Решение № 1438 от 16.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6227/2007 г.

Решение № 1438 от 16.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6227/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Бранислава Павлова Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Ц. к. с. е обжалвал въззивното решение на Софийския апелативен съд № 114 от 30.06.2006 г. по гр.д. № 438/2005 г., в частта, в която е отхвърлен ревандикационния иск. Ответниците и третите лица-помагачи не са подали писмен отговор по реда на чл. 218г ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срок и съдържа мотивирано изложение на отменителните основания, поради което е процесуално допустима. По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделени намира следното: Производството е по чл. 108 ЗС. С обжалваното решение в изпълнение указанията на ВКС, IV г. о. № 233/03 от 7.03.2005 г. по гр. д. № 1366/2002 г. по приложението на закона, в производство по чл. 218з ГПК (отм.) Софийският апелативен съд на основание чл. 208, ал. 1 ГПК (отм.) е уважил частично иска на Ц. к. с. к. е осъдил "С" ЕАД да предаде владението на дворно място с площ от 19 300 кв. м., заедно с построените в него двуетажна основна сграда, помпена станция, котелно, столова, дърводелска работилница гаражи и КПП като е оставил в сила въззивното решение с което е отхвърлен иска за компресорно хладилно помещение с площ от 112 кв. м., подземен склад с площ от 235 кв. м., незавършен склад от 330 кв. м. и трафопост от 9 кв. м. Въззивният съд е приел, че те не са собственост на Ц. к. с., защото са построени през периода 1980-1984 г. Решението е валидно и допустимо, но по същество е незаконосъобразно - отменително основание по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Основателен е доводът на касатора, че при тълкуването на § 1 от Д. разпоредби на Закона за кооперациите от 1991 г. (отм.) съдът не се е съобразил със задължителните указания, дадени в ТР 2/1995 г. на ВКС, ОСГК във връзка с предпоставките за възстановяване собствеността на кооперациите. В тълкувателното решение е прието, че реституцията на кооперативното имущество настъпва по право с влизане в сила на ЗК (отм.), независимо дали то е във вида и размера, в който е било иззето или одържавено, включително и когато са инвестирани държавни средства и са извършени подобрения. И в този случай правата на кооперациите се възстановяват в цялост, като за тях възниква облигационно задължение за заплащане стойността на подобренията като изключение се допуска само когато подобренията значително превишават стойността на иззетия или одържавения имот (чл. 2, ал. 1 и 2 ПМС 192/1991 г.). В случая ответниците не са предявили претенции за подобрения, а с оглед обема и характеристиката на сградите, за които искът е отхвърлен е очевидно, че те не надвишават стойността на имуществото, за което е уважен иск по чл. 108 ЗС с влязлото в сила като необжалвано решение на въззивния съд. Следователно собствеността е възстановена на всички сгради, попадащи в терена, в който е изградена млекоцентралата, необходими за нормалното й функциониране като предприятие. Обратният извод на съда за неоснователност на иска поради факта на построяването на компресорното помещение, двата склада и трафопоста в периода след одържавяването е незаконосъобразен, поради което решението следва да се отмени на основание чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) и делото да се реши по същество от настоящата инстанция при условията на чл. 218ж ал. 1 ГПК като ревандикационният иск се уважи и за тези помещения по отношение на "С. К. " ЕАД гр. К., който ги владее. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение