Решение № 6180 от 25.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14458/2015 г.

Решение № 6180 от 25.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14458/2015 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по 1) касационна жалба на С. Д. С., чрез своя процесуален представител адв. Чавдаров, против Решение № 566 от 01.10.2015 г., постановено по адм. дело № 448/2015 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на С. Д. С. против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. на Изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", Разплащателна агенция, с изх. № 02-130-6500/3072 от 12.08.2014 г., в частта, с която е наложена санкция и е отказано изплащане на субсидията по НР1 в размер на 12 859.19 лева, по СЕПП в размер на 15 822.42 лева и за налагане на санкция за бъдещ период по СЕПП в размер на 14 440.63 лева, а по НР1 в размер на 11736.18 лева., и по 2) частна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - РА против Определение № 1164 от 12.11.2015 г. постановено по адм. дело № 448/2015 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е оставено без разглеждане искането на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за изменение на Решение № 566 от 01.10.2015 г., постановено по адм. дело № 448/2015 г. на Административен съд - Пазарджик в частта за разноските. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. З АПК. Твърди се, че в процесното уведомително писмо не са посочени фактическите и правни основания за постановения отказ, като не са изложени конкретни мотиви. На следващо място се посочва, че съдът неправилно е приел, че административният орган е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за преценката на основанията за допустимост на подпомагането, като не е отчел допуснатите нарушение на административнопроизводствените правила. Твърди се, че заповед № РД 09-114/27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" не е редовно връчена на С. Д. С., поради което по отношение на него не е влязла в сила. Касаторът моли решението да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което да се отмени процесното уведомително писмо. Ответникът по касационната жалба - изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" оспорва жалбата като неоснователна. Претендират се направените по делото разноски. В частната жалба на изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" се твърди, че единствените разноски, които се претендират са за юрисконсултско възнаграждение, поради което неправилно съдът приема, че страната е следвало да представи списък на разноските по чл. 80 от ГПК, за да бъде допустимо искането за изменение на решението в частта му за разноските. Ответникът по частната жалба С. Д. С., не взема отношение по нея. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата с доводи, че не са налице нарушения на материалноправните разпоредби и съдопроизводствените правила, както и че съдът е формирал обосновани правни изводи. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав, съобразно чл. 218 АПК като прецени наведените касационни основания, доказателствата по делото и доводите на страните намира за установено следното: Касационната жалба против Решение № 566 от 01.10.2015 г., постановено по адм. дело № 448/2015 г. на Административен съд - Пазарджик е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административния съд е образувано по жалба на С. Д. С. срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. на Изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", Разплащателна агенция, с изх. № 02-130-6500/3072 от 12.08.2014 г., в частта, с която е отказано изплащане на субсидията по НР1 в размер на 12 859.19 лева, по СЕПП в размер на 15 822.42 лева и е наложена санкция за бъдещ период по СЕПП в размер на 14 440.63 лева, а по НР1 в размер на 11736.18 лева. С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - изпълнителният директор на ДФЗ-РА, в кръга на предоставените му правомощия, в предвидената в чл. 59 АПК форма, като при провеждане на административното производство не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и Уведомителното писмо е в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Правилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че в процесното Уведомително писмо са посочени конкретни обстоятелства и като цяло са налице мотиви въз основа на които издателят му е приел, че са налице недопустими за подпомагане площи. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, какъвто впрочем е настоящият случай. Спазено е изискването тези документи и установените правнорелевантни обстоятелства да са приобщени към акта с цитирането им (макар и не съвсем обстоятелствено-номера, дати и т. н.), с което е спазен принципът за самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване на административното производство от административния орган, поради което не е било необходимо тези факти да се приповтарят и като мотиви на издаденото УП. Позоваването извършените справки, проверки и т. н. в тяхната съвкупност представляват фактическите основания, съответстващи на посоченото в писмото правно основание, което е мотивирало административният орган да вземе решението си. По същество те представляват юридическият факт (респ. фактическият състав), от който органът черпи упражненото от него субективно административно право. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност на акта. Правилно първоинстанционният съд е изтълкувал и чл. 28 от Регламент 1122/2009 г. В случая касаторът е подал заявление за подпомагане за единно плащане на площ за кампания 2013 г. с УИН 13/130613/70821. В заявлението си за подпомагане същият е декларирал парцели по СЕПП и НР1. Неразделна част от подаденото заявление е таблицата на използваните парцели с посочване името на всеки блок на земеделското стопанство и землището, в което се намира като земеделският стопанин сам посочва начина на ползване на парцела и обработваната от него култура. Картите на блокове на земеделските стопанства се очертават от всеки заявител, който посочва тяхното местонахождение и сам декларира начина на ползване на земята. По подаденото от С. Д. С. общо заявление за плащания на площ по схемите и мерките за директни плащания за 2013 г. с УИН 13/130613/70821 е извършена задължителна проверка на заявлението в ИСАК, съгласно чл. 37 от ЗПЗП и изискванията на Регламент (ЕО) № 73/2009, един от основните регламенти, уреждащи директните плащания на площ, които имат пряко приложение за кампания 2013 г. Съгласно чл. 20, т. 1 от Регламент (ЕО) № 73/2009 на Комисията и чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП, ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция е задължена да извършва административни проверки на подадените заявления за подпомагане, с цел да проверят дали са изпълнени условията за допустимост на подпомагането. Видно от събраните по делото писмени доказателства, по заявлението на ответника са били извършени административни проверки, които позволяват установяването на нередности, по-специално автоматично откриване чрез компютърни средства, чиито резултати са отразени в процесното уведомително писмо. В конкретния случай размерът на недопустимата площ е определен въз основа на извършена административна проверка по данните в ИСАК и СИЗП, а не на извършена проверка на място, каквато съгласно чл. 30 от Регламент 1122/2009 г. се прави на случаен принцип /метод на риск-анализ/ само на 5 % от подадените заявления за подпомагане, в кръга на която извадка жалбоподателят не е попаднал. На последно място следва да бъде посочено, че съгласно чл. 16б, ал. 1, изр. 1 от Наредба № 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол всяка година след приключване на обновяването по чл. 15, ал. 2, Министерството на земеделието и храните открива производство по чл. 66 от Административнопроцесуалния кодекс за одобряване на изготвения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние". Това производство представлява сложен фактически състав на процедура, провеждана от министъра на земеделието и храните чрез съответните ОД "Земеделие", която завършва със заповед на министъра на земеделието и храните по чл. 16г, ал. 4 (в конкретния случай с № РД -09-114 от 27.02.2014 г.), с която одобрява окончателния специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние". Настоящата инстанция намира, че съгласно разпоредбата на чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105, въз основа на одобрения от министъра на земеделието и храните специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" РА извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и приема заявления за подпомагане през следващата година. Видно от нея РА действа в условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година ако парцелът на съответното лице не е включен в заповедта по чл. 16г ал. 4 от Наредба № 105. В този смисъл заповед № РД 09-114/27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните създава права и задължения и засяга интереси на земеделските производители. (вж. Тълкувателно Решение № 8 от 11.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2015 г., ОСС на ВАС). В настоящия случай С. Д. С. е участвал в административното производство по приемане на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние", като е упражнил правото си на възражение срещу обхвата на слоя "ПДЗС", за резултатите от което е уведомен с писмо № 94-3050/12.06.2014 г., получено на 19.06.2014 г. Представена е Таблица със заявените за подпомагане от кандидата площи за 2013 и причините за изключване на части от тях от "допустимия слой". По делото няма данни издаденият административен акт - заповед № РД 09-114/27.02.2014 г. да е обжалван от С. Д. С. в законоустановения 14 - дневен срок от получаване на отговора, поради което в частта отнасяща се до заявените от него имоти е влязъл в сила и РА както вече бе споменато е обвързана от постановеното в този акт. Видно от приетата по делото съдебно техническа експертиза 40.66 ха от общо заявените 51.07 ха попадат извън приетия със заповед № РД 09-114/27.02.2014 г. на министъра на земеделието специализиран слой, поради което са недопустими за подпомагане. В този смисъл процентът на наддеклариране е 100 %, поради което правилно съгласно чл. 58 от Регламент 1122/2009 е отказано подпомагане в пълен размер и е наложена санкция за бъдещ период. Предвид на изложените обстоятелства и правни изводи настоящият съдебен състав приема, че административният съд е извършил прецизна проверка в съответствие с чл. 168, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 146 от АПК на оспорения индивидуален административен акт, поради което е постановил правилно, валидно и допустимо решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора, основателно се явява искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, определено от съда в размер на 300 лв., съобразно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Частната жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - РА против Определение № 1164 от 12.11.2015 г. постановено по адм. дело № 448/2015 г. на Административен съд - Пазарджик е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С Решение № 566 от 01.10.2015 г., постановено по адм. дело № 448/2015 г. на Административен съд - Пазарджик, съдът е осъдил С. Д. С. да заплати на Държавен фонд "Земеделие" 300 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, във връзка със своевременно направено искане от страна на процесуалния представител на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С Определение № 1164 от 12.11.2015 г. постановено по адм. дело № 448/2015 г. на Административен съд - Пазарджик е оставил без разглеждане искането на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за изменение на Решение № 566 от 01.10.2015 г., постановено по адм. дело № 448/2015 г. на Административен съд - Пазарджик в частта за разноските. Съставът на първоинстанционния съд се е мотивирал с отсъствие на списък по чл. 80 от ГПК на разноските. Посочил е, че съгласно чл. 80 от ГПК, приложим субсидиарно и в административния процес, страната, която е поискала присъждане на разноски представя на съда списък на разноските най - късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. По силата на чл. 80, изр. 2 ГПК страната, която не е представила такъв списък, няма право да иска изменение на решението в частта за разноските. Така постановеното определение е правилно. С разпоредбата на чл. 80, изр. 1 от ГПК е създадена процесуална тежест за претендиращата разноски страна най - късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция да представи списък на разноските. Последица от процесуалното пропускане на страната е дисквалифицирането на правото й да иска изменение на решението в частта за разноските - чл. 80, изр. 2 от ГПК. Без да е представен списък на разноските е допустимо единствено искане за допълване на решението в частта му за разноските, ако липсва произнасяне, а решението на административния съд, чието изменение е поискано, съдържа осъдителен диспозитив за присъждане на разноски, съставляващи юрисконсултско възнаграждение, поради което правилно съдът е приел искането за изменение за недопустимо. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. I от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение