Решение № 11233 от 25.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 455/2016 г.

Решение № 11233 от 25.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 455/2016 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници", чрез процесуалните му представители - ст. юрисконсулти Енева и Ефремова, против решение № 6996/13.11.2015 г. по адм. дело № 3768/2015 г. на Административен съд С.-град, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът: "Захарни заводи" АД, гр. Г. О., чрез пълномощника му - юрисконсулт Гецов, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение Административен съд С.-град, по жалба на "Захарни заводи" АД, е отменил като незаконосъобразен Ревизионен акт /РА/ № BG004300-РК12-381/05.01.2015 г. на началника на отдел "Последващ контрол" ТМУ Свищов, потвърден с Решение № Р-117/30.03.2015 г. на директора на Агенция "Митници", с който на "Захарни заводи" АД са установени задължения за заплащане на акциз за период 01.04.2012 г. - 31.08.2014 г. в общ размер на 74 507.24 лв. и лихва за просрочие върху тази сума в общ размер на 9 219.19 лв. РА е съставен поради установени от ревизиращите органи задължения за акциз от страна на оспорващото дружество като лицензиран складодържател на акцизни стоки, на две основания: по чл. 74, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2, т. 8 от ЗАДС - за установени липси на акцизни стоки за количества над признатите загуби от естествени фири при транспортиране на акцизни стоки - етилов алкохол поставени под режим отложено плащане на акциз /РОПА/, определени съгласно Приложение № 1 към чл. 4 от Наредба № 4/28.06.2006 г. за нормите на пределните размери на естествените фири на акцизни стоки, в общ размер на 24 187,85 лв. и лихви за просрочие; и по чл. 43, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, т. 1 от ЗАДС, по извършена транзакция № 3414/14.01.2014 г. за изведено от данъчен склад количество етилов алкохол от 4 754 л., за което към датата на освобождаване дружеството не е начислило дължимия акциз, в размер на 50 319,39 лв. и лихва за просрочие върху тази сума. Съдът, въз основа на събраните доказателства, е приел, че оспореният РА като цяло е незаконосъобразен, поради допуснати от органа съществени нарушения на административнопроизводствените правила, свързани с установяването на задълженията за акциз от липси и от извеждане на акцизни стоки от данъчен склад, както и поради нарушение на принципа на служебното начало в административния процес при събиране и преценка на доказателствата. По отношение на дължимия акциз от 24 187,85 лв., ведно с лихва за просрочие, от установени с РА липси на стоки, на основание чл. 20, ал. 2, т. 8 от ЗАДС, съдът е приел, че РА е необоснован, поради несъобразяване с всички доказателства, неизвършване на насрещна проверка при получателя - гръцкото дружество Cavino S. A и неотчитане на всички данни, съдържащи се в електрония административен документ- е-АД, а само данните в клетка "Допълнителна информация" към графа "Съобщение за получаване". Според съда ревизиращите органи неправилно не са кредитирали писмените доказателства представени от ревизираното дружество за пълно плащане на количеството изпратена стока по фактура от получателя, ЧМР /товарителница/ подписана от получателя без забележки, протокол № 1891/22.08.13 г. на лица от М.-С., осъществяващи оперативен контрол над лица, извършващи дейности с акцизни стоки, удостоверяващ, че ревизираното дружество няма задължения за акциз, с доводи, че са неотносими към предмета на ревизията. За съда липсите, за които с РА е начислено задължение за заплащане на акциз, са недоказани от органа, което прави РА незаконосъобразен в тази част. В останалата част РА също е отменен, с мотиви, че ревизиращите органи не са изследвали всички доказателства за възникналата авария по време на пълнене на цистерната с етилов алкохол от данъчния склад на оспорващото дружество, поради което и изводите му, че е налице освобождаване от потребление на тази акцизна стока, чрез извеждането й от склада на 14.01.2014 г., са незаконосъобразни. Според съда доказателствената тежест за установяване на релевантния факт, че акцизната стока е напуснала данъчния склад е върху ревизиращия орган, а не върху дружеството, което е твърдяло обратното. Приел е, че въпреки извеждането на стоката, отчетено от контролна точка 304, фактически същата не е напускала данъчния склад, поради авария на цистерната за пълнене, доказана от анулирано нареждане за товарене № 47/14.01.2014 г. и от протокол за коригиращо действие № 3414/14.01.2014 г. с резултат-разтоварен. Поради това не е било необходимо изведеното количество етилов алкохол да бъде отчетено през вх...дна контролна точка 105 и дружеството не е нарушило чл. 103а, ал. 5 от ЗАДС. Решението е частично правилно. То е правилно по отношение изводите на съда за недоказаност наличието на липси на акцизни стоки при движението на етилов алкохол, изпратен от ответното дружество при режим ОПА, до друг данъчен склад на територията на Гърция, в количества над признатите фири, съгласно Приложение № 1 към чл. 4 от цитираната по-горе Наредба № 4/2006 г. За извършения транспорт на акцизни стоки, обхващащ ревизирания период от време, между "Захарни заводи" АД и гръцкото дружество Cavino S. A, изпращаща задължително съставя електронен административен документ /е-АД/ - чл. 73б, ал. 1 от ЗАДС, който се предоставя на митническите органи чрез компютърна система, по смисъла на чл. 4, т. 40 от ЗАДС, установена в ЕС като ЕМСS, представляваща система за компютъризиране на движението и контрола на акцизни стоки, съгласно чл. 1 от Решение № 1152/2003/ЕО на ЕП и на Съвета от 16.06.2003 г. Получаването на акцизните стоки се потвърждава от получателя с подаване на съобщение за получаване чрез цитираната компютърна система. В случая е установено, че получателя-Cavino S. A е потвърдил получените от "Захарни заводи" АД акцизни стоки-етилов алкохол, чрез подаване на съобщения за получаване към всяко е-АД, в които е попълнил клетка 6b "Общо заключение относно получаването", т. 1 - "получаването прието и задоволително", което отговаря на първата от възможните стойности при приемане на стоката, посочени в клетка 6b от Таблица 6 на Приложение № 1 към Регламент /ЕО/ № 684/2009 г. на Комисията от 24.07.2009 г. за прилагане на Директива 2008/118/ЕО. Установено е още, че в подадените от получателя съобщения за получаване не е попълнена клетка 7 "Стокова част" и по-конкретно клетка 7b и 7c, за наличието на липси, които клетки съобразно указанията се попълват под условие, при положение, че получателят е посочил в клетка 6b възможна стойност, различна от код 1 и 21. При тези установявания правилни са изводите на съда, за недоказаност на липсите при транспортиране на процесната акцизна стока под РОПА. В случая в подадените от получателя съобщения не са отразени липси на акцизна стока, в количества, приети с РА, защото ако е имал волята за това е щял да оформи съобщенията по друг начин като посочи в клетка 6b различен от код 1 и 21 стойност на получената стойност, при което би се отворила за попълване клетка 7b и 7с, за наличието на липси, които в тази хипотеза е бил длъжен да попълни. Непопълването на клетки 7b и 7c в случая означава само едно, а именно, че получателят не е установил липси, което отговаря на посочената стойност - код 1 в клетка 6b на изготвените съобщения и на останалите писмени доказателства, обсъдени от решаващия съд, които неправилно не са кредитирани от ревизиращите органи, като товарителница и вносни бележки за извършено плащане. С оглед на изложеното правилни са изводите на съда, че доказателството, което е послужило на ревизиращите органи за удостоверяване на липсите, а именно отразяванията в клетка 6с "Допълнителна информация" в изготвените съобщения от получателя, е единствено, но недостатъчно за наличието им. Като правилно в тази част обжалваното решение следва да се остави в сила. В останалата част обжалваното решение е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон. Неправилни са изводите на съда за незаконосъобразност на оспорения РА по отношение установеното задължение за акциз, на основание чл. 20, ал. 2, т. 1 от ЗАДС, във връзка с извършена от ответното дружество трансакция № 3414/14.01.2014 г. По делото е установено, че на тази дата към автоматизираната система за отчетност на лицата и към информационната система на Агенция "Митници" са постъпили данни по електронен път чрез средство за измерване и контрол, монтирано в контролна точка - посока изход № КТ304 - масов разходомер F100001, изведено от данъчния склад на ответното дружество 4 754 л. етилов алкохол, за което последното не е издало електронен акцизен данъчен документ /е-АДД/ и не е начислил дължим акциз, съгласно чл. 43, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 84, ал. 1, т. 1, ал. 3 и ал. 7 от ЗАДС. Акцизният данъчен документ се издава от лицензирания складодържател на датата, на която акцизната стока е освободена за потребление, в някоя от хипотезите на чл. 20, ал. 2 от ЗАДС. В случая касаторът поддържа, че освобождаването за потребление на цитираното количество етилов алкохол, е настъпило с извеждането му от данъчния склад на ответника, отчетено от средство за измерване и контрол в посока "изход", при спазване изискванията на Наредба № 3/19.02.2010 г. за специфичните изисквания и контрола, осъществяван от митническите органи върху средствата за измерване на акцизни стоки /отм. в сила към 14.01.2014 г./, поради което РА, в тази му част е законосъобразен. Настоящата инстанция споделя доводите на касатора за законосъобразност на РА в тази му част, с която е начислен акциз по трансакция № 3414/14.01.2015.4 г. на ответника, поради следното: Изводите на съда, че акцизната стока не е напускала данъчния склад на ответника, поради аварирала цистерна, както и че не е нарушена разпоредбата на чл. 103а, ал. 5 от ЗАДС /ред. Д. в. бр. 94/2010 г./, не се подкрепят от доказателствата по делото. Установените данни недвусмислено сочат, че на 14.01.2014 г. процесното количество етилов алкохол /4 754 л./ е било изведено от данъчния склад на ответника, съответно измерено чрез монтирано средство за измерване и контрол в к. т. № КТ304, в посока "изход", без данни за движението му в обратна посока "вх...д" на същата тази дата, измерено по същия начин в к. т. № КТ105. Съгласно чл. 103а, ал. 5 ЗАДС /ред. Д. в. бр. 94/2010 г./ "не се допуска въвеждане и извеждане от данъчните складове и от обектите на регистрираните лица на акцизни стоки, които не са отчетени от средствата за измерване и контрол". Следователно връщането обратно на изведената и отчетена в информационната система на А"Митници" акцизна стока, поради настъпила авария, е било възможно само чрез отчитането й със съответното измервателно средство, монтирано в к. т. № КТ105, посока "вх...д", или чрез издаване на акцизно кредитно известие към е-АДД, която последна хипотеза в случая не е налице, поради липсата на първоначално издаден е-АДД от ответника. Всякакви други доказателства при липсата на отчитане от контролно измервателно средство, монтирано в к. т. "вх...д", за влизане на тези 4 754 л. етилов алкохол обратно в склада на ответното дружество, са недостатъчни да обосноват правни изводи, каквито са направени от решаващия съд за наличност на акцизната стока в данъчния склад и отсъствие на извеждане, т. е освобождение от потребление по смисъла на чл. 20, ал. 2, т. 1 от ЗАДС. В подкрепа на изложеното са и данните в ревизионния доклад, касаещи идентичен случай на извеждане на акцизна стока от ДС на ответника по трансакция № 3810/07.07.2014 г., при който, въпреки наличието на авария и теч от цистерна, стоката е преминала през съответното измервателно устройство, монтирано в к. т. "Вх...д". По тези съображения обжалваното решение, в частта му, с която е отменен РА за начислен акциз в размер на 50 319.39 лв. и лихва за просрочие в размер на 4 526.25 лв., по трансакция 3414/14.01.2014 г., на основание чл. 20, ал. 2, т. 1 от ЗАДС, се явява неправилно. Като такова същото следва да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество, с което жалбата на ответното дружество против РА, в тази му част, бъде отхвърлена, като неоснователна. Съобразно този изход по касационната жалба решението следва да бъде отменено и в частта на присъдените разноски, в полза на "Захарни заводи" АД, като същите бъдат редуцирани до размер, съответстващ на уважената част от жалбата, а именно до 1 229 лева, като над тази част подлежат на отмяна. На касатора се дължат също такива разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 2 334.65 лв., съответстващ на отхвърлената част от жалбата, Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение