Решение № 2713 от 10.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6615/2015 г.

Решение № 2713 от 10.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6615/2015 г., III о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Мануела Деянова Иванова със съдебен адрес гр. Бургас, ул. "Цар Асен" № 26 против решение № 549 от 20.03.2015 г. по адм. д. № 2319 по описа за 2014 г. на Административен съд (АС) гр. Бургас, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № 3045/10.11.2014 г. на кмета на Община Бургас. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното поради неправилно приложение на закона - отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторката счита, че съдът е тълкувал стеснително нормата на чл. 4, ал. 1, т. 10 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищните нужди на граждани, настаняване под наем и продажба на общински жилища на Общински съвет - гр. Бургас (НУРУЖНГННПОЖ). Поддържа, че от м. май 2014 г. има адресна регистрация - настоящ адрес в гр. Бургас. Претендира отмяна на обжалваното решение на АС гр. Бургас и постановяване на друго такова по същество на спора за отмяна на заповедта на кмета на Община Бургас. Ответната страна по касационната жалба кмет на Община Бургас не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд е бил сезиран с жалба срещу заповед № 3045/10.11.2014 г. на кмета на Община Бургас, с която на жалбоподателката Мануела Иванова не е определена група за жилищна нужда и не е включена в картотеката на отдел "Общински жилища" при Община Бургас поради неизпълнение на изискването по чл. 4, ал. 1, т. 10 от НУРУЖНГННПОЖ - лицето да има адресна регистрация (постоянен и настоящ адрес) на територията на общината. За да отхвърли оспорването, административният съд е възприел доводите на административния орган, че не е налице изискването на чл. 4, ал. 1, т. 10 от НУРУЖНГННПОЖ. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Постановено е при правилно приложение на материалния закон, правилно разпределение на доказателствената тежест и правилно формиране на правните изводи на съда в съответствие с правилата на логическото мислене и съвкупна преценка на всички факти, обстоятелства и доказателствата, без да е допуснато изопачаването им или неправилното им тълкуване. Неоснователни са касационните оплаквания за стеснително тълкуване на спорната разпоредба на подзаконовия нормативен акт, уреждащ реда и условията за установяване на жилищни нужди на граждани, настаняване под наем и продажба на общински жилища на територията на община Бургас. Едно от кумулативните изисквания за кандидатстване и настаняване в общински жилища е лицата да имат постоянен и настоящ адрес в съответното населено място в община Бургас, пред която кандидатстват за настаняване в общинско жилище, през последните пет години без прекъсване и действително да живеят на последно заявения настоящ адрес. Така гласи текстът на разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 10 от НУРУЖНГННПОЖ, изменен с решение на Общински съвет гр. Бургас по Протокол № 37/24.06.2014 г. В мотивите на оспорената заповед е посочено изискване за наличие на адресна регистрация на територията на Община Бургас, което не дава основание за друго тълкуване. Съгласно чл. 91 от Закона за гражданската регистрация адресната регистрация на лицето е отразяване на постоянния и настоящия му адрес в регистъра на населението. Касаторката не оспорва, че адресната й регистрация на територията на община Бургас е от м. май 2014 г., поради което същата не отговаря на изискването по чл. 4, ал. 1, т. 10 от НУРУЖНГННПОЖ да има постоянен и настоящ адрес през последните пет години без прекъсване в съответното населено място на Община Бургас. Същата има постоянен адрес в гр. Камено, който е различна териториална единица. По отношение на нея не са налице изключенията на същата разпоредба. Като е достигнал до идентични правни изводи съдът е постановил обжалваното решение при правилно приложение на закона, без да е допуснато визираното касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав намира, че оспореното съдебно решение като правилно, обосновано и законосъобразно, постановено без допуснати процесуални нарушения, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, Трето отделение,