Решение № 12404 от 25.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8622/2010 г.
ВАСПетчленен състав25.10.2010 г.докладчик т Анна Димитрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7556/08.06.2010 г. по адм. дело № 1325/2010 г. на тричленен състав на ВАС, трето отделение. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 12404 от 25.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8622/2010 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Васил Йорданов Митов, жив. в гр. Кресна, срещу решение № 7556/08.06.2010 г. по адм. дело № 1325/2010 г. на тричленен състав на ВАС, трето отделение, отхвърлящо жалбата му срещу заповед № К - 629/09.02.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение за нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебното производство чрез процесуален представител, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно - необосновано, материалноправно незаконосъобразно, постановено при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, отмяна на обжалваната заповед. Ответникът по касационна жалба - министърът на вътрешните работи, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, петчленен състав на първа колегия, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното в настоящето производство решение е постановено, след като с решение № 906/25.01.2010 г. по адм. дело № 15286/2009 г. на петчленен състав на ВАС, първа колегия е отменено решение № 12692/28.10.2009 г. по адм. дело № 5185/2009 г. на тричленен състав на ВАС, трето отделение и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. Петчленният състав е дал задължителни указания за изследване дали постановлението за прекратяване на наказателното производство срещу Митов е влязло в сила. В изпълнение на дадените му задължителни указания тричленният състав на ВАС при новото разглеждане на делото е приел за установено, че със заповед № К-629/09.02.2009 г., на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи, министърът на вътрешните работи е наложил на инспектор Васил Йорданов Митов, младши разследващ полицай в РУ на Областна дирекция на МВР - Благоевград, категория Г - II степен, дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратил служебното му правоотношение за извършено от него тежко нарушение на служебната дисциплина, несъвместимо с оставането на служба, изразяващо се в това, че на 24.10.2008 г. и 14.11.2008 г. извършил блудствени действия и опит за блудство с непълнолетна свидетелка по водено от него досъдебно производство, в нарушение на разпоредбите на т. 7 и т. 19 от Етичния кодекс на служителите на МВР с полицейски правомощия. Съдът е анализирал отделните етапи от процедурата и в заключение е приел, че са спазени всички административно - процесуални правила по издаването и същата е издадена от компетентен орган. При новото разглеждане на делото тричленният състав на съда е установил, че производството за прекратяване на наказателното производство срещу Митов за престъпления по чл. 150 НК и чл. 387, ал. 2, вр. ал. 1 НК все още не е влязло в сила. Няма възможност за прилагане на разпоредбата на чл. 413 НПК и чл. 300 ГПК вр. чл. 144 АПК относно задължителната сила на присъдата на наказателния съд не само поради невлизане в сила на постановлението, но и поради обхвата на разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от НПК, който не приравнява влезлите в сила постановления за прекратяване на наказателното производство по задължителна сила за гражданския съд с присъдите. Поради това съдът е приел, че следва да анализира събраните по настоящето дело доказателства и да прецени дали фактическите и прани основания в заповедта се обосновават от събраните по делото доказателства и дали същата е материалноправно законосъобразна. Събраните обяснения в дисциплинарното производство от Вангелия Талазова, Марика Евгениева, Янка Талазова, Вангелия Дзимбова, сведенията от началника на РУ на МВР - Сандански и административния ръководител на Районна прокуратура - Сандански, прослушали записи на телефонни разговори на непълнолетните свидетелки, проведени според тях именно с полицай Васил Митов, сочат, че на 24.10.2008 г. и 14.11.2008 г. от полицейския инспектор Васил Митов били извършени съответно блудствени действия и опит за блудство с непълнолетна - свидетел по водено от него досъдебно производство. При проведени оперативно - издирвателни действия, на 14.11.2008 г. личният автомобил на полицая е спрян, като в него освен собственика е и едно от момичетата, сигнализирали за случая, което също подкрепя твърденията на непълнолетните свидетелки, че Митов им е уговарял срещи извън РПУ с цел възбуждане или удовлетворяване на полово желание. Независимо от ново представените доказателства, за които се твърди, че са съдебните определения, постановени в производството по обжалването на прокурорското постановление, не може да се приеме, че последното е влязло в сила. Представеното определение на РС - Благоевград е в ксерокопие и без заверка "вярно с оригинала", а представената разпечатка, за която се твърди, че е определение на ОС дори няма вид на такова - липсват задължителните реквизити: вид на заседанието, съответно дата, имената на тричленния съдебен състав според отбелязаното на последната страница - председател и членове, където пък липсват подписи или заверка, че има подписи. Липсва каквото и да е удостоверяване и на кой окръжен съд е определението. Дори и да беше влязло в сила прокурорското постановление за прекратяване на наказателното производство, същото не се ползва със задължителната сила на присъдата по чл. 413 НПК. В чл. 413, ал. 2 НПК изчерпателно са изброени кои други съдебни актове, постановени в производства по НПК, имат същата сила и между тях не са нито съдебните определения, потвърждаващи постановления на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство, нито самите проккурорски постановления. Основателно е и твърдението на ответника по касационна жалба, че няма пълно съвпадение на съставомерните обстоятелства по повдигнатото обвинение срещу Митов, завършило с прекратяване на наказателната отговорност и фактите, които са преценяване при издаване на процесната заповед. Видно от постановлението на прокурора срещу Митов не е имало обвинение за "опит за блудство" по смисъла на НК - тоест чл. 150, ал. 1 НК вр. чл. 18, ал. 1 НК. Следователно тази формулировка на заповедта не е имала предвид тези им термини в наказателноправния им смисъл, а именно започнало изпълнително деяние, което не е довършено. Както твърди и ответникът, в настоящето производство са установени фактите, които издателят на заповедта е имал предвид при тази формулировка - провеждане на разговори, с които са определяни срещи от интимен характер, като свидетелката е била мотивирана с възможността от свидетел по досъдебно производство да се превърне с обвиняем, обещания за благоприятен развой на досъдебното производство. За дисциплинарното производство е без значение и наличието на част от обстоятелствата, които квалфицират като престъпление по чл. 150, ал. 1 НК блудствените действия с лице, навършило 14 години - достатъчно е да са извършени със свидетел /и то непълнолетен/ по досъдебно производство водено от съответния служител на МВР. Правилно е заключението, че осъщественото от Митов противоречи на правилата на т. 7 от Етичния кодекс и поради широкия му отзвук е уронило престижа на МВР, поради което е налице основанието чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2 от ППЗМВР. Предвид изложеното решението на тричленния състав е правилно и следва да се остави в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. Водим от изложеното, Върховният административен съд, първа колегия, петчленен състав