Решение № 12302 от 14.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5801/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от Я. Д. С. от гр. Бургас и от Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи /ОД на МВР/ гр. Бургас против решение 3029/15.04.2024 г., постановено по адм. дело 90/2024 г. по описа на Административен съд - Бургас. Я. Д. С. обжалва решението в частта, в която искът е отхвърлен, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Твърди, чрез процесуалния си представител, че съдът не е присъдил справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди. Моли за отмяна на обжалваната част от решението и присъждане на исковата сума изцяло. Претендира разноски. С касационната жалба на ОД на МВР Бургас се обжалва решението в осъдителната му част, поради незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на оспорената част, като се посочва, че същото е постановено в противоречие с материалния закон, поради и което се иска отмяната му. Касаторът претендира отмяна на решението в осъдителната част и отхвърляне на иска. Претендира разноски. Ответната страна по жалбата на ОД на МВР Бургас, Я. С., в писмен отговор оспорва тази касационна жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са подадени в срок, от надлежни страни, срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за всяка от тях в съответната му част, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, касационната жалба на Я. С. е основателна, а тази на ОД на МВР Бургас е неоснователна. С посоченото по-горе решение, Административен съд Бургас е уважил частично исковата молба с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ на Я. С. срещу ОД на МВР Бургас за причинени неимуществени вреди за сумата от 700 лв., като е отхвърлил иска за разликата до претендирания размер от 2 000 лв. Административният съд е сезиран с иск за заплащане на обезщетение в размер на 2 000 лева, за причинени неимуществени вреди, в резултат на незаконосъобразно приложена принудителна административна мярка по чл.72, ал.1, т.1 от Закона за министерство на вътрешните работи по силата на Заповед за полицейско задържане за 24 часа, рег. 431зз-163 от 13.05.2023г. Съдът е установил, че на 13.05.2023 г. ищецът е бил задържан на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР. Задържането било разпоредено със заповед рег. 431зз-163 от 13.05.2023г .издадена от мл.инспектор при Първо РУ гр. Бургас. Ищецът е освободен на следващия ден /14.05.2023 г./ в 13 ч. Установено е, че заповедта за задържането на ищеца е отменена като незаконосъобразна от съда с Решение 666 от 03.07.2023 г. на Бургаски районен съд. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, относими към предмета на спора. Изслушани са и свидетелски показания. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, въз основа на която е направил своите правни изводи. АС Бургас е изложил и мотивирани съображения относно размера на присъденото обезщетение, като е сметнал, че искът е основателен. За да уважи исковата претенция съдът е приел, че Я. С. е доказал частично твърдяната от него неимуществена вреда. Решението е валидно, допустимо, но частично неправилно. Настоящата съдебен състав намира постановеното решение за частично неправилно, поради нарушение на закона при определяне на размера на присъденото обезщетение при приложението на чл. 52 ЗЗД. Предявеният пред съда иск за обезщетяване на неимуществени вреди намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред административен акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. При постановяването на съдебното решение не са допуснати нарушения на материалния закон. Съдебният акт е подробно и надлежно мотивиран, фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Изложените касационни оплаквания в тази връзка са неоснователни. Установено е от доказателствата по делото, че с влязло в сила съдебно решение е отменена Заповед за задържане на лице с рег. 431зз-163 от 13.05.2023г .издадена от мл.инспектор при Първо РУ гр. Бургас, с която заповед е било разпоредено задържането на С. за срок до 24 часа. Ето защо е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, е издаден при упражняване на административна дейност и в този смисъл подлежат на обезщетяване причинените от прилагането й вреди. Заповедта е била отменена по надлежния ред. Правилно АС Бургас е установил наличието на първата предпоставка за ангажиране на отговорността на държавата. За да установи настъпилата неимуществена вреда и с оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, относими към предмета на спора, включително чрез изслушване на свидетелски показания. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, въз основа на която е направил обосновано своите правни изводи. Доказан е и вторият елемент от фактическият състав настъпилите за Я. С. неимуществени вреди. По отношение на твърденията на ОД на МВР Бургас, че не е отчетена близката връзка на свидетелите с ищеца, то настоящата инстанция счита, че е напълно нормално най-близките хора да са най-запознати с обстоятелствата от естеството на процесните. Свидетелските показания са последователни, конкретни и житейски логични, както и че са подкрепени от събрания по делото доказателствен материал. Обстоятелството, че от съдържанието им не може да се извлече конкретна неимуществена вреда или да се определи нейния интензитет, самото фактическото задържане е поставило ответника С. в хипотеза на защита на правото му по чл. 5 ЕКПЧ. Доколкото нарушаването на изискванията на чл. 5, пар.1 "с" ЕКПЧ винаги води до възникване на правото на обезщетение - чл.5, пар.5 ЕКПЧ, то в случая не е необходимо да се доказват като настъпили твърдените неимуществени вреди от задържането, а само да се прецени справедливостта на търсения размер на обезщетението за целите на защита на основното право. Относно размера на неимуществените вреди, настоящата съдебна инстанция счита, сумата от 700 лв. за необосновано занижена. Обезщетението за неимуществени вреди има само компенсаторна функция. Целта му е не да поправи вредите, а да възстанови психическото равновесие на пострадалото лице. В правната теория и съдебната практика се приема, че в понятието неимуществени вреди" се включват претърпените болки и страдания, които представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт за определен период от време. Затова законът е въвел справедливостта като критерий за тяхното обезщетяване. Понятието справедливост" е обусловено от конкретните и обективно съществуващи обстоятелства. Както се посочи вече, самото фактическо задържане и органичаване на основни права на ищеца, предпоставят основателността на претенцията за обезщетение. Настоящата инстанция, като съобрази константната съдебна практика по подобни дела и размера на присъжданите по тях обезщетения, намира исканата от ищеца сума от 2000 лв. за справедлива и обоснована. Изложеното до тук налага съответна отмяна на решението и присъждане на горепосочената сума от 2000, ведно със законната лихва върху сумите от съответните дати. В останалата обжалвана част решението се преценява като правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради това, че исковата молба е изцяло уважена, то настоящият състав преценява, че в полза на Я. С. следва да бъдат присъдени изцяло сторените пред настоящата инстанция разноски в размер на 350 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и 5 лв. държавна такса. Следва да бъдат присъдени изцяло и сторените разноски пред първата инстанция допълнително 550 лв. за адвокатско възнаграждение и още 10 лв. държавна такса. Разноските възлизат общо на 915 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение