Решение № 5629 от 23.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9097/2012 г.

Решение № 5629 от 23.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9097/2012 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на зам.-териториалния директор на ТД на НАП - Варна, подадена чрез мл. юрисконсулт С. Маринова, против решение № 1509/8.06.2012 г. на Варненския административен съд, Първо отделение, XXVIII, постановено по адм. д. № 1403 по описа за 2012 г. на този съд. С решението е отменена Заповед № 2456 - 170048612/29.02.2012 г. на зам.- директора на ТД на НАП - Варна, с която на търговското дружество е наложена ПАМ - запечатване и се забранява достъпът за срок от един месец на обект на "Караджа - Фаг" ООД, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Касаторът твърди, че решението е неправилно. Релевирано е касационно основание, регламентирано в чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Моли за отмяна на съдебното решение. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба - "Караджа - Фаг" ООД, редовно призован, не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на предявеното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е депозирана от страна по делото, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е била Заповед № 2456-170048612/29.02.2012 г. на зам.-директора на ТД на НАП - Варна, с която на търговското дружество е наложена ПАМ - запечатване и се забранява достъпа за срок от един месец на обект на "Караджа - Фаг" ООД, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "г" от ЗДДС и чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. В заповедта е посочено, че нарушението е установено с АУАН № 0048612/12.12.2011 г. По делото не е бил налице спор относно следните факти: На 9.12.2011 г. при извършена проверка от органите по приходите на "Караджа - Фаг" ООД е установено, че дружеството в качеството си на търговец на зърно и регистриран по ЗДДС не е изпълнило задължението си да приведе дейността си в съответствие с изискванията на § 59, ал. 1, т. 2 б. "б" от ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, т. е. да осъществи дистанционна връзка с фискалното устройство с НАП до 30.11.2011 г. Въз основа на установеното от фактическа страна, органите по приходите извършващи проверката са приели, че е извършено нарушение на § 59, ал. 1, т. 2 от ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и чл. 118, ал. 2 от ЗДДС. Административния орган е формулирал извода, че относимата санкция за това нарушение е предвидена в разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. Г от ЗДДС, според която ПАМ "запечатване на обект за срок до един месец", независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за подаване на данни по дистанционна връзка на НАП. За да отмени процесната заповед, административният съд се е мотивирал, че акта е издаден от компетентен орган, но в нарушение на процесуалните правила, тъй като не са спазени императивните изисквания за неговата форма по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед не съдържа мотиви относно срока за налагане на ПАМ, което лишава съда от възможност да установи дали актът е постановен в съответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК. В мотивите си съдът е релевирал обстоятелството, че след като е предвиден срок до един месец за налагане на тази мярка, то административният орган е бил длъжен да обоснове срока за който се нарежда запечатването и като не е направил това, съдът не би могъл да прецени дали издателят на акта е упражнил правомощието си в съответствие с целите на закона. Това представлява едно от основанията, регламентирани в чл. 146 от АПК за оспорване на индивидуалните административни актове. Въз основа на установените фактически и правни факти съдът е обосновал извод, че конкретното процесно нарушение е особено съществено и съставлява самостоятелно основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила но при следните уточняващи мотиви. В заповедта за установяване на нарушението не е посочен конкретен адрес на дружеството, където е установено нарушението, а съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, мярката /ПАМ/ се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушенията. В разпоредителната част на оспорената заповед е вписано, че се налага ПАМ спрямо "Караджа - Фаг" ООД с ЕИК по БУЛСТАТ 826018141, посочени са адресът на управление, както и данните на лицето, представляващо дружеството, но липсват данни относно самия обект, чието запечатване е разпоредено. По делото е приложена извадка от инвентарната книга на дружеството, сметка 203 - СГРАДИ, установяващи, че то разполага с други сгради. Въз основа на горното става ясно, че волята на административно - наказващия орган не е ясно формулирана, което в случаят не позволява да се установи категорично в кой от тях е установено нарушението, респективно - по отношение на кой конкретен обект на дружеството е разпоредено да се приложи ПАМ. Крайните изводите, до които е достигнал първоинстанционният съд, са правилни и се споделят от настоящия състав при различни мотиви. В разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС е предвидено, че принудителната административна мярка "запечатване на обект" за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не подава данни по дистанционна връзка с Националната агенция за приходите. Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице. Това означава, че заповедта за налагане на ПАМ представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, който трябва да отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК. Изложеното в заповедта съставлява съществен порок във формата на административния акт. Това е нарушение на императивните изисквания за форма на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК и е достатъчно основание заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна, тъй като лишава съда от възможност да установи дали актът е в съответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено, не са допуснати сочените от касатора нарушения, които да водят до отмяната на съдебния акт. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 222, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,