Решение № 9039 от 3.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1849/2017 г.

Решение № 9039 от 3.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1849/2017 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. К. Д. срещу решение № 370 от 07.12.2016 г., постановено по административно дело № 141/2016 г. от Административен съд Х., с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 351з-199/02.03.2016 г. на Началника на Районно управление - С. към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Х.. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваната от него заповед бъде отменена. Конкретно се излагат твърдения, че в случая съдът не е спазил принципа на разпределение на доказателствената тежест, като е възприел изцяло фактите установени в хода на дисциплинарното производство от органа и е игнорирал възраженията му, подкрепи с доказателства. Освен това се твърди, че съдът неправилно не е кредитирал фактите, установени в хода на съдебното производство с гласни доказателства без да събере допълнително доказателства в тази насока и не е отчел липсата на вредни последици. Ответникът по касационната жалба - Началникът на Районно управление (РУ) - С. към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР)- Х. не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното пред настоящата инстанция съдебно решение е постановено от компетентния административен съд след надлежното му сезиране с жалба против индивидуален административен акт от оправомощена страна, чийто права и законни интереси са засегнати, поради което е валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е правилно. При извършената проверка за законосъобразност на всички основания по чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционния съд приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. По делото няма спор относно факта, че касаторът, в качеството му на младши автоконтрольор 1 ст. в група "Престъпления по пътищата" към отдел "Криминална полиция" в наряд съгласно разстановката на силите и средствата и график с рег. № 272р-11825/02.07.2015 г. на ОДМВР - гр. Х., за времето от 01:43 ч. до 05:45 ч. на 04.07.2015 г. не е изпълнил служебните си задължения на определените места за контрол, като не е изпълнил утвърдения часови график и без съгласуване и разпореждане на длъжностните лица, отговарящи за дейността на пътния контрол и дежурния в ОДЧ - ОДМВР - Х. е престоял със служебен автомобил О. А. с рег. № ******* на неосветено и необозначено място в района на пътно отклонение за с. К. Андреево на АМ "М.", а не на бензиностанции "ОМВ" и "Елит", с което виновно нарушил разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от Инструкция рег. № 8121-749/20.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение. Изводът на съда, че в случая с това е допуснато нарушението на служебната дисциплина, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност на касатора е правилен и обоснован, като базиран на събраните по делото доказателства. В хода на съденото производство е разпитан като свидетел Д. И., който към момента на извършване на нарушението е работил в екип с Д. и установява, че е имало устно разпореждане да престояват на магистралата по повод интензивното движение на ТИР-ове. На първо установените от него факти не се подкрепят от останалите събрани доказателства, като безспорно е установено, че не е била налице такава интензивност, а освен това свидетелят установява, че това разпореждане е било от доста време, но от представите писмени доказателства - разстановката на силите и средствата, часовия график за изпълнение на организацията на работата и реда за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение на път I-8 и АМ "М." в зоната на отговорност на ОДМВР - Х. за времето от 08,30 на 03.07.2015 г. до 08,30 на 04.07.2015 г. са утвърдени от Директора на ОДМВР с рег. № 272р-11825/02.07.2015 г. и е установено, че ст. И. Х. не е издавал разпореждане за този период касаторът и свидетелят да престояват на пътен възел К. А.. Доколкото този довод е бил наведен и от Д. в хода на дисциплинарното производство, при което органът в хода на дисциплинарното производство е установил този факт, правилен и обоснован е изводът на съда, че описаното в оспорената заповед нарушение на служебната дисциплина е осъществено от Д.. Неоснователен е и наведеният довод за това, че съдът не е установил настъпилите вредни последици от деянието, доколкото същите са иманентно свързани с нарушението, което е неизпълнение на служебни задължения, изразено в нарушение на задължението при осъществяване на дейност по пътен контрол да не напуска границите на разпоредените му за обслужване постове и маршрути без съгласуване и разпореждане на длъжностните лица, отговарящи за дейността на пътния контрол и дежурните в ОДЦ/ОДЧ. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение