Решение № 3304 от 17.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1673/2016 г.

Решение № 3304 от 17.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1673/2016 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от кмета на О. С., против решение № 1819/25.11.2015 г., постановено по адм. д. № 182/2015 г. по описа на Административен съд Б.. Твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - И. А. М., чрез процесуалния си представител адв. Маламова взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд Б., е отменил по жалба на И. М. мълчалив отказ на кмета на О. С. да извърши заверка на подадена от лицето молба-декларация за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка относно четири парцела по плана на стопанския двор на с. Ж., О. С.. Върнал е преписката на кмета на общината за произнасяне по отправената до него молба-декларация съгласно указанията в мотивите на решението. За да постанови този резултат съдът е приел, че съгласно § 1, т. 2, б. "б" от ДР на Закона за администрацията, във вр. с чл. 21, ал. 3 АПК е налице отказ за извършване на административна услуга, която е елемент от охранително производство по чл. 587, ал. 2 ГПК. Административният орган е длъжен да се произнесе с изричен акт по отправеното до него искане. Решението е валидно, допустимо и правилно. Обоснован е изводът на съда, че е налице незаконосъобразен отказ за извършване на административна услуга от значение за производството по чл. 587, ал. 2 ГПК, дължима се от касационния жалбоподател. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че оспорването е просрочено. Молбата-декларация е приета от административния орган на 17.02.2015 г., като не е налице произнасяне в срока по чл. 57, ал. 2 АПК, изтекъл на 24.02.2015 г. Жалбата до съда е подадена на 19.03.2015 г., в срока по чл. 149, ал. 2 АПК и правилно е приета за допустима от първоинстанционния съд. Неоснователни са и доводите в касационната жалба, че тъй като молбата е адресирана до кмета на О. Б., касационният жалбоподател не е компетентен да се произнесе по нея. Описаните в молбата имоти са в района на О. С., при което именно нейният кмет следва да извърши исканата административна услуга, независимо от неправилното посочване в молбата на друг административен орган. Следва да се отбележи, че молбата е приета именно от администрацията на О. С.. Освен това разпоредбата на чл. 31, ал. 2 АПК вменява задължение на органа да изпрати преписката, ако установи, че индивидуалният административен акт следва да бъде издаден от друг административен орган, а не да откаже произнасяне по заявеното искане.. Действително в подадената молба-декларация е налице непълнота, при непосочване на необходимия брой свидетели, които се предлагат да бъдат разпитани в хода на нотариалното производство. Видно от представеното по делото заверено копие от молбата, отправена до административния орган, в нея са посочени имената на двама свидетели. Разпоредбата на чл. 587, ал. 2 ГПК вменява задължение, за целите на обстоятелствената проверка за придобиване на собствеността по давност, да бъдат посочени трима свидетели от кмета на общината или от определено от него длъжностно лице, в чийто район се намира недвижимият имот, по указание на собственика. Неизпълнението в пълнота на това законово задължение не основава законосъобразността на отказа да се извърши исканата административна услуга. След като е счел, че в молбата следва да бъдат посочени имената на трима свидетели, кметът е бил длъжен да укаже това на молителя, за да бъдат попълнени необходимите данни. Съгласно § 8 от ПЗР на АПК във вр. с чл. 30, ал. 2 АПК, ако молбата не отговаря на изискванията на закона, заявителят се уведомява да отстрани недостатъците в тридневен срок от съобщението за това с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството. С оглед изложените съображения съдът намира обжалваното решение за правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение,