Решение № 10797 от 17.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7746/2015 г.

Решение № 10797 от 17.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7746/2015 г., V о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на Л. Б. С. от гр. В. срещу решение № 31/24.04.2015 г., постановено по адм. дело № 26/2015 г. по описа на Административен съд - В., с което е отхвърлено оспорването му срещу заповед № 368з-37/20.01.2015 г. на Директора на ОД на МВР-В., с която му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца на основание чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 4 и т. 11, предл. 2-ро от ЗМВР. Касаторът навежда доводи за необоснованост и неправилност на обжалваното решение, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Иска решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново по същество на спора, с което да се отмени постановения административен акт. Ответната в производството страна - Директора на ОД на МВР - В., в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба. Намира, че не са налице основания за отмяна на атакуваното съдебно решение, тъй като същото е обосновано, постановено в съответствие с материалния закон, като не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на горното иска решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за законосъобразност на първоинстанционното решението което намира, че следва да се остави в сила, поради липса на касационни основания по чл. 209 АПК. Върховният административен съд, състав на Пето отделение като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и е процесуално допустима. Разгледана по същество си е неоснователна. С обжалваното решение, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд приема, че заповедта е издадена при следните фактически обстоятелства - С. се е явил на работа на 12.11.2014 г. след употреба на алкохол, установен при постъпването му с алкотест дрегер от 1,27 промила, респ. 0,6 промила концентрация на алкохол в кръвта, като това му състояние е квалифицирано като такова, което не му позволява да изпълнява възложените му задачи. При тази фактическа обстановка дисциплинарно-наказващият орган е приел, че е извършено нарушение на чл. 200, ал. 1, т. 4 от ЗМВР и е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца-минималния, предвиден в разпоредбата срок. Депозираният от касатора впоследствие болничен лист за отпуск поради временна неработоспособност за периода 12.11.2014 г.-18.11.2014 г., правилно и след обстоен анализ, не е кредитиран от съда, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че същият се е явил на работа в готовност да поеме задълженията си, а не за да уведоми за наличие на временна нетрудоспособност. Съгласно чл. 9, ал. 1 от Наредбата за медицинска експертиза, когато временната нетрудоспособност е констатирана в деня, в който лицето е било на работа, независимо от отработените часове, отпускът, даден за временна нетрудоспособност, започва задължително от следващия календарен ден. Освен това в болничния лист не е отбелязана дата на издаване, поради което с оглед установените обстоятелства, а именно че наказаното лице не е уведомило нито непосредствения си ръководител, нито други лица, за влошено здравословно състояние, вкл. видно и от протокола за медицинско изследване не е съобщил за някакви субективни оплаквания, съдът правилно приема, че същият е издаден след явяването на служителя на работа и временното му отстраняване от длъжност и неустановената вирусна инфекция като такава е настъпила след отстраняването му от длъжност на въпросната дата. Първоинстанционният съд намира, че предвид характера на изпълняваната от жалбоподателя дейност и охраняваните обществени интереси състоянието на наказаното лице не е позволявало изпълнението на възложените му задачи в дължимия обем, поради което заповедта е издадена в съответствие с материалния закон при наличие на визираните в чл. 200, ал. 1, т. 4 от ЗМВР предпоставки за налагане на дисциплинарно наказание "порицание". При издаването на административния акт не са допуснати и нарушения на административнопроизводствените правила. От дисциплинарно-наказващия орган е спазена законоустановената процедура за налагане на наказанието по чл. 205 и чл. 206 от ЗМВР, вкл. задължението на дисциплинарно-наказващия орган по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. За неоснователно е прието и възражението за незаконосъобразност на обжалваната заповед поради непосочване на нормативния акт, в който е разписана разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 4 от ЗМВР и посочването на несъществуваща разпоредба - чл. 197, ал. 12, т. 3. Върховният административен съд - Пето отделение споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за правилно и законосъобразно. Решаващият съд възприема фактическа обстановка, съответстваща на доказателствата по делото и излага подробни мотиви по релевантните за спора факти. Тези изводи на съда следва да бъдат споделени. Неоснователни са доводите на касатора за неустановяване с точност на наличието на алкохол в кръвта му, предвид неприлагането на метода Видмарк. Видно от Протокол за химическа експертиза за определяне концентрация на алкохол и друго упойващо средство в кръвта № 648/2014 г., материалът е изследван за етилов алкохол : а/ чрез газхроматографски метод; б/ по метода Видмарк. Неоснователно е и оплакването на касатора, че наказанието е наложено след определения от чл. 195, ал. 1 от ЗМВР законов срок от два месеца от откриване на нарушението. В случая не е допуснато нарушение на тази законова разпоредба, защото дисциплинарното наказание е наложено в двумесечния срок от откриване на нарушението съгласно чл. 196 от ЗМВР с оглед датата на постъпване на материалите при дисциплинарно - наказващия орган, което е станало на 6.01.2015 година. Решаващият съд правилно посочва, че изписването в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на ал. 12, вместо ал. 1 на чл. 197 от ЗМВР е техническа грешка и не е съществено нарушение на административно производствените правила, водещо до отмяната ?. Непосочването или погрешното посочване в заповедта на правното основание не е съществено такова, при условие, че същата съдържа фактическите основания за издаването ?, както е в случая. Правилно е преценено от съда, че не е основание за отмяна и непосочване в заповедта на нарушена заповед, след като категорично е доказано наличието на основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност на касатора по чл. 200, ал. 1, т. 4 ЗМВР - явяване на работа в състояние, което не позволява да се изпълняват възложените задачи, причинено от употреба на алкохол. Дисциплинарното производство е проведено, съгласно правилата посочени в разпоредбите на глава осма от ЗМВР, действали към дата на издаването на заповедта, като правилно е прието от съда, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, в съответствие с целта на закона, при спазване на материалния закон и административнопроизводствените правила. С оглед на гореизложеното, настоящият състав намира, че решаващият съд правилно е определил приложимата в казуса материалноправна норма спрямо конкретните фактически обстоятелства и е направил обоснован правен извод за законосъобразност на заповед № 368з-37/20.01.2015 г. на Директора на ОД на МВР-В.. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - Пето отделение,