Решение № 1000 от 27.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14653/2013 г.

Решение № 1000 от 27.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14653/2013 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Донка Боянова Христова против заповед № РД - 15 - 2026 от 13.09.2013 г. на министъра на земеделието и храните, с която служебното й правоотношение е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради съкращаване на длъжността. Жалбоподателката поддържа, че заповедта е постановена в нарушение на материалния закон, тъй като към датата на издаването на административния акт не е налице промяна в щатната структура и служебните функции, изпълнявани от жалбоподателката са запазени. Моли заповедта да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - министърът на земеделието и храните оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Жалбоподателката Христова е назначена като държавен служител на длъжност "държавен вътрешен одитор" в отдел "Вътрешен одит на други структури към министъра" на дирекция "Вътрешен одит" на Министерство на земеделието и храните, като заема една от двете щатни бройки за длъжността съгласно длъжностното разписание в сила от 1.08.2013 г. С ПМС № 188 обн. ДВ бр. 77 от 3.09.2013 г. е приет нов Устройствен правилник на Министерството на земеделието и храните, в сила от датата на обнародване (§ 9 от ПЗР на постановлението). На това основание и след доклад на главния секретар със заповед № РД 09-631 от 3.09.2013 г. министърът на земеделието и храните утвърждава, считано от 16.09.2013 г., ново длъжностно разписание. Съгласно последното една бройка за длъжността "държавен вътрешен одитор" в отдел "Вътрешен одит на други структури към министъра" в дирекция "Вътрешен одит" на министерството е премахната. Във връзка с новото длъжностно разписание и посочените длъжностни промени министърът на земеделието и храните издава заповед № РД - 15-2026 от 13.09.2013 г., предмет на оспорване в настоящото производство, с която прекратява служебното правоотношение на жалбоподателката Христова на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - поради съкращаване на длъжността, считано от датата на връчване или от 23.09.2013 г. (отбелязване върху документа). При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е подадена в установения в чл. 149, ал. 1 от АПК срок за оспорване и от лице, за което административният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледаната по същество, жалбата е неоснователна. Оспорената заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 108, ал. 1 от ЗДСл орган (министърът на земеделието и храните е орган по назначаването на служителите във ведомството съгласно чл. 42, ал. 5 от Закона за администрацията), в предвидената в същият текст писмена форма и съдържа посочените в нормата реквизити, включително фактическото и правно основание за прекратяване на правоотношението. В случая посочването на правното основание за прекратяване на служебното правоотношение, а именно чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - съкращаване на длъжността, е достатъчно да мотивира решението на органа, тъй като съвпада с фактическото. Заповедта, предмет на обжалване, е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и след осъществяване на материалноправните основания за постановяването й. Служебното правоотношение на жалбоподателката е прекратено, след като в изпълнение на правомощията си по чл. 16 от Устройствения правилник на Министерството на земеделието и храните, министърът на земеделието и храните утвърждава ново длъжностно разписание на ведомството. Тези действия на министъра са в съответствие и с изискванията на чл. 2, ал. 3 от ЗДСл. Осъществени са и материалноправните предпоставки, предвидени в нормата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение със служителката. С утвърждаване на новото длъжностно разписание, считано от 16.09.2013 г. една от бройките за длъжността "държавен вътрешен одитор" в отдел "Вътрешен одит на други структури към министъра" на дирекция "Вътрешен одит" са намалени от две на една, като длъжността, заемана от жалбоподателката, е премахната. Действително длъжността продължава да съществува като нормативно определена позиция и система от функции, но е намален броят на служителите, на които е възложено нейното изпълнение в отдела. Извършеното съкращение е насочено към оптимизиране на работата в отдела, като с това е постигната и целта на закона - служебните дейности, функции и задължения да се изпълняват от по-малко служители. Ето защо доводът на жалбоподателката за незаконосъобразност на заповедта поради запазване на служебните функции на жалбоподателката е неоснователен. Възражението, че към датата на издаване на заповедта не са извършени длъжностни промени, които да обосноват прекратяването на служебното правоотношение, също е неоснователно. Действително заповедта е издадена на 13.09.2013 г. и предхожда новото длъжностно разписание, което е в сила от 16.09.2013 г. Действието на заповедта обаче не настъпва с постановяването й, а е отложено изрично, като правните последици настъпват от датата на връчване или от 23.09.2013 г. Към тази дата новото длъжностно разписание е влязло в сила и предвидените с него длъжностни промени са осъществени. Всичко изложено мотивира настоящият съдебен състав да приеме, че е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателката, поради което правото на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение е осъществено в съответствие със закона. Това, както и изложеното по-горе относно компетентността на издателя, формата на акта и спазването на административнопроизводствените правила, налага извода, че при постановяване на оспорената заповед не са допуснати нарушения, обосноваващи нейната отмяна. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК Върховният административен съд, пето отделение