Решение № 10037 от 5.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4669/2011 г.
ВАСII отделение05.07.2011 г.докладчик т Славка Найденова
Диспозитив
ОСТАВЯ в СИЛА решение № 289 от 20.01.2011 г., постановено по адм. д. № 186/2010 г. на Административен съд - София-град. На основание чл. 223 АПК решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 10037 от 5.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4669/2011 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър гр. София, срещу решение № 289 от 20.01.2011 г., постановено по адм. д. № 186/2010 г. на Административен съд - София-град, като в нея се развиват оплаквания за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно прилагане на материалния закон. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отхвърли жалбата на Лилия Асенова Христова от гр. София срещу Заповед № РД-18-74/20.10.2009 г. за одобряване на кадастрална карта и кадастрални регистри за територията на район "Овча купел", Столична община, в обжалваната й част. Ответницата Лилия Асенова Христова, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение, Административен съд - София-град, в производство по реда на чл. 49, ал. 2 ЗКИР във връзка с чл. 145 и сл. АПК, отменил по жалба на Лилия Асенова Христова Заповед № РД-18-74/20.10.2009 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър гр. София, с която на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР са одобрени кадастрална карта и кадастралните регистри за територията на район "Овча купел", Столична община, в частта й за вписания собственик на поземлен имот с идентификатор 68134.4326.229 и върнал административната преписка на органа за ново произнасяне в същата част. За да постанови решението си съдът приел, че е представен нотариален акт, установяващ, че вписвания в кадастралната карта и регистър собственик е продал имота на жалбоподателката преди издаване на процесната заповед и че е налице друг безспорен собственик, който следва да се впише. Решението е правилно. По съществото си касационната жалба е неоснователна, решението е правилно, твърдяните касационни основания за отмяната му не са налице. Не е нарушен материалният закон, изложените правни изводи почиват на събраните по делото доказателства, както и не се установяват допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По делото безспорно е установено, че през 2002 г. по нотариален ред, с нот. акт № 151 от 19.12.2002 г., том II, рег. № 2105, н. д. 304/. 2002 г., вписан от с-бата по вписванията в съответните книги, процесният имот е закупен от жалбоподателката от "Конфедерацията на независимите синдикати в България". С оглед на това неправилно в кадастралната карта и регистър като собственик на имота е записан този синдикат. Задължения да се събират съответните данни за собствеността на недвижимите имоти не е само и единствено на съответните лица, но такива имат и административният орган и други органи съгласно чл. 36 и 37 ЗКИР. Освен това съгласно чл. 41, ал. 2, т. 3 ЗКИР данните за собствениците се уточняват и въз основа на данните, представени от службите по вписванията, от което следва, че административният орган е бил длъжен да извика такива от съответната служба. След като в съдебно заседание са представени доказателства за безспорно установен друг собственик от записания, а последния не оспорва това обстоятелство, при правилно прилагане на материалния закон съдът е приел, че заповедта в оспорената част е незаконосъобразна и отменил същата, с изпращане на преписката на административния орган да направи съответното записване. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 209, т. 3 АПК,