Решение № 4567 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12415/2009 г.

Решение № 4567 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12415/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Мехмед Юсуф Тиберов, чрез процесуалния си представител адв. Иван Иванов срещу решение № 55/13.07.2009 г., постановено по адм. дело № 1290/2008 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № АЗ-627/06.02.2008 г. на Директора на НС "Полиция" - МВР за наложено дисциплинарно наказание уволнение. В касационната жалба конкретно не се сочат касационни основания, но от изложението й може да се направи извод, че се релевират оплаквания за необоснованост на съдебното решение - основание в чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че предходната инстанция е направила неправилни изводи за законосъобразност на оспорения акт. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Йорданов, който представя и писмени бележки. Ответникът по касационната жалба министъра на вътрешните работи не се представлява. В писмени бележки поддържа становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като безспорно е доказано по делото, че служителя на МВР е нарушил посочените текстове от Етичния кодекс. Върховният административен съд, трето отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да отхвърли жалбата на Мехмед Юсуф Тиберов срещу заповед № АЗ-627/06.02.2008 г. на Директора на НС "Полиция" - МВР за наложено дисциплинарно наказание "уволнение", първоинстанционния съд е приел, че заповедта е издадена в предписаната в чл. 269 и чл. 246, ал. 1 ППЗМВР писмена форма и съдържаща всички реквизити, и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По същество съдът е обсъдил доказателствата по делото и е направил извод за законосъобразност на дисциплинарното уволнение, наложено на жалбоподателя. Съдът е съобразил и ТП № 3/2007 г. в което се прави разграничение на нарушение на служебната дисциплина свързана с нарушение на етичните правила и нарушение на служебната дисциплина свързана с изпълнение на професионалните задължения и е цитирал подробна съдебна практика с която се е съобразил. Безспорно с неправомерно получени от жалбоподателя пари за да не състави акт за нарушение по ЗДП е уронен престижа на службата. Съдът е обсъдил и фактическите и правните основания, като последните са по чл. 224, ал. 2, т. 1 и 4 във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР - нарушение на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР - т. 7, 8 и 31 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Изложени са мотиви в обжалваното решение за спазване на процедурата ЗМВР и ППЗМВР. Съдът е направил извод, че на 3.11.2007 г. жалбоподателя в присъствието на полицай Шаламанов е поискал и получил от Иван Адамичин 10 лева вместо да състави АУАН за констатирано нарушение по ЗДвП. В тази връзка съдът е посочил, че Тиберов е нарушил и т. 7, 8 и 31 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и извършеното от него е преценено, като тежки нарушения по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, като изрично е отразено, че в т. 4 е посочено, че това са деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР. Постановеното решение е правилно. От доказателствата по делото безспорно се установява, че поведението на жалбоподателя е в разрез с етичните правила и норми и уронва престижа на службата. Правилно АССГ приема, че неуведомяването на жалбоподателя, че в дисциплинарното производство може да бъде защитаван от колега, не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а само това нарушение не е основание за отмяна на един административен акт. Това е така, т. к. правата на жалбоподателя не са нарушени, той е запознат с установеното по време на проверката, а и ако беше защитаван от колега, не би се стигнало до друг правен извод. Установено е, че жалбоподателя вместо да състави акт за нарушение по ЗДвП е поискал от проверявания водач 10 лв., а му е дал квитанция от 1 лв. за глоба за нарушения от кочан издаден от МФ, каквито вече не се използвали. Правилно АССГ приема, че деянието на жалбоподателя е в нарушение на посочените етични правила и норми, едно от които е използване на служебното положение за лична облага. Когато служител на КАТ при констатирано нарушение на ЗДвП не състави акт, а иска и получава пари, които взима за себе си, винаги уронва престижа на службата, независимо от размера на сумата. Не отговаря на истината оплакването на касатора, че съдът не е обсъдил всичките му възражения относно допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като с подробни мотиви съдът е установил спазването на предписаната от закона форма за налагане на дисциплинарното наказание, съдържащите се в заповедта за уволнение реквизити, начинът на образуване на дисциплинарното производство и развитието му в отделните фази, съобразно правилата, съдържащи се в ЗМВР и ППЗМВР. Съдът подробно е обсъдил всички доказателства по делото и е направил обоснован извод за установеност на деянията, описани подробно в решението му, които представляват тежко нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР във връзка с нарушение на нормите на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Непосочването на доказателствата в оспорения административен акт не съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила така както се твърди, тъй като липсва такова задължение за административния орган. Извършеното от жалбоподателя безспорно е основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание - "уволнение", тъй като в случая административния орган действа при условията на обвързана компетентност. Длъжността на касатора при всички случаи изисква стриктно изпълнение на професионалните му задължения, които предполагат противодействие на престъпността при стриктно спазване на закона, както и да притежава чувство за дълг, отговорност, честност и почтеност при изпълнението на тези задължения, а с извършените от него деяния той е демонстрирал именно липсата на тези качества. Безспорно е, че той е нарушил Етничния кодекс, опитвайки се да даде на лицето, което проверява разписка от кочан който не се използва от МФ с цел да не отчете получената сума и правилно е приложен материалния закон. В тази насока съдът е изложил съображения, които се споделят. Според разпоредбата на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР други тежки нарушения на служебната дисциплина са именно деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители от МВР, с които се уронва престижът на службата. Именно и затова съдът е приел, че действията на жалбоподателя давайки квитанция от кочан, който не се използва от МФ са именно такива нарушение на етичните правила - да създаде заблуждение че взетата сума ще бъде отчетена по съответния ред. Административнонаказващият орган не е обвързан с предложението направено със становището и разпоредбата на чл. 224 от ППЗМВР не е нарушена тъй като същата е отменена изм. на закона с ДВ, бр. 91/2008 г. Възражението за неспазване на срока по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР е неоснователно. Двумесечният срок за налагане на наказанието тече от откриване на нарушението, което съгласно чл. 223, ал. 1 от ППЗМВР предполага органът, компетентен да наложи наказанието да разполага с достатъчно доказателства за извършеното нарушение и самоличността на нарушителя, т. е от представяне на справката от дисциплинарно наказващия орган, съдържаща доказателствата, събрани в хода на разследването. Видно от датата на изготвяне на становището, същото е получено от наказващия орган на 2.01.2008 г. и той се е запознал на 5.02.2008 г. от която дата следва да тече и срокът за налагане на наказанието. С оглед а това срокът по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР е спазен. С оглед гореизложеното обжалваното решение е постановено при стриктно спазване изискванията на материалния закон, на съдопроизводствените правила, както и при правилно установена фактическа обстановка са изградени и правните изводи на съда, поради което съдебния му акт е и обоснован. Водим от горното Върховният административен съд, трето отделение на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.