Решение № 6257 от 26.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8601/2015 г.

Решение № 6257 от 26.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8601/2015 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В. Д. В. от гр. Я. срещу решение № 67 от 9.06.2015 г. по адм. дело № 26/2015 г. на Административен съд - гр. Я..

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

I. От данните по делото е видно, че:

1. Със заявление вх. № МП-11085 от 21.07.2014 г. касационният жалбоподател е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (ПЗР на КСО).

2. С писмо изх. № МП-11085 от 26.09.2014 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО при ТП на НОИ - гр. Я. е поискало осигурителя "Д. б." ООД, гр. Я. да провери осигурителния стаж на заявителя за времето от 13.08.1973 г. до 5.02.1992 г., защото съществува различие в данните по трудова книжка № 889 и удостоверение обр. УП-3 изх. № 696 от 17.04.1992 г.

3. С писмо изх. № 86 от 8.10.2014 г. "Д. б." ЕАД, гр. Я. отговаря: "След направената от нас проверка е видно, че издаденото УП-3 № 626/17.04.1992 г. не отговаря на заеманите длъжности и категория за посочения период, поради което го анулираме и издаваме нов обр. УП-3 № 85/8.10.2014 г., отговарящ на изплащателните ведомости и трудовата книжка".

4. Съпоставянето на двете удостоверения обр. УП-3 показва, че:

а) в удостоверение № 626 от 17.04.1992 г. е посочен трудов стаж:

• на длъжност автомонтьор по т. 53б от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП - сега отменен), положен за времето от 13.08.1973 г. до 01.09.1975 г.;

• на длъжност шофьор на автобус по т. 53а ПКТП (отм.), положен за времето от 9.01.1976 г. до 27.09.1976 г. и

• на длъжност шофьор на автобус по т. 53а ПКТП (отм.), положен за времето от 20.11.1978 г. до 8.02.1992 г.

б) в удостоверение № 85 от 8.10.2014 г. е посочен трудов стаж:

• на длъжност автомонтьор по т. 53б ПКТП, положен за времето от 13.08.1973 г. до 14.08.1975 г.;

• на длъжност шофьор "Ниса", "Латвия" - III категория, положен за времето от 20.11.1978 г. до 1.01.1986 г., и

• на длъжност шофьор на автобус по т. 53а ПКТП за времето от 1.01.1986 г.

5. При вписаните в новото удостоверение обр. УП-3 данни за длъжностите, на които е положен трудовия стаж в "Д. б." ЕАД и преди всичко тези за времето от 20.11.1978 г. до 1.01.1986 г., длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО с разпореждане № МП-11085-12 от 4.11.2014 г. отказва да отпусне на касационния жалбоподател В. Д. В. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО с мотиви: "Подателят на заявлението не е изпълнил условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО - няма 15 години осигурителен стаж, положен при условията на втора категория труд".

6. С жалба вх. № 94В-512-4 от 4.12.2014 г. В. Д. В. е оспорил това разпореждане пред директора на ТП на НОИ, гр. Я., който с писмо изх. № П-7978 от 10.12.2014 г. е възложил на контролните органи да извършат проверка в "Д. б." ЕАД по разплащателните ведомости за периода 20.11.1978 г. - 31.12.1985.

За извършената проверка е изготвен Констативен протокол вх. № МП-11085 от 17.12.2014 г., в който са отразени следните констатации и изводи:

"При проверката на разплащателните ведомости на "Д. б." ЕАД - гр. Я. бе установено, че за времето от 20.11.1978 г. до 1.01.1986 г. В. Д. В. е заемал длъжностите "Шофьор Ниса" и "Шофьор Латвия". За целия проверяван период на лицето В. Д. В. е заплащано трудово възнаграждение в 3-то и 4-то "Междуградско звено". В тези звена са работили шофьори на автомобили "Ниса" и "Латвия". В. Д. В. е преназначен на длъжност "Шофьор автобус", считано от 1.01.1986 г. На основание гореизложеното следва да се има предвид, че осигурителния стаж на длъжностите "Шофьор Ниса" и "Шофьор Латвия" за периода от 20.11.1978 г. до 1.01.1986 г. на лицето Васил Димитров Василев, ЕГН (...), е оформен коректно от осигурителя "Д. б." ЕАД - гр. Я. в удостоверение УП-3 № 85/8.10.2014 г. (...) (което е) издадено въз основа на разплащателните ведомости, които се съхраняват в проверявания осигурител".

7. С решение № 09-24 от 23.12.2014 г. директорът на ТП на НОИ, гр. Я., е отхвърлил жалбата на В. Д. В. срещу разпореждане № МП-11085-12 от 4.11.2014 г.

