Решение № 4609 от 28.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12118/2018 г.

Решение № 4609 от 28.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12118/2018 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Балчик против решение № 322 от 03.08.2018 г. по адм. дело № 163/2018 г. на Административен съд – Добрич, с което е обявен за нищожен отказ изх. № 94 р-428-1#1 от 15.01.2018 г. на същия административен орган, за прекратяване на съсобствеността между община Балчик и Р. Банковска за поземлен имот с идентификатор 53120.504.333 п КК на с. Оброчище, в. з. "Изгрев" и община Балчик е осъдена да заплати разноски. Жалбоподателят излага съображения за недопустимост на съдебния акт, а по същество поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не се обосновава от събраните доказателства. Моли да бъде отменено. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред двете съдебни инстанции. Ответницата Р. Банковска оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като й се присъдят направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и служебно провери валидността и допустимостта на обжалваното решение съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Производството пред Административен съд – Добрич е образувано по жалба на Р. Банковска, сега ответник, против писмо изх. № № 94 р-428-1#1 от 15.01.2018 г. на кмета на община Балчик. Писмото е в отговор на заявление вх. № 94 Р-428-1/09.11.2017 г. на Банковска, съсобственик заедно с община Балчик на УПИ XIV-318, кв. 34 по плана на в. з. "Изгрев", адресирано до кмета на община Балчик, с искане да се прекрати съсобствеността, като изкупи дела на общината от имота. С писмото административният орган уведомява заявителката, че върху общинската част от имота е учредено право на строеж и тази част не може да й бъде продадена. След преценка на доводите на страните и на представените доказателства, съдът приема, че оспореното писмо представлява отказ на органа да вземе решение за прекратяване на съсобствеността между заявителката и общината, чрез продажба на дела на общината. С оглед обстоятелството, че разпореждането и управлението на общински имоти е в правомощията на общинския съвет, съдебният състав приема, че кметът на община Балчик не е компетентен да се произнесе по заявлението. По тези съображения, с решението, предмет на оспорване, обявява отказа на кмета на община Балчик за нищожен. Като взе предвид доводите в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Решението на Административен съд – Добрич е недопустимо. Оспореното пред първоинстанционния съд писмо на кмета на община Балчик няма характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Писмото е в отговор на предложение от съсобственик за прекратяване на съсобствеността върху недвижим имот, като съсобственикът изкупи дела на община Балчик от имота. Отношенията между съсобствениците са гражданскоправни съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОС), поради което становището на кмета относно възможността за сключване на сделка, не представлява властническо волеизявление на административен орган, насочено към създаване на права или задължения, или засягане на права и интереси на граждани или организации. Ето защо жалбата срещу този акт е недопустима. В подкрепа на горния извод следва да се посочи, че решенията на общинския съвет, издадени на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА във връзка с чл. 36, ал. 1, т. 2 и ал. 2 и ал. 3 ЗОС също нямат качеството на индивидуални административни актове, тъй като не представляват властническо волеизявление на административен орган, а волеизявление на собственик за управление и разпореждане с общинско имущество. Тези актове на общинските съвети подлежат на оспорване пред съда по реда на чл. 45 от ЗМСМА, от предвидените в текста субекти. Освен това, отказ (изричен или мълчалив) за издаване на индивидуален административен акт е налице тогава, когато при настъпването на посочени в хипотезата на правна норма факти, административният орган е длъжен да се произнесе с акт с определено от нормата съдържание. В случая, както административният съд правилно приема, кметът на общината няма задължение да се произнася по предложения на съсобствениците за прекратяване на съсобствеността, тъй като компетентен да вземе решение в този смисъл относно имот, съсобствен между общината и физическо или юридическо лице по чл. 36 ЗОС, е съответният общински съвет. Ето защо писмото на кмета на община Балчик по повод заявлението на Банковска от 09.11.2017 г. не представлява отказ да се издаде административен акт и не подлежи на съдебен контрол по реда на АПК. Всичко изложено мотивира настоящата инстанция да приеме, че писмото на кмета на община Балчик не подлежи на оспорване, поради което жалбата против този акт следва следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното съдебно производство да бъде прекратено. Ето защо като се произнася по жалбата на Банковска с решение по същество, административният съд постановява недопустим съдебен акт, който подлежи на обезсилване. С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че кметът на община Балчик е представляван от юрисконсулт и пред двете съдебни инстанции, като в касационното производство правната защита са изразява в изготвяне на касационна жалба без явяване в съдебно заседание и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 и чл. 25а, ал. 3 от Наредба за заплащането на правната помощ, ответницата по касационната жалба Р. Банковска следва да бъде осъдена да заплати на община Балчик сумата 150. 00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение пред двете съдебни инстанции. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 3, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,