Решение № 3795 от 4.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8963/2015 г.

Решение № 3795 от 4.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8963/2015 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, подадена чрез упълномощен юрисконсулт С., против решение № 49 от 22.06.2015 г., постановено от Административен съд - Търговище, трети състав, по адм. д. № 60/2015 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Касационният жалбоподател оспорва изводите на съда за допуснати нарушения при издаване на оспорения отказ, обективиран в уведомително писмо и развива подробни доводи за отмяна на обжалваното решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - И. М. Н. от с. Станец, община Омуртаг, област Търговище, оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. Иванов, който с писмено възражение и писмено становище пледира за оставяне в сила обжалваното съдебно решение, като законосъобразно постановено и претендира присъждане на направените разноски - адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото направеният от съда извод за незаконосъобразност на оспореното уведомително писмо, поради непосочване на конкретни фактически и правни му основания за пълен отказ от подпомагане е правилен. Според участващия по делото прокурор доводът в касационната жалба за липса на правен интерес от оспорване, поради оторизирана и наредена сума за подпомагане е неоснователен. Предлага оспореното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 49 от 22.06.2015 г. е отменено уведомително писмо № 02-250-6500/866 от 27.06.2014 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по заявление с УИН 25/010413/77064 за подпомагане по одобрените схеми за национални доплащания и специфично подпомагане за животни за кампания 2013 г. в съответствие с дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона. Със същото решение Държавен фонд "Земеделие" е осъден да заплати на И. М. Н. съдебни разноски, възлизащи на 860 лв. За да достигне до този резултат Административният съд - Търговище е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентния за това орган в рамките на неговите правомощията. Първоинстанционният съд е констатирал, че оспореният отказ, обективиран в горепосоченото уведомително писмо, не е издаден в предвидената от закона форма, защото липсва посочване на конкретни фактически и правни основания довели до процесния отказ. Според съда обжалвания административен акт е издаден в нарушение на чл. 35 от АПК, като при извършената проверка по заявлението за подпомагане са останали неизяснени обстоятелства, довели до неправилното прилагане на Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане на животни. За да отмени процесния отказ, първоинстанционният съд е преценил, че обжалваното уведомително писмо на основание чл. 27, ал. 2, т. 2 от АПК препятства административния орган за друго произнасяне по същото заявление. Съдът е преценил, че е обосноваван интереса от отмяната на процесното писмо, с оглед посочената от административния орган основателност на заявлението за подпомагане (Писмо от 3.09.2014 г. и Докладна записка от 21.08.2014 на ДФ "Земеделие" - л. 122 и л. 125 от делото). При извършаната служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалноправните разпоредби. При постановяване на съдебния акт не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото Административен съд - Търговище правилно е преценил, че по делото не са налице данни за оттегляне на процесното уведомително писмо. Съгласно чл. 156, ал. 1 АПК органът може при всяко положение на делото да оттегли изцяло или частично оспорения акт. В случая е налице единствено намерение за извършване на такива действия от страна на ДФ"Земеделие" в бъдеще време, без обаче фактически те да са извършени. Съдът точно е посочил, че приложената докладна записка от 21.08.2014 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ до изпълнителния директор на фонда, както и писмо с изх. № 02-250-6500/866 от 3.09.2014 г. на изпълнителния директор на ДФЗ с оглед съдържанието си не отменят процесното уведомително писмо. С разпореждане от 28.04.2015 г. и с определение № 113 от 29.05.2015 г. първоинстаницонният съд е дал конкретни указания на административния орган да представи доказателства за отмяната на оспорения административен акт и издаване на друг по същото заявление за подпомагане. Такива обаче не са представени от страна на издателя на обжалваното уведомително писмо № 02-250-6500/866 от 27.06.2014 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция. С оглед на това настоящият състав намира, че правилно първоинстанционният съд е отменил оспорения административен акт, като незаконосъобразен, тъй като не е налице акт, съдържащ волеизявление на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - РА, от който да е видно, че процесното писмо е отменено или оттеглено. Тъй като оторизирането на сума е в компетентността на административния орган административният съд правилно е върнал преписката на издателя на акта за произнасяне с ново уведомително писмо, в съответствие с изложените от съда мотиви. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от релевираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 от АПК касационният жалбоподател следва да заплати на ответника направените от него разноски в размер на 600 лв. - договорено и внесено адвокатско възнаграждение. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,