на чл.9 от ЗУБ. По отношение на извода за липсата на основания за предоставянето на хуманитарен статут спрямо чужденката по чл.9 от ЗУБ правилно съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. В разглеждания случай, предвид разказаната бежанска история на чужденката, не е установено същата да е била лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето ѝ, не са установени намеси в личната сфера на лицето вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗУБ. Обосновано съдът е приел, че в случая липсват данни свободата и животът на чужденката да са реално застрашени. В тази връзка стандартите във вр. с чл.15, б. в" от Директива 2004/83/ЕО, във вр. чл.9 от ЗУБ не могат да бъдат приложени поради липса на данни за безогледно насилие при вътрешен въоръжен конфликт, с оглед личното положение на заявителя. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,