Решение № 5380 от 17.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 282/2013 г.

Решение № 5380 от 17.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 282/2013 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 160, ал. 6 ДОПК във връзка с чл. 208 АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново, срещу решение № 621 от 04.12.2012 г. по адм. д. № 1018/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Велико Търново, 2 състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът Владимир Емилев Попов, от гр. Плевен, не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е частично основателна. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество е частично основателна. С решение № 621 от 04.12.2012 г. по адм. д. № 1018/2012 г., Административен съд - гр. Велико Търново, 2 състав, е отменил ревизионен акт № 151201067 от 31.05.2012 г. на главен инспектор по приходите при ТД на НАП, гр. Велико Търново, в обжалваната и потвърдена с решение № 514 от 17.09.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново част. Касационната жалба е основателна по отношение на здравно-осигурителните вноски за м. декември 2005 г. и лихвите върху тях. Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО месечните здравноосигурителни вноски се внасят до 10-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. В конкретния случай вноските за м. декември 2005 г. са дължими до 10-то число на м. януари 2006 г. Петгодишният давностен срок по чл. 140, ал. 1 ДПК (отм.) е започнал да тече от 01.01.2007 г. и изтича на 01.01.2012 г. Това е така, защото съгласно цитирания текст публичните вземания се погасяват с изтичането на петгодишен давностен срок, смятано от 01.01. на годината, следваща годината, през която е трябвало да се плати публичното задължение. По първоначалното дело е било безспорно установено, че ревизионното производство е образувано на 16.02.2011 г. Следователно към тази дата давностния срок по отношение на здравноосигурителните вноски за м. декември 2005 г. не е бил изтекъл. Останалите доводи на касационния жалбоподател за незаконосъобразност на съдебния акт са неоснователни. Ревизионното производство е започнало и се е развило след 16.02.2011 г., когато в сила са нормите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В оспорения ревизионен акт са включени публични вземания, които са погасени по давност. В такива случаи, съгласно чл. 109, ал. 1 ДОПК, не се образува производство за установяване на задълженията. Следователно същите се явяват установени в производство при неспазване на изискванията на императивната разпоредба на чл. 109, ал. 1 ДОПК. Ето защо, в този случай, ревизионният акт се явява незаконосъобразен. Няма пречка възражението за изтекла погасителна давност да бъде релевирано в съдебната фаза на административния процес. Това не го прави недействително и не води до законосъобразност на обжалвания ревизионен акт, пред вид разпоредбата на чл. 109, ал. 1 ДОПК. Стигайки до извода, че останалите задължения са погасени по давност и отменяйки ревизионния акт на това основание, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон в останалата част от решението. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,