Решение № 14822 от 3.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11976/2018 г.

Решение № 14822 от 3.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11976/2018 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на "РАЙЦ-2" ООД със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Н. В. Гогол" № 5, ет. 1, ап. 1, представлявано от управителя Й. Ц., чрез пълномощника адв. П. Й., подадена против решение № 9062/03.07.2018 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, постановено по адм. д. № 8260/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 667 от 22.06.2017 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК/867/2016 г. и е осъдено да заплати на КЗК, "Блу Бърд Адв" ООД и Р. Ц. разноски в размер съответно 200 лв. и 600 лв. Излага подробни съображения за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост на съдебния акт. Претендира се отмяна на решението на тричленния състав на ВАС, решението на КЗК. Жалбоподателят моли настоящата инстанция да установи извършените нарушения от "Блу Бърд Адв" ООД и Р. Ц. и да наложи имуществена санкция, съответно глоба за всяко едно от извършените нарушения. При условията на евентуалност се претендира връщане на преписката за ново произнасяне от друг съдебен състав на съда със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира се присъждане на разноски. Ответника - КЗК - София, бул. "Витоша" № 18 – чрез процесуалният си представител юрк. Ц. Кондиева в подробно представени писмени бележки заявява оспорване на жалбата. Претендира разноски. Ответниците - "Блу Бърд Адв" ООД и Р. Ц. в писмено становище и в открито съдебно заседание чрез процесуалният си представител адв. П. Славов оспорват касационната жалба, твърдят неоснователност и заявяват претенции за присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, първа колегия, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна против подлежащо на касационно оспорване съдебно решение, съгласно чл. 64, ал. 1 ЗЗК, неблагоприятно за страната, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Върховния административен съд, четвърто отделение е било решение № 667 от 22.06.2017 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията) по преписка № КЗК/867/2016 г. С него КЗК е установила, че не е извършено нарушение по чл. 29 и по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК от страна на "Блу Бърд Адв" ООД, както и че не е извършено нарушение по чл. 29 и по чл. 36, ал. 1 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК от страна на Р. Ц.. Безспорна между страните е фактическата обстановка и тя е възприета правилно при първоначалното разглеждане на спора, предвид на която е видно, че от 1996 г. до настоящия момент "Райц-2" ООД извършва стопанска дейност, свързана с предоставянето на рекламни услуги, в това число изработване на дизайн на интернет страници, брошури и рекламни материали, извършване на предпечат и печат, изработка на рекламни клипове, реклама в преса и списания, услуги, свързани с външна и транспортна реклама, изработка на периодични издания и др. През 2009 г. австрийското дружество - представител на японските климатици "Дайкин" за цяла Европа "Дайкин Еъркондишънинг- Централна Европа" (Дайкин), става клиент на "Райц-2" ООД и използва рекламните му услуги за територията на България, Молдова и централата на Дайкин в Австрия. Р. Ц. работи в "Райц-2" ООД като компютърен оператор/оператор на компютър и графичен дизайнер. С постъпването си на работа подписва декларация за конфиденциалност, с която се задължава да пази конфиденциалната информация и търговската тайна на дружеството и да не я използва през целия срок на дейността си в "Райц-2" ООД и три години след прекратяване на правоотношенията с дружеството. През 2015 г. и 2016 г. Р. Ц. е командирована в България и в чужбина, с цел обучения и установяване на приятелски партньорски взаимоотношения с клиента на "Райц-2" ООД – "Дайкин". На 30.06.2016 г. Р. Ц. изпраща електронно писмо до представител на "Дайкин", в което го уведомява, че смята да подобри качеството на услугите, предлагани на "Дайкин", като създаде "по-модерна и гъвкава агенция". На 05.07.2016 г. Р. Ц. подава едномесечно писмено предизвестие за прекратяване на договора с "Райц-2" ООД, което изтича на 04.08.2016 г. Трудовото й правоотношение е прекратено, считано от 05.08.2016 г. На 08.07.2016 г. на имейл адрес на "Райц-2" ООД е изпратено електронно писмо от Google Search Console Team със следното съдържание: "До собственика на http: //www. raitz-2. com/Google установи, че [ел. адрес] е добавен/а като собственик на http: //www. raitz-2. com/". На 11.07.2016 г. управителят на "Райц-2" ООД - Й. Ц. изпраща писмо по електронна поща до "Дайкин", за да уточни как ще работят през есенната рекламна кампания. Отговорът на това писмо е от 02.08.2016 г. и с него "Райц-2" ООД е уведомено, че "Дайкин" за в бъдеще предпочитат и възнамеряват да продължат работата си с Р. Ц., тъй като тя е ръководела по-голямата част от техните кампании преди и се е занимавала с всички графични разработки и идеи и е присъствала на срещи и обучения за целта. Отново с електронно писмо от 03.08.2016 г. "Дайкин" уведомява "Райц-2" ООД, че упълномощава Р. Ц. да получи всички материали, свързани с дейността на "Райц-2" ООД на българския пазар, представляващи софтуерни платформи и сървъри и да прехвърли всичко на новата й компания, като освен цифровите електронни материали, представляващи цялата база данни и информация за осем години, клиентът заявява, че иска Р. Ц. да получи всички рекламни и печатни POS материали и литература, която се съхранява при молителя. С приемо-предавателни протоколи от 17.08.2016 г., 26.08.2016 г. и 02.09.2016 г. цялата информация, отнасяща се за работата с "Дайкин", е предадена от "Райц-2" ООД на Р. Ц. като представител на "Блу Бърд Адв" ООД. На 10.08.2016 г. Р. Ц. изпраща електронно писмо до представител на "Дайкин", с което го уведомява, че "Блу Бърд Адв" ООД е официално регистрирано. "Блу Бърд Адв" ООД е регистрирано на 09.08.2016 г. и осъществява стопанска дейност от месец септември същата година. Дейността му е свързана с изработването на идейни проекти, дизайн и производство на рекламни материали, печатни услуги, маркетингови стратегии, организация на събития, копирайтинг и др. Дружеството има договорни отношения с "Дайкин" от м. септември 2016 г. до настоящия момент за изпълнението на отделни поръчки, свързани с предоставянето на рекламни услуги. При така установената фактическа обстановка, КЗК е преценила, че не са извършени нарушения по чл. 29 и чл. 36, ал. 1 от ЗЗК. Определила е молителя "Райц-2" ООД и ответното дружество "Блу Бърд Адв" ООД като предприятия по смисъла на § 1, т. 7 от ЗЗК, които извършват стопанска дейност, като релевантната в случая била дейността им по предоставяне на рекламни услуги на територията на Република България, която безспорно ги поставяла в конкурентни отношения. Като процесен Комисията е определила периода от месец септември 2016 г., откогато "Блу Бърд Адв" ООД е започнало реално да осъществява стопанска дейност, както и е започнало търговски отношения с дружествата - клиенти на жалбоподателя, до момента на произнасянето, и е изследвала поведението на ответното дружество именно в този период. Установила е, че дружества, които са дългогодишни клиенти на "Райц-2" ООД, са клиенти и на "Блу Бърд Адв" ООД. КЗК е приела, че наличието на търговски отношения на клиенти на подателя на искането с ответното предприятие не предпоставя директното ангажиране на отговорността на последното за извършено нарушение на чл. 36, ал. 1 от ЗЗК. Не е било установено съществуването на действащи дългосрочни договори между "Райц-2" ООД от една страна и "Дайкин" и второто дружество от друга. Установила е, че търговските отношения на "Райц-2" ООД с "Дайкин" и с второто дружество възникват за нуждите на конкретна поръчка, проект или рекламна кампания на посочените клиенти. КЗК е установила, че търговските отношения между "Райц-2" ООД и "Дайкин", не са прекратени, като единствено българският отдел на "Дайкин" е спрял да работи с "Райц-2" ООД. "Дайкин" Австрия, Централно управление и Експорт започват да работят с "Блу Бърд Адв" ООД впоследствие, като с това дружество "Дайкин" също нямал сключен договор за предоставяне на рекламни услуги. Органът по конкуренцията е отчел, че изтъкнатата причина за деловото решение на българското подразделение на "Дайкин" да работи с Р. Ц. и "Блу Бърд Адв" ООД всъщност е желание за подобряване качеството на получаваните услуги, спестяване на време и ресурси за обучаване на нови лица, както и професионалните качества на ответницата. При така направения анализ КЗК е приела, че не може да се възприеме твърдението на жалбоподателя, че изборът на рекламна агенция, от чиито услуги да се ползват "Дайкин" и второто дружество, е резултат от недобросъвестно поведение на "Блу Бърд Адв" ООД. В условията на свободна стопанска инициатива при избор на контрагент превес, според КЗК, вземали професионалните опит и качества на предложителя на конкретна услуга (в случая рекламна) и естествено клиентите, в стремежа си да предложат конкурентноспособен продукт на пазара, правели подбор на агенция, която популяризира техните продукти по подходящ за развитието на бизнеса им начин. От тази гледна точка обосноваването на избор на търговски партньор според личните предпочитания на дружеството-клиент, съобразно неговите изисквания, било резонно и доколкото не било обусловено от недобросъвестно поведение на "Блу Бърд Адв" ООД, не противоречало на принципите на конкурентния пазар и не било годно да го увреди. Така КЗК е стигнала до извод, че привличането на клиенти не можело да бъде свързано с недобросъвестно поведение от страна на ответното дружество, респ. липсвала причинно-следствена връзка между прекратяването на търговските отношения на "Райц-2" ООД с негови партньори и осъществени действия в противоречие с добросъвестната търговска практика от страна на "Блу Бърд Адв" ООД. Предвид това Комисията е приела, че от страна на "Блу Бърд Адв" ООД не е извършено нарушение на чл. 36, ал. 1 от ЗЗК. По отношение на твърдението за нарушение на чл. 29 от ЗЗК органът по конкуренцията е приел, че твърденията за използване на информацията на "Райц-2" ООД - предмет на декларацията за конфиденциалност, подписана от Р. Ц., с което ответното дружество се възползвало от опит и ресурси, придобити безвъзмездно от "Блу Бърд Адв" ООД, което от своя страна му давало необосновано конкурентно предимство, не следвало да се приема като комплексен модел на поведение, извършено в разрез с добросъвестната търговска практика. Според КЗК, в производството пред нея не се сочели твърдения, а и не се установявало използване на търговска тайна на "Райц-2" ООД в противоречие с добросъвестната търговска практика по смисъла на чл. 37 от ЗЗК. Не следвало да се възприема като недобросъвестно използването на знания и опит, придобити в процеса на работа на служител в последващата си търговска дейност, още повече, че "Райц-2" ООД било реализирало ползи от инвестирането в обучението на Р. Ц. като дългогодишен негов служител. А що се отнасяло до предадените на конкурента стратегии и продукти, следвало да се има предвид, че същите са собственост на "Дайкин", а не на "Райц-2" ООД. Не се установило също от страна на "Райц-2" ООД да са направени разходи извън обичайните за извършване на дейността на дружеството, както по отношение на обслужването на "Дайкин", така и свързани с обучението на Р. Ц., които можели да се разглеждат като причинени вреди, произтичащи от неправомерното поведение на "Блу Бърд Адв" ООД, и които да увреждат молителя. По отношение твърдението, че "Блу Бърд Адв" ООД се възползвало от информация на "Райц-2" ООД при изготвяне на дизайнерски проект на Ценовата листа на второто дружество и предложил изготвянето й на по-ниска цена, КЗК е отбелязала, че макар и предложената от ответното дружество цена да била по-ниска, не можело да се твърди, че това е резултат на нелоялно поведение от страна на "Блу Бърд Адв" ООД, доколкото в условията на пазарна икономика и с оглед развитието на конкурентната среда и свободната стопанска инициатива, всеки от участниците на съответния конкурентен пазар имал право свободно да образува цените, на които продава собствените си продукти и услуги, в това число и да договаря преференциални условия със свои контрагенти. Обосновала е извода си с обстоятелството, че офертите на двете дружества били изпратени през септември 2016 г., когато Р. Ц. вече не работела в "Райц-2" ООД и нямало как да е запозната с актуалните цени към този момент, тъй като нямала достъп до вътрешна информация на "Райц-2" ООД. По отношение на твърдението, че преди да напусне работа в "Райц-2" ООД Р. Ц. предприела действия, с които се опитвала да се представи в онлайн пространството като собственик на сайта на "Райц-2" ООД, като за въведената промяна е получено електронно писмо от Google Search Console Team, КЗК е приела, че това действие е осъществено повече от месец преди учредяване на ответното дружество, поради което нямало как да бъде разглеждано като извършено в полза на "Блу Бърд Адв" ООД. КЗК е отчела, че в хода на производството не се установили възникнали негативни последици от това действие, което като единичен, изолиран случай не следвало да се третира като противоречащо на добросъвестната търговска практика. С тези съображения Комисията е приела, че от страна на "Блу Бърд Адв" ООД не е осъществен съставът на чл. 29 от ЗЗК. КЗК е приела също, че Р. Ц. не е съдействала за извършване на нарушение по чл. 29 и чл. 36, ал. 1 от ЗЗК във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК в качеството й на физическо лице. За да стигне до този извод е обсъдила двете хипотези на чл. 2, ал. 1, т. 4 от закона, и е приела, че тъй като в качеството си на физическо лице Р. Ц. не извършва самостоятелно стопанска дейност, същата не може да бъде разглеждана като предприятие по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗК, поради което и не може да бъде ангажирана отговорността й по първата хипотеза на чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК. За да се приеме, че е изпълнена втората хипотеза на същия текст, било необходимо да са установени нарушения по Глава VII от ЗЗК от страна на конкурентно предприятие, на което физическото лице да е съдействало. Доколкото обаче в производство пред нея не се установило да е извършено нарушение от страна на "Блу Бърд Адв" ООД по чл. 36, ал. 1 и по чл. 29 от ЗЗК, поведението на Р. Ц. като физическо лице не следвало да се разглежда и в хипотезата на съдействие по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК. Тричленният състав на ВАС, чието решение е предмет на настоящето разглеждане, възприема за правилни доводите на КЗК, свързани с тълкуването и прилагането на разпоредбата в чл. 36, ал. 1 от ЗЗК. Забраната по този текст обхваща всяко нелоялно действие, насочено към привличане на клиенти на конкуренти. Това могат да бъдат всякакви действия в противоречие с добросъвестната търговска практика, които въздействат върху обективната преценка на клиентите, в резултат на което се прекратяват или нарушават сключени договори или се препятства сключването на такива с конкурент. За да е налице нарушение, неправомерното действие следва да е предизвикало определен вредоносен резултат, изразяващ се в прекратяване или нарушаване на договори с конкурент или предотвратяване на сключването на договор. Между деянието и настъпилите последици следва да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка. Следва да се приеме, че съставът на чл. 36, ал. 1 от ЗЗК е резултатен – трябва да е налице или нарушаване на договори с конкурент или предотвратяване на сключването на договор във връзка с определено поведение в противоречие с добросъвестната търговска практика. В случая липсват конкретни данни, които да установяват подобен резултат във връзка с недобросъвестно поведение на "Блу Бърд Адв" ООД, поради което правилно е установено, че "Блу Бърд Адв" ООД не е реализирало с поведението си състава на чл. 36, ал. 1 от ЗЗК. Това е така, защото, от една страна, по делото се установява, че "Райц-2" ООД не е имало сключени дългосрочни договори за предоставяне на рекламни услуги с "Дайкин" и с второто дружество, които да са били прекратени. От данните по делото се установява, че клиентите на жалбоподателя са сключвали отделни договори за конкретни поръчки. "Дайкин" дава като информация, че при работата си с жалбоподателя не са сключвани писмени договори, а при възникване на нужда от възлагане на конкретна поръчка, изпълнение на проект или рекламна кампания, договарянето се е осъществявало чрез кореспонденция основно по електронна поща и по телефон. От друга страна, няма данни и за намерение на "Дайкин" да сключи дългосрочен договор за предоставяне на рекламни услуги с "Райц-2" ООД, за да може да се говори и за осуетяване на намерение за сключване на такъв договор. Напротив, в информацията, дадена от "Дайкин" пред КЗК, се отбелязва, че във връзка с така създадената ситуация "Дайкин" е провело индивидуални срещи с "Райц-2" ООД и "Блу Бърд Адв" ООД, за да потвърди, че желае да работи и с двете агенции в бъдеще. От данните по делото се установява, че към момента "Дайкин" има търговски отношения, както с "Блу Бърд Адв" ООД, така и с "Райц-2" ООД, отново свързани с изпълнението на конкретни рекламни дейности. При това положение не може да се приеме, нито, че напускането на "Райц-2" ООД от страна на Р. Ц., нито че създаването на новия търговски субект – "Блу Бърд Адв" ООД са предизвиквали прекратяване на дългогодишни търговски отношения между "Дайкин" и "Райц-2" ООД, каквото е твърдението на жалбоподателя. Използването на знанията и опита, натрупани от Р. Ц. в процеса на работата й при жалбоподателя в последващата й дейност не може да се възприеме като нелоялно привличане на клиенти. От дадената от "Дайкин" в производството пред КЗК информация се разбира, че дружеството е провеждало обучения на Р. Ц., докато тя е работила в "Райц-2" ООД, за които я е канило и поемало всички разходи, като изрично сочи, че това е нормална процедура, която се изпълнява и за други делови партньори, с които работи. При това положение от една страна се доказва, че разходите за обучението на Р. Ц., отнасящо се до клиента "Дайкин" са били за сметка на клиента, а не за сметка на жалбоподателя, както се твърди, а от друга страна, съвсем логично оправдава намерението и желанието на "Дайкин" да работи именно с обучения от самия него служител. От информацията, предоставена от "Дайкин" се установява също, че дружеството е работило с Р. Ц. по всички маркетингови въпроси като основно лице за контакт на "Райц-2" ООД още от 2008 г. Именно тя била отговорна за създаването и изпълнението на маркетинговите кампании на "Дайкин" в България. Посочва се също, че Р. Ц. развива добро разбиране на маркетинговите нужди на партньорите на "Дайкин", които също започват работа с нея. След напускането на "Райц-2" ООД се уточнява, че клиентът е бил доволен, че може да продължи да работи с Р. Ц., като всяко друго решение означавало много усилия да се намери, обучи и инструктира ново лице, което да поеме нейната работа и да извършва всички дейности с изискуемите скорост и качество. Сходно е положението и с другия клиент на "Райц-2" ООД, на когото според жалбоподателя, благодарение на достъпа до вътрешнофирмена ценова информация, станала й известна по време на работата й при него, Р. Ц. предложила по-ниска цена за изготвяне на каталог, а дизайнерският проект на изработения каталог бил на "Райц-2" ООД и използването му представлявало нарушение на авторското право. В производството пред КЗК е поискана информация и от това дружество. От нея се установява, че търговските отношения между "Райц-2" ООД и дружеството са започнали през 2008 г., като от тогава до настоящия момент клиентът използвал услугите на жалбоподателя за различни маркетинг проекти. Дружеството твърди, че след 2009 г. няма договорни отношения с "Райц-2" ООД, като отношенията им се базират на предоставени от жалбоподателя оферти по конкретно запитване. Оферта за изготвяне и дизайн на Ценова листа не е искана и не е получавана от "Райц-2" ООД. Посочва, че след искане на оферта от "Блу Бърд Адв" ООД, получава такава. Посочва също, че няма договорни отношения с "Блу Бърд Адв" ООД, а отношенията им се базират на предоставена оферта при конкретно запитване от страна на клиента. Изтъква като причина за предпочитанието си да работи с Р. Ц. нейните професионални качества и прецизност при изпълнение на възложените задачи. Изхождайки от изложеното дотук, не може да се възприеме твърдението на жалбоподателя, че изборът на рекламна агенция от страна на клиентите на "Райц-2" ООД е продиктувано от недобросъвестно поведение на "Блу Бърд Адв" ООД. В този смисъл са правилни изложените съображения, че изборът на новосъздаденото от Р. Ц. дружество като партньор, предоставящ рекламни услуги на "Дайкин", следва да се тълкува напълно в светлината на свободната стопанска инициатива, където при избор на контрагент от основно значение са професионалните качества, умения и опит на предложителя на конкретна услуга. Съдът отчита, че след навлизането на пазара на "Блу Бърд Адв" ООД се констатира намален обем на работата на "Райц-2" ООД, но не може да се приеме наличие на причинно-следствена връзка между прекратяването на търговски отношения на "Райц-2" ООД с негови партньори и осъществени действия в противоречие с добросъвестната търговска практика от страна на "Блу Бърд Адв" ООД. Това се дължи на естествения конкурентен натиск, а не на неправомерно поведение от страна на "Блу Бърд Адв" ООД. Поради това и не може да се приеме, че от страна на "Блу Бърд Адв" ООД е извършено нарушение на чл. 36, ал. 1 от ЗЗК. Правилно и законосъобразно е установено, че не е извършено нарушение по смисъла на чл. 29 от ЗЗК. Тук следва да се уточни, че за да бъде установено нарушение по Глава VII от ЗЗК, съответно да бъде ангажирана отговорност за извършването на нелоялна конкуренция, на първо място следва да е налице нарушение на общата забрана по чл. 29 от ЗЗК. С разпоредбите на чл. 30-37 от ЗЗК законодателят е уредил специалните състави на нелоялната конкуренция. За да бъде изпълнен някой от тези специални състави обаче, задължително следва да бъдат налице предпоставките на общата забрана. В този смисъл общата забрана за нелоялна конкуренция представлява основата, върху която се надграждат елементите от фактическия състав на специалните състави. В този смисъл общата забрана за нелоялна конкуренция има двояка правна природа – от една страна е задължителен елемент от фактическия състав на разпоредбите на чл. 30-37 от ЗЗК, а от друга е самостоятелно основание за налагане на имуществена санкция, ако поведението не попада в нито един от специалните състави. По силата на чл. 29 от ЗЗК се забранява всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите. Това означава, че следва да се разгледат всички действия, осъществени от ответниците, за които жалбоподателят твърди, че съставляват нарушение на общата забрана за нелоялната конкуренция. Прилагането на общата забрана по чл. 29 от ЗЗК паралелно със специалните състави по глава VІІ е възможно само при изложении твърдения за такова действие или бездействие, което е различно от описаните в специалните състави, но би могло да съставлява нарушение на общата забрана за извършване на стопанска дейност в противоречие с добросъвестната търговска практика. По отношение на изложените твърдения за използване на търговска информация в противоречие с добросъвестната търговска практика, следва да се отбележи, че за да бъде изпълнено изискването на пар. 1, т. 9 от ДР на ЗЗК не е достатъчно наличие на общи декларации за конфиденциалност или за опазване на търговска тайна, а за конкретни режими на достъп до конкретна информация и задължения във връзка с нейното съхраняване и опазване. Съдът е обсъдил фактите в своето решение. Разгледал е предметния обхват на чл. 37, ал. 1 от ЗЗК, като е направил тълкуване както на тази разпоредба, така и на понятията "производствена" и "търговска тайна". Изложил е доводи свързани с разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от конкурентния закон, по силата на която се забранява узнаването, използването или разгласяването на производствена или търговска тайна в противоречие с добросъвестната търговска практика. Следователно, за да е налице нарушение по този текст, е необходимо информацията, която е узната, използвана или разгласена да е "производствена или търговска тайна". Съгласно легалното определение в § 1, т. 9 от ДР на ЗЗК такава "производствена или търговска тайна" са факти, информация, решения и данни, свързани със стопанска дейност, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите, за което те са взели необходимите мерки. От определението на понятието "производствена или търговска тайна" е видно, че режимът на достъп и използване на информацията, която попада в тази категория, е ограничителен и е свързан със специфичния предмет на правното регулиране от страна на ЗЗК. Предприятието следва да е определило предварително конкретните факти, информация, решения и данни, до които е установен ограничен достъп. Индивидуализирането по този начин е необходимо, предвид уредената законодателно специфична закрила, предоставяна срещу недобросъвестно посегателство върху чувствителна информация от страна на конкурентни предприятия. Същевременно, тези данни са строго специфични за всеки правоимащ и освен че трябва да са обявени изрично за такива, представляващи производствена или търговска тайна за предприятието, трябва да са взети и необходимите мерки за запазването и защитата им по определен начин, да е предвиден съответен режим на достъп до тях и да е определен кръгът на лицата, които имат право на достъп и използване на информацията. Целта е информацията, определена като конфиденциална, да запази това свое качество спрямо лица, външни за предприятието. При положение, че търговецът не е взел необходимите мерки да запази информация, която е негова производствена или търговска тайна, то не би могло да се ангажира и отговорността на трети лица по чл. 37 относно узнаването, използването или разгласяването й. Става въпрос не за наличие на общи задължения за конфиденциалност или за опазване на търговска тайна (напр. уредени в трудови договори на служителите на предприятието или общи декларации за конфиденциалност, какъвто е настоящият случай), а за конкретни режими за достъп до конкретна информация и задължения във връзка с нейното съхраняване и опазване. В настоящия случай, видно от фактите по делото, при постъпването си на работа в "Райц-2" ООД, Р. Ц. е подписала декларация, с която се е задължила да пази конфиденциалната информация и търговската тайна на дружеството и на дъщерните му фирми, филиали, клонове, офиси и други структурни звена, под които се имат предвид документи, материали, формули, мостри, програми, методология, вещи, предмети, техника или технология, представляващи: - независима икономическа ценност, поради своята уникалност и поради невъзможността да бъдат получени по незаконен път от други лица, които могат да дадат икономически еквивалент от тяхното използване или разкриване; - обекти на действия, обосновани от обстоятелствата, изискващи опазване на тяхната поверителност или секретност. С т. 2 на декларацията Р. Ц. се е задължила да пази станалата й при и/или по повод изпълнение на функционалните й задължения известна делова, техническа и специализирана конфиденциална информация, представляваща тайна и изключителна собственост на дружеството и на неговите дъщерни фирми и структурни звена, като примерно са изброени различни обекти на интелектуалната собственост. След като задължението за неразкриване на т. нар. конфиденциална информация е зададено по този начин не може да се приеме, че "Райц-2" ООД" е предприело изискуемите от закона действия по индивидуализиране и защита на чувствителната за своята дейност информация. Освен установяване наличието на производствена и търговска тайна за едно предприятие, както и мерките за нейното запазване, следва узнаването, използването или разгласяването на производствена или търговска тайна да е осъществено от конкурентното предприятие по начин, който противоречи на добросъвестната търговска практика и който създава възможност или реално уврежда интересите на правоимащия конкурент. В случая материалите, предадени на Р. Ц. от "Райц-2" ООД от работата на дружеството с "Дайкин" са били собственост на "Дайкин". Същите са били разработени и изготвени за нуждите на търговската дейност на клиента и по негова поръчка, поради което дружеството е имало правото да поиска на Р. Ц. да бъдат предадени всички материали, свързани с дейността на "Райц-2" ООД на българския пазар на софтуерни платформи и сървъри и да прехвърли всичко на новата компания на ответницата, именно защото те са собственост на "Дайкин". Ето защо не може да се приеме и възражението, че става дума за нарушаване на задължението, поето от Р. Ц. да не използва информацията - предмет на декларацията за конфиденциалност. Правилни са изводите на съда и по отношение на твърдението, че преди да напусне Р. Ц. предприела действия, с които се опитвала да се представи в онлайн пространството като собственик на сайта на "Райц-2" ООД, като за въведената промяна е получено електронно писмо от Google Search Console Team. Действително, след като това действие е осъществено повече от месец преди учредяване на ответното дружество, същото няма как да бъде разглеждано като извършено в полза на "Блу Бърд Адв" ООД и тъй като от него не се установява да са възникнали негативни последици, същото и не следва да се преценява като противоречащо на добросъвестната търговска практика. С оглед изтъкнатите дотук съображения правилно тричленният състав на ВАС счита, че законосъобразни са изводите на КЗК, с които е установила липсата на нарушение по чл. 29 и чл. 36, ал. 1 от ЗЗК от страна на "Блу Бърд Адв" ООД и това е основание да не бъде реализирана и отговорността на Р. Ц. по тези текстове във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК. Съгласно тази разпоредба физическите лица могат да извършват или да съдействат за извършване на нарушения по ЗЗК. Първата хипотеза на чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК ще е приложима в случаите, когато физическото лице извършва стопанска дейност, резултатите от която са предназначени за пазара и по този начин лицето може да бъде субект на нарушение. От предоставените в производството доказателства се установява, че Р. Ц. в качеството си на физическо лице не извършва самостоятелно стопанска дейност, следователно и не може да бъде разглеждана като предприятие по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗК, поради което и не може да бъде ангажирана отговорността й по първата хипотеза на чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК. При втората хипотеза на чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК физическите лица могат да бъдат субекти на нарушение, когато са съдействали на другиго за осъществяване на нелоялна конкуренция. Липсата на установени нарушения по чл. 29 и чл. 36, ал. 1 от ЗЗК от страна на "Блу Бърд Адв" ООД прави безпредметно разглеждането на въпроса дали физическото лице е съдействало за извършването на тези нарушения. Във връзка с разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от ЗЗК, Съдът правилно е възприел изводите на Комисията за неизпълнение на състава. Фактическият състав на разпоредбата изисква кумулативното наличие на следните елементи: да са налице нелоялни конкурентни действия, в резултат на тези действия да са налице прекратени или нарушени договорни отношения, или да се осуетява сключването на такива, както и тези действия да са предприети с цел привличане на клиенти. За да се ангажира отговорността по тази разпоредба е необходимо да се докаже по безспорен начин наличие на пряка и непосредствена причинно- следствена връзка между недобросъвестното поведение и настъпилите в резултат на това поведение правни последици – прекратяване/нарушаване или осуетяване на сключването на договори с конкуренти, защото този състав е единственият в Глава VII от ЗЗК, който изисква настъпването на конкретен и безспорно доказан вредоносен резултат, а не само вероятно и хипотетично настъпване на такъв. Разпоредбата на чл. 36, ал. 1 ЗЗК забранява осъществяването на нелоялна конкуренция, насочена към привличане на клиенти, в резултат на което се прекратяват или се нарушават сключени договори, или се осуетява сключването им с конкуренти. Всяко действие или бездействие при осъществяването на стопанска дейност, което противоречи на добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите, представлява нелоялна конкуренция, която е забранена от чл. 29 ЗЗК. Съгласно определението, дадено в § 1, т. 2 от ДР на ЗЗК "добросъвестната търговска практика" са правилата, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите и обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави. За разлика обаче от чл. 29, чл. 26 изисква и настъпване на конкретен резултат - прекратяване на сключени договори, или нарушаване на сключени договори, или осуетяване сключването на договори с конкурента /конкурентите/, като вероятността такъв да настъпи не е достатъчна за съставомерността на нарушението. Неоснователна е и претенцията на касатора за ангажиране на отговорността по чл. 29 ЗЗК. Това е така, защото само когато се установи, че дадено действие или бездействие не попада в някоя от изброените в чл. 30 - чл. 37 ЗЗК хипотези, но уврежда или може да увреди интересите на конкурента /конкурентите/, то това поведение може да бъде подведено под общата забрана на чл. 29 ЗЗК. За да се изследва и докаже наличието на който и да е от конкретните състави на нелоялна конкуренция, е необходимо на първо място да бъдат установени кумулативно изброените в чл. 29 ЗЗК елементи от една страна, но от друга в съдебната практика безпротиворечиво е наложено разбирането, че тогава, когато са налице достатъчно данни, обосноваващи приложението на някои от специалните състави, следва да се приложат именно те, а не общата забрана на чл. 29. Неоснователен е и доводът за липса на мотиви, както и за това, че изложените мотиви са формални, тъй като липсва анализ на доказателствата. В решението са обсъдени твърденията на жалбоподателя и възраженията на ответниците, констатациите и правните изводи на КЗК, изложени в решението, предмет на съдебен контрол, съответно събраните в административното производство доказателства. Фактите по делото, които съдът е приел за установени, се основават на писмените обяснения и доказателствата, събрани в производството пред КЗК, а изводите са логически издържани. Не се установяват твърдените от касатора съществени процесуални нарушения и необоснованост на решението като касационни основания за отмяна. Не е налице и несъответствие на решението с приложимите материалноправни разпоредби. Така изложените съображения налагат извод за неоснователност на касационната жалба. Оспореното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора искането на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Основателни на основание чл. 143, ал. 4 от АПК се явяват претенциите на ответниците по жалбата - Комисия за защита на конкуренцията, "Блу Бърд Адв" ООД и Р. Ц. за присъждане на разноски за настоящата инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение и заплатен адвокатски хонорар. На Комисията за защита на конкуренцията се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в предвидения в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ размер. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. Предвид фактическата и правна сложност на спора, за производството по настоящото дело размерът на дължимото юрисконсултско възнаграждение е 200 лева. Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение е своевременно направено. За заплащането му са представени доказателства и е представен списък по чл. 80 от ГПК, поради което жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на "Блу Бърд Адв" ООД и Р. Ц. разноски в размер на 600 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия