Решение № 12035 от 24.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4249/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. К. Борисов от гр. Куклен, обл. Пловдив чрез адвокат Н. Стоянов обжалва решение 225/04.02.2021 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело 2789/2020 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 16/121/06432/3/01/04/02 от 15.09.2020 г. на изпълнителния директор на ДФ Земеделие. В касационната жалба за посочени касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК съществено нарушение на материалния и процесуалния закон при постановяване на съдебното решение. Конкретните оплаквания са за неправилна констатация на съда за нарушение на т.4.18 от договора за финансово подпомагане, необсъждане на възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неправилно прилагане на прогнозите в бизнес плана, както и превратно тълкуване и прилагане на материалния закон. Искането е за отмяна на решението. Претендира разноски. Ответникът изпълнителен директор на ДФ Земеделие, чрез процесуалния си представител ст. юрк. М. Пелтекова оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да се остави в сила първоинстанционното съдебно решение по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира разноски. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е бил Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 16/121/06432/3/01/04/02 от 15.09.2020 г. на изпълнителния директор на ДФ Земеделие, с който на К. Борисов от гр. Куклен е определено публично държавно вземане в размер на 51 847.41 лева, представляващо подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по договор 16/121/06432 от 11.08.2014 г. От доказателствата по делото съдът е установил, че на Борисов е оторизирана и платена безвъзмездна финансова помощ в размер на 51 847.41 лева по договор 16/121/06432/11.08.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 121 Модернизиране на земеделските стопанства от ПРСР 2007 2013 подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), представляваща 50 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяване на проект 16/121/06432 от 02.07.2013 г. (л.38-78): Създаване на 13,60 дка череши, 9,70 дка кайсии и 10,50 дка бадеми, изграждане на ограда против животни, закупуване на специализирана земеделска техника, в землището на град Куклен, община Куклен, област Пловдив. Производството по издаване на оспорения АУПДВ е образувано с уведомление по чл. 26, ал. 1 АПК от 10.12.2019 г., връчено на 16.12.2019 г. във връзка с проверка на място след плащане, извършена в периода от 06.12.2018 г. 17.12.2018 г. и констатации за неизпълнение на задълженията за реализиране на приходи от продажба на череши, кайсии и бадеми за две пълни финансови години 2017 г. и 2018 г. За 2017 г. е установено, че от заложените в бизнес плана приходи в размер на 54 955 лева са реализирани 8 300 лева, което представлява 15.1 % от заложените приходи. За 2018 г. от заложените в бизнес плана приход в размер на 126 324.20 лева (преизчислени на 97 942 лева) са реализирани 7 790 лева или 6.2 % от приходите, предвидени в бизнес плана. Тези констатации са потвърдени в хода на съденото производство от заключението на назначената съдебно счетоводна експертиза. От писмените доказателствата в административната преписка, съдът е установил, че на същите фактически и правни основания, първоначално административният орган е образувал производство по налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ, което е прекратил на основание чл. 27, ал. 7 ЗПЗП със заповед от 15.10.2019 г. При така установените факти, съдът е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен и не са налице основания за неговата отмяна. Приел е, че безспорно е установено неизпълнение на договор 16/121/06432 от 11.08.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 121 предвид констатираното при проверката процентно съотношение между заложените в бизнес плана годишни приходи от продажба на череши, кайсии и бадеми и действително реализираните за 2017 г. и 2018 г. Отчетените в счетоводството на жалбоподателя приходи от продажба за проверените години са посочени в контролния лист от проверката, в уведомлението за започване на производството по издаване на оспорения акт и в самия акт. Същите констатации са направени и от вещото лице. Обоснован е извод, че е доказано неизпълнение на договорното задължение на жалбоподателя по т.4.18 и т.4.23 от договор 16/121/06432 от 11.08.2014 г. и налице основанията по чл. 51, ал.1 и 2 и чл. 16, ал. и 5 от Наредба 8/03.04.2008 г. за възстановяване на 100 % от предоставената безвъзмездна финансова помощ. Възраженията на жалбата за неправилно тълкуване и приложение на т.4.18 от договора, за обусловеност на възстановяването на помощта от влязъл в сила акт за прекратяване на ангажимент и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, са отхвърлени като неоснователни, тъй като бизнес планът е част от одобрения проект. Решението е неправилно постановено. При преценката си за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, съдът не е съобразил действащия материален закон - чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП, в сила от 28.06.2019 г. Нормата на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП предвижда, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява неизпълнение на одобрени индикатори и основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Съгласно чл. 27, ал. 7 ЗПЗП при наличие на основание по ал. 6, не следва да се издава АУПДВ. В конкретния случай фактическото основание за установяване на публично държавно вземане е неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи от продажба на череши, кайсии и бадеми. В съдебната практика константно е прието, че неизпълнението на установените в бизнес плана показатели, за които е предоставена безвъзмездна финансова помощ от ПРСР представлява неизпълнение на одобрени индикатори по смисъла на чл. 70, ал.1, т. 7 от ЗУСЕСИФ. (В този смисъл решение 13796/06.11.2020 г. на ВАС по адм. дело 12488/2019 г., решение 5872/21.05.2020 г. на ВАС по адм. дело 11174/2019 г., решение 2709/19.02.2020 г. на ВАС по адм.дело 9703/2018г.; решение 3184/28.02.2020г. на ВАС по адм.дело 7468/20918г.; решение 5040/04.04.2019 г. на ВАС по адм. д. 4307/2018 г. и др.). В случая незаконосъобразно при констатирано неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи, което представлява основание по чл. 27, ал. 6 ЗПЗП във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ и изтекъл период на мониторинг на договора от 11.08.2014 г., административният орган е прекратил производството по издаване на решение за финансова корекция със заповед от 15.10.2019 г. и е определил подлежащата на възстановяване финансова помощ с АУПДВ, издаден на основание чл. 27, ал. 7 ЗПЗП във връзка с чл. 166 ДОПК. Изложеното обоснова извод, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на изискванията за форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон основания по чл. 146, т.2, 3 и 4 АПК за неговата отмяна. Като е приел противното и е отхвърлил жалбата, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго за отмяна на АУПДВ. Във връзка с доводите в касационната жалба следва да се посочи, че първоинстанционният съд се е произнесъл по възраженията на жалбоподателя, които се поддържат и в касационното производство. Установяването на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ в конкретния случай не е обвързано от издаването и влизане в сила на акт за прекратяване на ангажимент. В т.4.18 от договора е предвидено неизпълнение на одобрения проект, в което понятие се включват и заложените в бизнес плана показатели за приходи. Неоснователността на тези касационни доводи, не променя горните изводи за неправилност на решението и незаконосъобразност на акта и наличието на самостоятелно основание за тяхната отмяна. При този изход на спора, следва да се отмени решението и в частта на разноските. На касационния жалбоподател се дължат направените разноски за държавни такси и адвокатско възнаграждение в двете съдебни инстанции в общ размер на 5 014.78 лева. Дължимите и платени държавни такси са в общ размер на 424.78 лева, от които 10 лева за оспорването пред административния съд и 414.78 лева за касационното обжалване. Таксата от 404.78 лева по ЗУСЕСИФ е недължимо събрана от първоинстанционния съд и не следва да се присъжда, а подлежи на възстановяване. Пред първата инстанция е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 2090 лева по договор от 23.09.2020 г., което е в предвидения от закона минимален размер и следва да бъде присъдено изцяло. По договор от 23.02.2021 г. за касационното производство е платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 5 000 лева. Основателно е възражението за прекомерност на така платения хонорар. С оглед обжалвания материален интерес, фактическата и правна сложност на делото, възнаграждението за касационната инстанция следва да се намали на 2 500 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,