Решение № 15154 от 18.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1982/2011 г.

Решение № 15154 от 18.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1982/2011 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производство по чл. 38 ЗРТ и чл. 145 АПК. Жалбоподателят "Гларус - Р" ООД гр. Бургас, моли да бъде отменен акт за установяване на публично държавно вземане № 13/13.01.2011 г. на Съвета за електронни медии, с който е определена годишна такса за надзор по спазването на условията за радио-дейност в общ размер 18 123,29 лв., за периода от 16.06.2006 г. до 30.09.2010 г. относно лицензия № 441-00362/05.07.2001 г. и за периода 1.01.2009 г. до 30.09.2010 г. относно лицензия № 441-00403/26.07.2001 г. като незаконосъобразен. На първо място в жалбата се излагат доводи за нищожност на обжалвания акт, поради липса на компетентност на СЕМ. На второ място се твърди, че процесните лицензии не са използвани, не са му връчвани и не разполага с изискуемото разрешение за ползване на индивидуално определен ресурс, издадено от КРС по реда на Закона за електронните съобщения. Моли актът да бъде отменен с присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по жалбата - Съвета за електронни медии по съображения в писмена защита излага доводи за законосъобразност на обжалвания акт. Поддържа, че годишната такса се дължи независимо дали операторът е осъществявал дейността, за която има лицензия, докато лицензията бъде прекратена. Претендира присъждане на разноски. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на жалбата, събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното: Жалбата е допустима, като подадена в срок от лице, което има правен интерес, а разгледана по същество е частично основателна. С акт за установяване на публично държавно вземане № 13/13.01.2011 г. на Съвета за електронни медии е определена годишна такса за надзор по спазването на условията за радио-дейност за периода от 16.06.2006 г. до 30.09.2010 г. относно лицензия № 441-00362/05.07.2001 г. и за периода 1.01.2009 г. до 30.09.2010 г. относно лицензия № 441-00403/26.07.2001 г., в общ размер 18 123,29 лв. на основание чл. 8, ал. 1, т. 1 от Тарифата за таксите за радио- и телевизионна дейност. На първо място е неоснователен довода в жалбата за нищожност на обжалвания акт, поради липса на компетентност на СЕМ. Действително чл. 32 ЗРТ не урежда като изрична компетентност на СЕМ да издава актове за установяване на публично държавно вземане, а регламентира компетентност на Съвета да взема други решения в изпълнение на правомощията си по този закон, между които не е установяването на публични държавни вземания. Съгласно чл. 166, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Съгласно ал. 2-ра на текста, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. В Закона за радиото и телевизията не е определен нито компетентен орган, нито процесуален ред, за издаване на акт за установяване на публично вземане поради неплащане на годишни лицензионни такси. Поради посочените текстове на ДОПК, редът за издаването на такъв акт е този за издаване на индивидуален административен акт по АПК, а компетентният орган се определя от ръководителя на съответната администрация. Съветът за електронни медии, в качеството си на колегиален, независим специализиран орган по регулиране на медийните услуги, е свикан на заседание от ръководителя на съответната администрация - в случая председателя на СЕМ, поради което процесното решение е издадено от компетентен орган, съгласно изискванията на чл. 166, ал. 2 ДОПК. Относно доводите по същество на спора, съдът намира за безспорно, че жалбоподателят има издадени лицензии № 441-00362/5.07.2001 г. и 441-00403/26.07.2001 г. за създаване на радиопрограма, издадена от ДКД за наземно радиоразпръскване чрез лицензиран далекосъобщителен оператор или самостоятелно при наличие на лицензия за съответната далекосъобщителна дейност с местен обхват - гр. Варна и гр. Сливен. Лицензията е издадена през 2001 г. при действието на чл. 1, ал. 2 от Закона за радиото и телевизията (редакцията ДВ, бр. 138/1998 г.). Съгласно посочената разпоредба, радио- и телевизионна дейност е създаването на радио- и телевизионни програми и на допълнителна информация за разпространение чрез наземно радиоразпръскване, по кабелен, спътников или по друг технически начин, в кодиран или некодиран вид, които са предназначени за непосредствено приемане от неограничен брой лица. Съгласно разпоредбата на чл. 105, ал. 1 ЗРТ в редакция ДВ, бр. 96/9.11.2001 г. Радио- и телевизионна дейност за създаване на програми, предназначени за разпространение чрез електронни съобщителни мрежи, когато се ползва индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър, се осъществява въз основа на индивидуални лицензии, издадени от Съвета за електронни медии при условията и по реда на този закон. Със ЗИДЗРТ, обнародван в ДВ, бр. 77/2002 г. накрая се добавя изразът "и в съответствие със стратегията по чл. 8, ал. 3". От това определение е видно, че радио- и телевизионна дейност се осъществява чрез използване на далекосъобщителни мрежи. С последващо изменение на чл. 105, ал. 1 ЗРТ с ДВ, бр. 14/20.02.2009 г., радио- и телевизионна дейност за създаване на програми, предназначени за разпространение чрез електронни съобщителни мрежи, когато се използва индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър, се осъществява въз основа на индивидуални лицензии, издадени от СЕМ при условията и по реда на този закон. При анализа на посочените разпоредби действащи едновременно с разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от закона се налага извода, че чл. 105, ал. 1 от ЗРТ, изисква при осъществяване на дейността за създаване на програми, за която е издадена лицензия да е налице използване на индивидуално определен честотен спектър, какъвто не е издаван на жалбоподателя, но тъй като лицензиите са издадени преди изменението на чл. 105, ал. 1 ЗРТ с ДВ, бр. 96/9.11.2001 г., то жалбата е неоснователна до влизане в сила на ЗИДЗРТ, обнародван в ДВ, бр. 12/12.02.2010 г. Със ЗИДЗРТ, обнародван в ДВ, бр. 12/12.02.2010 г. е изменена разпоредбата на чл. 1, като ал. 2 е отменена досежно определението за радио- и телевизионна дейност, а ал. 1 урежда медийните услуги, предоставяни от доставчици на медийни услуги под юрисдикцията на Република България. Налага се изводът, че уредбата досежно радио- и телевизионната дейност е тази, съдържаща се в разпоредбата на чл. 105, ал. 1 ЗРТ, която изисква при осъществяване на дейността за създаване на програми, за която е издадена лицензия да е налице използване на индивидуално определен честотен спектър Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от Тарифата за таксите за радио- и телевизионна дейност в приложимата редакция от ДВ, бр. 49/2006 г. за надзора по спазването на условията за радио- и телевизионна дейност се събира годишна лицензионна такса както следва: 1. за радиодейност - 3000 лв. За периода, в който е действало определението за радиодейност по чл. 1, ал. 2 ЗРТ до влизане в сила на ЗИДЗРТ, обнародван в ДВ, бр. 12/12.02.2010 г. на 15.02.2010 г. по чл. 8, ал. 1, т. 1 от Тарифата годишна такса за радиодейност е дължима за самото създаване на радио програмата. От 15.02.2010 г. до края 2010 г. такса не се дължи, тъй като в случая с издадените лицензии само за създаване на радиопрограма, не е определен радиочестотен спектър за излъчването й, съгласно изискванията чл. 105, ал. 1 ЗРТ в приложимата редакция за 2010 г., не е осъществявано разпространяване на програмата, по което обстоятелство страните не спорят. При липсата на далекосъобщителен лиценз за жалбоподателя, се налага извода, че не е извършвана радиодейност от него по смисъла на чл. 105, ал. 1 ЗРТ и чл. 8, ал. 1, т. 1 от Тарифата, поради което обжалвания акт в частта, с която е определена годишна лицензионна такса по процесните лицензии за периода 15.02.2010 г. - 30.09.2010 г. е незаконосъобразен. По аргумент от разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от ТТРТД, недължимият размер на таксата следва да бъде изчислен пропорционално на календарните дни: в случая 227 дни за всяка от лицензиите, което за всеки ден при годишен размер от 3000 лева е в размер на 1865,94 лева, за всяка от лицензиите или АУПДВ е незаконосъобразен за сумата от 3 731,88 лева. В останалата част за размера над 14 391,41 лева, обжалвания акт е законосъобразен, а жалбата в тази си част следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Претенциите на двете страни по спора за присъждане на разноски са основателни, поради което и с оглед крайния съдебен акт по компенсация "Гларус - Р" ООД, следва да заплати на СЕМ, сумата от 436 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,