8. По жалба на В. Д. В. срещу това решение в Ямболския административен съд е образувано сега обсъжданото адм. дело № 26/2015 г. По делото е изпълнена съдебно-икономическа експертиза от вещото лице Ж. Д. Ж.. С изготвеното от него писмено заключение вещото лице отговаря на поставените му въпроси така: "В процесния период няма данни жалбоподателят В. В. да е обслужвал автобуси, изпълняващи линии по градски или междуградски маршрути по утвърдени разписания и графици. В процесния период е работил в IV-та и III-та бригада, където са работили шофьори на микробуси. Според данните от трудовата книжка в процесния период жалбоподателят не е управлявал автобуси, а е бил назначен като шофьор на Ниса и Латвия. Микробусите, на които е бил назначен, са с до 8-10 места и са изпълнявали междуградски превози и екскурзии по договори и не попадат в обхвата на чл. 53а ПКТП (отм.)."

II. При тези данни Ямболският административен съд с посоченото по-горе решение е отхвърлил жалбата на В. Д. В. срещу решение № 09-24 от 23.12.2014 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Я. и потвърденото с него разпореждане № МП-11085-12 от 4.11.2014 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че единственият спорен между страните въпрос е от коя категория е трудът, положен от жалбоподателя през периода от 20.11.1978 г. до 31.12.1985 г. в "Д. б." ЕАД, а доказателствата по делото - записите в трудовата книжка, удостоверение обр. УП-3 изх. № 85 от 8.10.2014 г. и писменото заключение по съдебно-икономическата експертиза - сочели, че през този период жалбоподателят В. Д. В. наистина е превозвал пътници, но не с автобуси по вътрешноградски и междуселищни пътнически линии, а с микробуси "Ниса" и "Латвия", изпълнявайки междуградски превози и екскурзии по договори без утвърдени разписания и графици. Поради това този труд не попада в обхвата на т. 53а ПКТП (отм) и е от трета категория.

Решението е правилно.

Всъщност спорът между страните е по въпроса през процесния период 20.11.1978 г. - 31.12.1985 г. работил ли е жалбоподателят В. Д. В. като водач (шофьор) на автобус, обслужващ вътрешноградски и междуселищни пътнически линии по утвърдени разписания и графици.

Единственото доказателство в подкрепа на твърдението на жалбоподателя, че през този период е полагал труд като шофьор на автобус, е удостоверение обр. УП-3 изх. № 626 от 17.04.1992 г., издадено от "Д. б." ООД, гр. Я., с което се удостоверява, че В. Д. В. е работил като "шофьор на автобус т. 53а" в периода 20.11.1978 г. - 8.02.1992 г. При извършените проверки обаче е било установено, че този запис не съответства на записа в трудовата книжка, както и на данните в разплащателните ведомости. С писмо изх. № 86 от 8.10.2014 г. "Д. б." ЕАД уведомява ТП на НОИ - гр. Я., че това удостоверение се анулира, защото "не отговаря на заеманите длъжности и категория за посочения период" и вместо него се издава нов обр. УП-3 изх. № 85 от 8.10.2014 г. "отговарящ на изплащателните ведомости и трудова книжка". А разпоредената от директора на ТП на НОИ Ямбол проверка на разплащателните ведомости от контролните органи е установила, че за времето от 20.11.1978 г. до 31.12.1985 г. В. Д. В. е изпълнявал длъжностите "Шофьор Ниса" и "Шофьор Латвия", а не "шофьор на автобус". С изготвения Констативен протокол вх. № 3 от 16.12.2014 г. контролният орган е потвърдил данните в новото удостоверение обр. УП-3 изх. № 85 от 8.10.2014 г. на "Д. б." ЕАД. Поради това правилно Ямболският административен съд не е ценил записа в удостоверение обр. УП-3 изх. № 626 от 17.04.1992 г. на "Диана-бус" ООД за периода 20.11.1978 г. - 31.12.1985 г.

Неоснователен е доводът в касационната жалба: " (...) съдът ограничи правото ми на защита като не уважи искането ми за събиране на гласни доказателства за установяване на правнозначимия факт - в процесния период при упражняване на професионалните ми задължения като шофьор фактически какви автобуси съм упражнявал, по какви маршрути." Правилно Ямболският административен съд е отказал да уважи това искане, защото по делото има писмени доказателства, които дават отговор на въпроса какви превозни средства е управлявал жалбоподателя през процесния период и защото спорът за длъжността, която е изпълнявал жалбоподателя, се разрешава в производство по Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред. Категорията на труда е свързана с изпълняваната длъжност - длъжността и изпълняваната трудова функция по нея определят категорията на труда. В процесния случай длъжността е установена с трудова книжка и констативен протокол, изготвен след проверка на разплащателни ведомости. Установена е и с ново удостоверение обр. УП-3 след анулиране на предходно удостоверение. Трудът по така установената длъжност "Шофьор Ниса" и "Шофьор Латвия" е от трета категория, както правилно е приел Ямболският административен съд.

По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е валидно, допустимо и правилно (законосъобразно и обосновано), поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,