Решение № 5636 от 11.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6374/2020 г.

Решение № 5636 от 11.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6374/2020 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР П., подадена чрез процесуален представител, против Решение № 127/24.02.2020 г., постановено по адм. дело № 1442/2019 г. по описа на Административен съд П., с което касационният жалбоподател е осъден да заплати на М. Ф. обезщетение за имуществени вреди в размер на 100 лв., както и сторените от ищеца разноски по делото в размер на 410 лева. Излагат се доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се становище, че заплатеното адвокатско възнаграждение не може да се квалифицира като вреда по смисъла на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Излагат се подробни съображения в тази насока. По същество се моли да бъде уважена касационната жалба, като се постанови друго по същество на спора, с което да се отхвърли предявеният иск, като неоснователен, като също така се прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – М. Ф., чрез процесуалния си представител, с писмено становище счита касационната жалба за неоснователна и моли да му бъдат присъдени сторените разноски пред настоящата инстанция, съгласно приложен списък на същите. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд – Пазарджик ОДМВР е осъдена да заплати на М. Ф. сумата от 100 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на незаконосъобразен административен акт – Наказателно постановление № 2019-0310-02-421/17.07.2019 г., издадено от Началник на РУ – П. при ОД на МВР гр. П., с което на М. Ф. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 30 лева за извършено административно нарушение по чл. 7, ал. 1 ЗБЛД. В полза на ищеца са присъдени и съдебни разноски в размер на 410 лева. Първоинстанционният съд е установил, че Наказателно постановление № 2019-0310-02-421/17.07.2019 г., издадено от Началник на РУ – П. при ОД на МВР гр. П., е отменено по съответния ред с Решение № 101/28.10.2019 г. постановено по АНД № 183/2019 г. по описа на Районен съд – П., необжалвано, влязло в законна сила на 13.11.2019 г. Пред районния съд М. Ф. се е представлявал от адв. П. М., като по делото е приложен и Договор за правна защита и съдействие № 002588/25.07.2019 г. с предмет представителство за обжалване на издадено от Началника на ОДМВР Пазарджик Наказателно постановление № 2019-0310-02-421/17.07.2019 г. Посочено е още, че договорената сума е в размер на 100 лв., платима в брой. При така установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд приел предявеният от М. Ф. иск за допустим, а по същество - за основателен. Изложил е подробни съображения за наличието на всички предпоставки за ангажиране отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ на ОДМВР по отношение на заплатения за адвокатско представителство пред РС П. хонорар. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че изводите на първоинстанционният съд са необосновани. В решението е посочено въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения. Въз основа на установената фактическа обстановка е изведен и единствено възможният и правилен извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди по приложимия закон, в приетия от съда размер. Несъгласието на касационния жалбоподател с изводите на съда не основава необоснованост на обжалваното решение. Установено е от доказателствата по делото, че с влязло в сила съдебно решение е отменено наказателно постановление, с което на ищеца е наложено административно наказание – глоба, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съгласно Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В случая е доказано от ищеца, чиято е доказателствената тежест, че е налице и реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебно производство по обжалване на отменения акт. По делата, приключили с отмяна на обжалваното наказателно постановление от съда, правната защита на ищцата е осъществена от адвокат, чиято представителна власт произтича от представеното пълномощно. В производството, развило се пред Районен съд П. е представен изискуемия се от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор между адвоката, осъществил правната защита и клиента, основаващ възмездността на положения от адвоката труд и доказващ реалното заплащане на договорената сума, подлежаща на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че решението в е правилно и следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба на ОДМВР П. в частта за разноските представлява по правната си квалификация искане за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските. По тази молба, на основание чл. 248 ГПК, следва да се произнесе първоинстанционния съд, след връщане на делото. При този изход от спора на ОД на МВР П. разноски за касационното производство не се дължат. На М. Ф., с оглед направеното искане, следва да се присъдят разноски за касационното производство в размер на 500 лева, съгласно представено по настоящото дело копие на Договор за правна защита и съдействие от 03.11.2020 г., и приложен към него списък на същите. Възражение срещу така заплатения размер на разноските за касационната инстанция не е постъпило. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение