Решение № 10843 от 29.11.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София област срещу Решение 431 от 28.04.2022 г., постановено по адм. дело 764 по описа за 2021 г. на Административен съд София област, с което е отменено Решение 1012-22-156*1/16.07.2021 г. на директора на ТП на НОИ София област, с което е отхвърлена жалбата на Т. Тодоров от [населено място] срещу Разпореждане 2 от 10.05.2021 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне по заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/, съгласно тълкуването и задължителните указания, дадени от съда по прилагане на закона. Изложените съображения за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, ал. 3 от АПК. Ответникът Т. Тодоров, чрез процесуален представител адв. А. Петкова, е оспорил касационната жалба в писмен отговор, излагайки подробни съображения. Релевирал е претенция за присъждане на разноските, сторени пред двете съдебни инстанции. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София област е Решение 1012-22-156*1/16.07.2021 г. на директора на ТП на НОИ София област, с което е отхвърлена жалбата на Т. Тодоров от [населено място] срещу разпореждане [номер] от 11.05.2021 г. /Разпореждане 2/10.05.2021/ на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което е отпусната на Тодоров ЛПОСВ, считано от 15.02.2021 год. пожизнено, по чл. 68, ал. 3 от КСО, като е приел, че общият осигурителен стаж на заявителя, превърнат към трета категория труд е 18 год., 06м. и 22 дни. Тодоров, обжалвайки акта е поискал разпореждането да бъде преразгледано и изплатена пенсията от датата на подаване на заявлението с вх. 5309185780 от 15.09.2020 год. За да постанови решението си, административният орган е приел, че датата, от която е отпусната пенсията е тази, считано от 15.02.2021 год. пожизнено, тъй като това е датата на придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст за първи път,а именно, когато са налице условията на чл. 68, ал. 3 от КСО за 2021 год. - 15 години действителен осигурителен стаж и навършена възраст 66 години и 08 месеца. Приел е, че претенцията на заявителя да му бъде отпусната пенсия към датата на заявлението 15.09.2020 год. е неоснователна, тъй като към тази дата лицето няма изискуемия осигурителен стаж. Основният спор в случая е правилно ли пенсионният орган е счел, че времето на наборна военна служба не следва да се зачита при изчисляването на действителния осигурителен стаж на Тодоров в хипотезата на чл. 68, ал. 3 от КСО. Няма спор между страните, че към датата на подаване на заявлението, а именно 15.09.2020 год., Тодоров отговаря на първото изискване - навършена възраст, както и че през периода 20.09.1972 г.- 29.11.1974 год. (02 год., 02 мес. 10 дни), Тодоров е отбивал наборната си военна служба. При установеното от фактическа страна, за което не се спори и което настоящият състав не намира за нужно да преповтаря, за да уважи жалбата, първоинстанционният съд е приел, че прослуженото време на наборна военна служба от страна на Т. Тодоров /от 20.09.1972 г. до 29.11.1974 г./ представлява действителен осигурителен стаж, тъй като, на основание чл. 81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.), във вр. с §9, ал. 1 от ПЗР на КСО, изслужената наборна военна служба се зачита за трудов стаж от трета категория. С признаването на периода на отбиване на редовна военна служба за "действителен осигурителен стаж", което за лицето е в размер на 2 години, 02 месеца и 10 дни, към датата на подаване на заявлението, същото е имало необходимите 15 години действителен осигурителен стаж и отговоря на условията за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО. Решението е валидно, допустимо и правилно. На основание чл. 68, ал. 3 от КСО, в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на [възраст] възраст. Допълнителната разпоредба на § 1, т. 12 от ДР на КСО, която дефинира понятието "действителен стаж" като действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение или времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, е приета с измененията на КСО, обн. в ДВ, бр. 107 от 2014 г. и е в сила от 01.01.2015 г. В настоящия случай се разглежда стаж, придобит през времето от 20.09.1972 г. до 29.11.1974 год., поради което, на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, неговата действителност се преценява съобразно действащите до 31 декември 1999 г. разпоредби. Съгласно действащата към 29.11.1974 г. и към 31.12.1999 г. разпоредба на чл. 81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.), изслужената наборна военна служба се зачита за трудов стаж от трета категория. Наборната служба е задължителна и действителна служба във въоръжените сили (чл. 9 от Закона за всеобщата военна служба в НРБ, обн., изв., бр. 13 от 14.02.1958 г., отм. от 27.02.1996 г.). Времето на изслужена наборна служба до 31.12.1999 г., през което лицата са били препятствани да полагат труд по трудово или приравнено правоотношение, се зачита за действителен трудов стаж по действащото законодателство до 31.12.1999 г. и съответно за действителен осигурителен стаж при пенсиониране, съгласно сега действащите нормативни основания за отпускане на лична пенсия. В същия смисъл е и трайната съдебна практика: Решение 8524 от 06.06.2019 г. по адм.д.2326/2019 г., VІ отд., Решение 15446 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. 6749/2018 г., VI отд., Решение 266 от 08.01.2019 г. на ВАС по адм. д. 2856/2018 г., VI отд. и др. Като е отменил оспорения акт като незаконосъобразен и е изпратил преписката на пенсионния орган за ново решаване на спора при спазване на дадените задължителни указания, първоинстанционният съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна по чл. 209 от АПК, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на ответната страна следва да бъдат присъдени сторените по делото единствено за касационната инстанция/ за първата съдебна инстанция са заплатени/ разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, съгласно Договор за правна защита и съдействие 0122364 от 01.07.2022 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,