Решение № 4473 от 30.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13354/2010 г.

ВАСIV отделение30.03.2011 г.докладчик Кремена Хараланова

Диспозитив

Оставя в сила решение от 21.03.2010 г., постановено от Софийски градски съд, Административно отделение, III "А" състав по адм. дело № 2383/2006 г. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 4473 от 30.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13354/2010 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Борис Георгиев Тодоров, Васил Георгиев Тодоров, Иво Маринов Тодоров, Пламен Калчев Тодоров, Огнян Христов Николов, Трайчо Христов Николов, Стефан Кирилов Ботев, Емил Кирилов Ботев, Цветанка Петрова Младенова и Румен Петров Младенов, всички с посочен съдебен адрес в гр. София, чрез адвокат Ринка Пашова, против решение от 21.03.2010 г., постановено от Софийски градски съд, Административно отделение, III "А" състав по адм. дело № 2383/2006 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касаторите решението е неправилно, като необосновано и постановено в противоречие с приложимия материален закон, поради което претендират отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да се уважи жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът - кметът на Столична община, район "Панчарево" не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованата страна - Владимир Недков Дойчинов, чрез процесуалния си представител адвокат Цветелина Петкова оспорва касационната жалба по съображения относно правилността на постановеното от СГС решение. Претендира присъждане на направените за настоящата инстанция разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, четвърто отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото приема касационната жалба за допустима, като предявена от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, поради следното: Производството по адм. дело № 2383/2006 г. пред СГС е образувано по жалби на касаторите, подадени срещу заповед № РД-46-448/10.07.2002 г. на кмета на Столична община, район "Панчарево" след отмяната на първоначално постановеното по тях общо решение от 30.08.2005 г. по адм. дело № 2297/2002 г. на СГС, АО, III "Е" състав и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд съгласно указанията дадени с решение № 4117/18.04.2006 г. по кас. дело № 2200/2006 г. на ВАС, четвърто отделение. С решението от 21.03.2010 г. жалбите срещу заповед № РД-46-448/10.07.2002 г. на кмета на Столична община, район "Панчарево", с която се признава право на наследниците на Кръстанка Димитрова Дойчинова да придобият собственост при условията на § 4а, § 4д и § 4з ПЗР ЗСПЗЗ върху имот пл. № 2174, в местност "Караджин", землище на с. Лозен, район "Панчарево", Столична община, са отхвърлени като неоснователни. За да постанови посочения резултат Софийският градски съд е приел, че са налице всички кумулативно дадени предпоставки по смисъла на § 4б, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ за признаване на правото на наследниците на Кръстанка Дойчинова (в кръга на които попада заинтересованата страна Владимир Дойчинов), като правоприемници на ползвателя на процесния имот, да придобият собствеността върху него при условията на посочения текст. Атакуваното съдебно решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания за неговата отмяна. Въз основа изцяло изяснена фактическа и правна обстановка и след обсъждане на релевантните за спора факти и доводите на страните, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен акт, който следва да бъде оставен в сила. Решаващият състав на СГС обосновано е констатирал, че процесния имот е предоставен за ползване на Кръстанка Димитрова Дойчинова на основание ПМС № 76/1977 г. Правилно и в съответствие с указанията дадени от касационния състав по адм. дело № 2200/2006 г. на ВАС, четвърто отделение, СГС след като е приел за недоказано обстоятелството, че в имота има построена сграда преди 1.03.1991 г. е изследвал осъществени ли са предпоставките за изкупуването му по смисъла на § 4б, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ. Обосновано в тази връзка, в резултат съвкупната преценка на изслушаните по делото свидетелски показания и данните от приобщените заключения на вещи лица по допуснатите съдебни експертизи е прието, че в случая са налице всички условия, предпоставящи трансформирането на правото на ползване в право на собственост по реда на § 4б, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ. Неоснователен се явява и наведеният от касаторите довод, че само по себе си обстоятелството, че протокол № 391/2002 г., изготвен от назначената от кмета на Столична община, район "Панчарево" комисия за даване на становище относно наличието на предпоставките по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ е представен по делото в два варианта (с дати на издаване съответно 28.02.2002 г. и 20.02.2002 г.), влече извод за незаконосъобразността на оспорения в първоинстанционното производство административен акт. Независимо, че е останал неизяснен въпроса кой от двата протокола отразява вярно съдържанието на изготвеното от колективния помощен орган, положително становище по искането за изкупуване на имота, доколкото последното несъмнено е налице и е спазена процедурата по издаване на оспорената заповед, не би могло да се приеме, че е налице допуснато съществено процесуално нарушение, довело до необоснованост на постановеното съдебно решение. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че решението не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, нито от такива, за които следи служебно. Независимо от изхода от спора, съдът оставя без уважение искането на заинтересованото лице Владимир Дойчинов за присъждане на разноски за настоящата инстанция, предвид липсата на представени по делото доказателства такива да са направени от лицето в това касационно производство. Предвид това и на основание чл. 221, ал. 1, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

Цитирани разпоредби

1