Решение № 9038 от 13.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13044/2018 г.

Решение № 9038 от 13.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13044/2018 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, в редакцията на разпоредбите преди изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. Образувано е по подадена касационна жалба от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) – Търговище, чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 78 от 17.08.2018 г., постановено по адм. д. № 69 по описа на Административен съд – Търговище (АС - Търговище) за 2018 г. С него ОД на МВР - Търговище е осъдена да заплати на С. С. обезщетение за претърпените имуществени вреди от незаконосъобразно Наказателно постановление № 17-1292-001159 от 27.06.2017 г. (НП), издадено от ВПД началник група, Сектор "Пътна полиция" – Търговище към ОД на МВР - Търговище в размер на 300,00 лв., представляващи платено възнаграждение за адвокат по делото, в което НП е отменено като незаконосъобразно, ведно с мораторна лихва върху размера на обезщетението за периода от 26.01.2018 г. до 25.04.2018 г. за размера от 7,52 лв. и законна лихва върху размера на обезщетението от 300,00 лв., считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Искът в останалата му част до претендираната сума от 418,87 лв. е отхвърлен. Наред с това, ОД на МВР – Търговище е осъдена да заплати на С. и сума в размер на 310,00 лв. за разноски по делото. Решението се обжалва от ОД на МВР – Търговище в осъдителната касационния жалбоподател част. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се становище, че неправилно и в противоречие със задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г., постановено по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд в обжалваното решение е прието, че настъпилата вреда за С. е доказана по безспорен начин. Обръща се внимание, че в представения в хода на въззивното производство пред Районен съд – Търговище договор за правна защита и съдействие не се съдържа вписване относно начина, по който сумата на възнаграждението ще бъде платена или е платена – в брой или по сметка. Липсват и приложени доказателства, че уговореното адвокатско възнаграждение е платено по банков път. Доколкото в договора не е направено отбелязване, че сумата е платена в брой, той не следва да се възприема като разписка за плащането й. Предвид изложеното се твърди, че не е доказано настъпването на причинена реална и непосредствена вреда. Затова се иска отмяната на обжалваното решение и в частта на присъдена лихва, тъй като присъждането на главницата съставлява единственото основание за присъждане на акцесорното плащане. По тези аргументи се иска отмяната на обжалваното решение в осъдителната ОД на МВР – Търговище част, вкл. за присъдените на С. разноски. В случай на отхвърляне на касационната жалба, се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от С. за касационното производство и се иска намаляването му до размера, уговорен в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. Ответникът – С. С., чрез упълномощен адвокат, оспорва касационната жалба по аргументи, изложени в представен по делото подробно обоснован писмен отговор. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касация се представлява от упълномощен адвокат, който от негово име оспорва касационната жалба. По същество моли съдебното решение в обжалваната част да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на разноски съгласно представените доказателства и списък за разноските. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението в обжалваната му част на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението в тази част с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението в обжалваната част е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Административен съд - Търговище е разгледал предявения от настоящия ответник по касация иск срещу ОД на МВР - Търговище с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно НП № 17-1292-001159 от 27.06.2017 г., издадено от ВПД началник група, Сектор "Пътна полиция" – Търговище към ОД на МВР - Търговище, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по нахд № 838 по описа на Районен съд – Търговище за 2017 г., образувано по обжалване на горепосоченото НП в размер на 300,00 лв. и разходи за гориво за път с автомобил от гр. Стара Загора до гр. Търговище за явяване по посоченото нахд в размер на 118,87 лв., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на влизане в сила на решението, с което е отменено НП - 26.01.2018 г. до окончателното изплащане на сумите. От фактическа страна във връзка с обжалваната част от решението, съдът е приел за установено, че с посоченото НП № 17-1292-001159 от 27.06.2017 г., за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на С. е наложено административно наказание глоба в размер на 30,00 лв. Това НП е обжалвано от него и е отменено като незаконосъобразно с Решение № 320 от 11.12.2017 г., постановено по нахд № 838 по описа на Районен съд – Търговище за 2017 г. Решението е влязло в сила на 26.01.2018 г. Установено е също така, че по посоченото дело е приложено пълномощно, подписано от С. за осъществяване на процесуалното му представителство пред Районен съд – Търговище от адв. З., който го осъществил реално. Съдът приел, че видно от съдържанието на приложения към същото дело Договор за правна защита и съдействие, серия ВТ, № 0202763 от 20.10.2017 г. бил договорен размер на възнаграждението от 300,00 лв., което е платено. Въз основа на така установеното от фактическа страна в решението (по отношение на частта от него, която е предмет на касационна проверка), от правна страна съдът направил извод за допустимост и основателност на иска. Доколкото по делото било безспорно установено, че НП № 17-1292-001159 от 27.06.2017 г. е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение, съдът намерил за доказана първата от регламентираните предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. За доказана намерил и втората предпоставка - причинена реална и непосредствена вреда. Направил извод, че исковата сума в размер на 300, 00 лв. е платена в брой на адвоката, осъществил процесуално представителство. Счел, че това обстоятелство е отразено в приложения по делото договор за правна защита и съдействие. Посочил, че договорът за правна помощ в този случай има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатско възнаграждение. Изложил подробни съображения защо приема, че посочената имуществена вреда е в пряка причинно-следствена връзка с отмененото незаконосъобразно НП, като се позовал и на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по тълк. д. № 2 от 2016 г. на ОСС от І и ІІ колегия на Върховния административен съд, съгласно което адвокатските възнаграждения в производствата по обжалването и отмяна на незаконосъобразни наказателни постановления представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. По тези съображения съдът приел, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от С. имуществени вреди в размер на 300,00 лв., представляващи платените от него разноски за адвокат по делото, в което е отменено като незаконосъобразно посоченото по-горе НП. Като се позовал на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на Върховния касационен съд, постановено по тълк. д. № 3/2004 г. приел, че претенцията за мораторна лихва върху главницата от 300,00 лв. се явява основателна за периода от 26.01.2018 г. до 25.04.2018 г. за размера от 7,52 лв., определен чрез общодостъпния в интернет калкулатор за изчисляване на лихви. Претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата от 300,00 лв. от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, съдът приел също за основателна. С оглед изхода на делото и на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ на С. присъдил разноски в общ размер на 310,00 лв., съставляващи - платено възнаграждение за един адвокат от 300,00 лв. и дължима държавна такса от 10,00 лв. За недоказан съдът приел иска за присъждане на обезщетение на С. за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за гориво за път с автомобил от гр. Стара Загора до гр. Търговище за явяване по посоченото по-горе нахд в размер на 118,87 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на решението, с което е отменено НП - 26.01.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, но в тази част решението не е обжалвано от Стоянов и не е предмет на касационна проверка. Решението в обжалваната част е неправилно. Предявеният пред АС - Търговище от С. иск, по който се е произнесъл съдът с решението в обжалваната му част, намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд наличието на отменено с влязло в сила съдебно решение НП № 17-1292-001159 от 27.06.2017 г., правилно е прието от него, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Въпреки така приетото в посоченото тълкувателно решение, неправилни и необосновани на доказателствата по делото са изводите на състава на АС - Търговище за основателност на предявения иск, тъй като С. не е доказал реално претърпяна вреда, изразяваща се в реалното заплащане на претендираното като вреда адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на отмененото НП. Направените в касационната жалба оплаквания в тази насока са основателни. За да приеме за основателен предявения иск, първоинстанционният съд не е съобразил, че Договор № 0202763 от 20.10.2017 г., представен в хода на въззивното производство пред Районен съд – Търговище не удостоверява извършено плащане на претендираната като имуществена вреда сума в размер на 300,00 лв. Действително съгласно уговореното в него между С. и адв. Ц. З. е договорено възнаграждение в размер на 300,00 лв. за процесуална защита по анд № 838/2017 г., но ред "начин и срок на плащане" не е попълнен, тоест не е указан вида на плащане. Не е посочено също така дали плащането на вписаната като платена сума е в брой или по банков път. При тези факти и като съобрази приетото по т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на Върховния касационен съд по тълк. д. № 6/2012 г. на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия, настоящият съдебен състав намира извода на първоинстанционния съд, че твърдяната имуществена вреда е доказана за необоснован. Според приетото в посоченото тълкувателно решение в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. В случая такава уговорка липсва. Наред с това е прието също така, че когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Доколкото такова отразяване в договора не се съдържа и не са представени от страна на С. други доказателства, въз основа на които да се направи извод за осъществено в брой плащане на сумата по договора, следва да се приеме, че този факт не е настъпил. В производството по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ доказателствената тежест за доказване по безспорен и категоричен начин наличието на твърдените в исковата молба обстоятелства и факти е била на С., който не е положил дължимата грижа за установяване на релевантния факт на плащането по договора. Затова искът му следва да се приеме за неоснователен. Предвид така приетото, неоснователна се явява и акцесорната му претенция за заплащане на законната лихва върху сумата на обезщетението. Предвид изложеното, решението в обжалваната част се явява неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК следва да бъде отменено в тази част, като вместо него, на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго, с което този предявен иск да се отхвърли като неоснователен. Въпреки изхода на спора и направеното искане, на ОД на МВР - Търговище не се следва присъждането на юрисконсултско възнаграждение. В чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, които се явяват специални разпоредби по отношение на чл. 78 от Гражданския процесуален кодекс и чл. 143 АПК, законодателят не е предвидил изрично, че при отхвърляне изцяло или частично на предявените искове, на ответника се дължи заплащане на възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв или юрисконсултско възнаграждение, ако е бил защитаван от юрисконсулт. Ето защо искането за присъждане на такова следва да се остави без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение