Решение № 5046 от 20.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1757/2021 г.

Решение № 5046 от 20.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1757/2021 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, чрез процесуалния му представител, срещу решение № 1744 от 16.11.2020 г., постановено по адм. дело № 420/2020 г. по описа на Административен съд – Благоевград. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на решението. Претендират се разноски. Ответникът – началникът на Регионална дирекция за национален строителен контрол – Благоевград, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – Благоевград е образувано по жалбата на "ЧЕЗ Разпределение България" АД против заповед № ДК-02-БЛ-3/27.04.2020 г. на началника на РДНСК - Благоевград, с която е наредено премахването на незаконен строеж "ГЕТ – главно електромерно табло", монтирано на тротоара на ул. "Димитър Гощанов", гр. Петрич (ПИ 56126.602.1485 по КК на гр. Петрич) пред жилищна сграда с идентификатор 56126.602.1445. 5 по КК на гр. Петрич (УПИ XIV, кв. 105 по плана на ЦГЧ гр. Петрич) захранено от подземна кабелна мрежа НН на ТП "Гощанов", извършен от "ЧЕЗ Разпределение България" АД, чрез прекъсване на захранването му с електрическа енергия и премахване на ГЕТ. Съдът е отхвърлил жалбата на "ЧЕЗ Разпределение България" АД и е осъдил дружеството да заплати разноските по делото. За да постанови този правен резултат съдът се е обосновал с липсата на разрешение за строеж, а с оглед времето на извършването на строежа и с неприложимостта на § 16 от ПР на ЗУТ и на § 127 ПЗР от ЗИД на ЗУТ. Решението е правилно. От данните по делото, е установено, че строителството на гореописания строеж е извършено без надлежно разрешение за строеж, като същият е трета категория. От страна на дружеството жалбоподател няма наведени доводи, че такова съществува. Според приетото и неоспорено от страните заключение по допусната съдебно-техническа експертиза, строежът представлява комбинирано табло (РК+ГЕТ), използващо се като комбинирано, разпределително и измервателно съоръжение, което не може да се използва самостоятелно, поради това, се явява краен елемент в енергийния обект – "Кабелна мрежа НН". За момента на монтиране на процесния строеж, вещото лице установява периода от 30.08.2019 г. до датата на жалбата срещу заповедта на началника на РДНСК – Благоевград. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че в случая се касае за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е законосъобразен. Цитираната разпоредба сочи, че строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Такива строежи по силата на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ се премахват със заповед на началника на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице. С оглед времето на строителството, законосъобразен е и изводът на административния съд за неприложимост на разпоредбите на § 16 и § 127 от ЗУТ за търпимост на строежа. Поради това обосновано е прието, че строежът подлежи на премахване. Следва да се има предвид, че за да се приеме един строеж за търпим, следва кумулативно да са налице описаните в закона предпоставки: време на извършване на строителството и строежите да са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ. В тази насока касаторът не е оборил констатациите на административния орган и наведените в касационната жалба доводи в обратен смисъл са неоснователни. С оглед горното, като е приел, че оспорената пред него заповед е законосъобразна, административният съд е постановил съответно на материалния закон решение, което като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, основателно се явява своевременно направеното искане от ответника по делото за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,