Решение № 15677 от 28.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 686/2011 г.

Решение № 15677 от 28.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 686/2011 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 35, ал. 2 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Образувано е по жалба на "Мобилтел" ЕАД със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. "Кукуш" № 1, представлявано от юрк. Радкова, с искане за обявяване нищожността на решение № 353/8.04.2009 г. на Комисията за регулиране на съобщенията. Ответникът - Комисия за регулиране на съобщенията (КРС/Комисията), чрез упълномощения си процесуален представител юрк. Сулев, оспорва жалбата. Върховният административен съд, седмо отделение, счита подадената жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна. Като извърши проверка на валидността на обжалваното решение, съдът намира жалбата за неоснователна. С решение № 353 от 8.04.2009 г., постановено на основание § 9, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗЕС, чл. 30, т. 10 ЗЕС, както и на основание § 7 от ПЗР на ЗЕС, Комисията е постановила издаването на "Мобилтел" ЕАД на Разрешение № 01395 от 8.04.2009 г. за ползване на ограничен честотен ресурс - номера, за осъществяване на обществени електронни съобщения чрез обществена електронна мрежа, с предоставен индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър и предоставяне на обществена телефонна услуга и всички услуги, включени в стандарта GSM и/или UMTS. С влязло в сила решение № 3670/19.03.2010 г., постановено по адм. д. № 9346/2009 г. състав на Върховния административен съд е отхвърлил жалбата на "Мобилтел" ЕАД срещу т. 1 и т. 2 от Приложение № 2 на Разрешение № 01395 от 8.04.2009 г. на Комисията, издадено на основание нейно решение № 353 от 8.04.2009 г. С влязло в сила определение от 24.01.2011 г., постановено по настоящото дело, жалбата на "Мобилтел" ЕАД за обявяване нищожността на т. 2.5; т. 2.7 и т. 2.14 от Разрешение № 01395/8.04.2009 г., издадено на основание оспореното понастоящем решение № 353 от 8.04.2009 г., е оставена без разглеждане като процесуално недопустима, поради което и не следва да се обсъждат подробно изложените в жалбата доводи за пороците на този акт. Предмет на съдебен контрол в рамките на настоящото производство е единствено действителността на решение № 353/8.04.2009 г. на КРС. Според новелата на § 9, ал. 3 от ПЗР на ЗЕС на операторите, които към влизането в сила на този закон извършват далекосъобщителна дейност въз основа на индивидуална лицензия, а този закон определя, че осъществяваните от тях електронни съобщения са свързани с издаване на разрешение, КРС служебно издава съответното разрешение в 6-месечен срок от влизането му в сила. До издаване на разрешението електронните съобщения се осъществяват въз основа на издадените им индивидуални лицензии. Между страните няма спор, че търговското дружество - жалбоподател е оператор, който към влизане в сила на ЗЕС извършва дейност въз основа на индивидуална лицензия № 110-01054/4.11.2004 г., за осъществяване на далекосъобщения чрез обществена далекосъобщителна подвижна клетъчна мрежа по стандарт GSM с национално покритие и предоставяне на далекосъобщителни услуги, издадена по реда на Закона за далекосъобщенията (ЗД, отм. 41/22.05.2007 г.) и № 111-03081/25.04.2005 г. за осъществяване на далекосъобщения чрез обществена далекосъобщителна подвижна клетъчна мрежа по стандарт UMTS с национално покритие, издадена също по отменения ред на ЗД. С решение № 353 от 8.04.2009 г. на КРС, издадено на основание § 9, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗЕС, на "Мобилтел" ЕАД е издадено разрешение № 01395 от 8.04.2009 г. с приложения, който акт е влязъл във формална законна сила и не е предмет на съдебен контрол. От приложените към административната преписка писмени доказателства се установява наличието на релевантните за приложението на § 9, ал. 3 ПЗР на ЗЕС юридически факти, както и спазване на установената процедура по издаването на административния акт. Съществуването на визираните в закона материалноправни предпоставки за служебно издаване на заместващия лицензиите облагоприятстващ оператора разрешителен индивидуален административен акт се установява от данните по делото и твърденията на самия жалбоподател, че е титуляр на две индивидуални лицензии, издадени при режима на отменения Закон за далекосъобщенията (№ 110-01054/4.11.2004 г. и № 111-03081/25.04.2005 г. за осъществяване на далекосъобщения чрез обществена далекосъобщителна подвижна клетъчна мрежа по стандарти GSM и UMTS с национално покритие). Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗЕС, функциите по регулиране и контрол при осъществяването на електронните съобщения се извършват от КРС, като едно от правомощията й, дефинирано в чл. 30, т. 10 с. з. е да издава, изменя, допълва, прехвърля, спира, прекратява или отнема разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс, т. е. Комисията е издала решението в рамките на предоставената й компетентност. Предвид това решение № 353/8.04.2009 г. на КРС е постановено от оторизиран административен орган, в пределите на неговата материална (предметна) и териториална компетентност, поради което не е нищожно. Комисията е овластена да прави такова волеизявление (Сравн.: чл. 30, т. 10 ЗЕС), а само административен акт, издаден при липса на компетентност по степен, по материя или по място (т. е. при липса на законово овластяване) е нищожен и не може да произведе целените с него правни последици. Оспореното решение е постановено в предвидената от закона форма, мотивирано е, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК - съдържа фактическите констатации и правни квалификации, поради което не съдържа порок във формата, обуславящ недействителност на самото властническо волеизявление. В контекста на възприетото и съобразно нормативноустановените изисквания за валидност, решение № 353/8.04.2009 г. на КРС е действителен административен акт и жалбата за обявяване на нищожността му е неоснователна. Изложените оплаквания за противоречие със закона и допуснати нарушения на установените административно производствени правила не могат да обосноват твърдяния порок, доколкото по делото липсват данни за допуснато нарушение на изискванията за редовността на акта. Изричното непосочване в мотивите на акта на индивидуална лицензия № 111-03081/25.04.2005 г. за осъществяване на далекосъобщения чрез обществена далекосъобщителна подвижна клетъчна мрежа по стандарт UMTS с национално покритие по никакъв начин не засяга правата на адресата на акта, а и самостоятелно не обосновава неговата нищожност. Разноски по делото не се претендират и не следва да се присъждат. Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. пето АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,