Решение № 12269 от 15.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15862/2013 г.

Решение № 12269 от 15.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15862/2013 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" В. Търново при ЦУ на НАП, против Решение № 510 от 10.10.2013 г. на Административен съд Велико Търново по адм. д. № 872/2012 г., в частта му, с която по жалба на "Си Ко" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Плевен, представлявано от управителя Симеон Ненков Константинов, е отменен ревизионен акт /РА/ № 151200586/18.05.2012 г. на ТД на НАП - Велико Търново, в частта му, потвърдена с Решение № 415/06.08.2012 г. на Директора на Д "ОДОП" В. Търново при ЦУ на НАП, с която на ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит в размер на 5 084,16 лв. по една фактура от м. 08.2011 г., с издател "Ягуар ЕИ" ЕООД и предмет слънчоглед - 39,720 тона и в тази, с която Д "ОДОП" е осъдена да заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди, че решението в тези части е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилна преценка на доказателствената сила на доказателствата, съдът игнорирал такива от съществено значение за решаването на спора и е направил необосновани фактически изводи относно реалното изпълнение на фактурираната доставка. Цитираната от съда съдебна практика на СЕС - решенията по дела - С-354/03, С-355/03, С-484/03, С-504/10 е неотносима за случая поради разлика между фактите по главните производства по тези дела и настоящите, без основание съдът презумирал добросъвестността на РЛ. Конкретно, съдът изобщо не обсъди разминаването в датите на кантарните бележки, приемо-предавателния протокол и фактурата и без да има специални знания обявил за автентични оспорени относно авторството документи. Предходната доставка е от значение само доколкото без нейното изпълнение е невъзможна пряката. Съдебно-счетоводната експертиза не била достатъчно доказателство за факта, че пряката доставка е изпълнена именно от издателя на фактурата като доставчик. Самата експертиза била изготвена въз основа на оспорени от касатора писмени доказателства, създадени за целите на ревизията. Иска се отмяна на решението в посочената част и постановяване на ново, с което се отхвърли жалбата на РЛ против посочената част на РА и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Си Ко" ООД, чрез адв. Бенев, оспорва жалбата по съображения в писмени бележки. Иска оставяне в сила на решението в обжалваната част и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото - неоснователна, поради следното: За да отмени ревизионния акт в посочената част, първоинстанционният съд е приел за необосновани констатациите на акта относно липсата на доказателства за реална продажба на слънчоглед по процесната фактура, поради което неправилно на получателя по фактурата е отказано право на данъчен кредит. Обосновани на представените още в ревизионното производство доказателства са фактическите изводи на първоинстанционния съд относно посочения факт с правно значение. След проверка на доставчика и предходния доставчик на ревизираното лице, въз основа на приемо-предавателен протокол, товарителници, пътни листи, свидетелства за регистрация на товарните МПС, с които е превозвана стоката, трудови договори на фирмата - доставчик с шофьорите, вписани в пътните листи, са установени всички обстоятелства по осъществяването на процесната доставка. Неоснователно е касационното оплакване за необсъждане от страна на първоинстанционния съд на приложените по делото доказателства и игнориране на част тях, както и за несъобразяване на оспорването на автентичността на товарителниците и приемо-предавателния протокол. Последният е подписан за двете страни по доставката - доставчикът и ревизираното лице и след като в ревизионното производство доставчикът е открит, негов представител е потвърдил предаването на стоката, приемо-предавателният протокол правилно е приет от съда като автентично доказателство за предаването й. Наистина, датата на двете кантарни бележки и товарителниците е 30.08.2011 г. - един ден преди издаването на приемо-предавателния протокол и фактурата, но връзката между бележките и съставените на следващия ден документи за предаване на стоката е очевидна, с оглед и обясненията на представляващия доставчика, че меренето и превозването на стоката, натоварена директно на нивата, където е жънат слънчогледа, логично предхожда предаването й в базата на ревизираното лице в гр. Д. Митрополия. Действително, само по себе си редовното осчетоводяване при ревизираното лице на процесната фактура не е достатъчно доказателство за реалност на доставката, но в случая това осчетоводяване, потвърдено и с неоспорената експертиза, е допълнително доказателство, наред с тези за предаване на родово-определената стока. Представени са дори талоните на транспортните средства, лиценз за международен превоз на товари на доставчика, фактура за предходна доставка, декларация за добра земеделска практика, доказателства за банковото разплащане по фактурата, трудови договори на водачите, управлявали средствата, с които е извозена стоката, счетоводни документи и регистри. Съдебната експертиза, която не е оспорена, е установила последващата реализация на стоката по счетоводни данни. При съвкупната преценка на всички тези доказателства, съдът е направил обоснован извод, че процесната фактура не е фиктивна, поради което получателят по нея има право на данъчен кредит. При тези обосновани фактически изводи, съдът в съгласие с трайно установената съдебна практика на СЕС по прилагане на разпоредби на Директивата за ДДС е приел, че право на данъчен кредит на получателя по реално осъществена облагаема доставка, за когото не е доказано да е участвал в данъчна измама или да е получил данъчно предимство, не следва да се отказва. Решението е правилно и в частта му за разноските, предвид изхода на спора пред първоинстанционния съд и доказателства за направени от жалбоподателя разноски. При този изход на процеса на ответника по касационната жалба следва да се присъдят 450 лв. разноски в касационното производство. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение