Решение № 13449 от 11.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4954/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Русе (ТД Митница Русе) при Агенция "Митници" (АМ), чрез упълномощения процесуален представител главен юрисконсулт Я. Якимов, срещу Решение 549 от 14.03.2024 г., постановено по адм. д. 230 по описа на Административен съд - Ловеч (АС - Ловеч) за 2022 г. С обжалваното съдебно решение, по жалбата на "И." ЕООД, е отменено Решение с рег. 32-186902 от 08.06.2022 г., издадено от директора на ТД Митница Русе. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател релевира доводи, че при издаване на административния акт са обсъдени всички релевантни факти и обстоятелства от значение за случая, което съдът не съобразил. Обратно на приетото в обжалваното решение, поддържа становище, че при издаване на административното решение не е нарушена процедурата по чл. 22, пар. 6 от Митническия кодекс на Съюза (МКС). Счита, че съдът неправилно се е позовал на практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) по съединени дела С-29/13 г. и С-30/13 г., тъй като фактическата обстановка е различна. Неправилно, според касационния жалбоподател, е и приетото в решението, че митническите органи не са доказали основателността на съмненията, което да обоснове извършеното увеличение на митническата стойност на предмета на внос. Позовава се на решение на СЕС по дело С-291/2015 г. Развива съображения, че съдът не е ценил заключението на вещото лице в контекста на фактическата обстановка, имаща значение за конкретното производство. В допълнение посочва, че в платежните нареждания за валутен превод не се съдържа конкретна информация за предмета на сделката. Моли отмяната на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на жалбата на "И." ЕООД срещу спорното митническо решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от настоящия ответник по касация. Ответникът - "И." ЕООД, чрез адв. Ц. Петкова, оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор. Излага подробни аргументи по същество на оспорването. Моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 720, 00 лв. за касационното производство съобразно доказателства за извършването им и списъка на разноските, приложени към отговора на касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава писмено становище за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъде разгледана досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред АС Ловеч е било Решение 32-186902 от 08.06.2022 г., издадено от директора на ТД Митница Русе. С него, на основание чл. 29, във вр. с чл. 22, пар. 1, чл. 48, чл. 74, пар. 3, чл. 77, пар. 1, във вр. с чл. 85, пар. 1, чл. 101, пар. 1, във вр. с чл. 102 от Митническия кодекс на Съюза (МКС), във вр. чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, чл. 19, ал. 1, чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ, чл. 54, ал. 1, чл. 56 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 59 АПК, административният орган е отказал да приеме декларираната митническа стойност за стоката по митническа декларация (МД) с MRN 19BG004205002716R2 от 26.06.2019 г.; определена е нова митническа стойност на стоката по тази МД в размер на 3 522,73 лв. и на вносителя са определени задължения за довнасяне на мито 89,75 лв. и ДДС 197,45 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания; административният орган е отказал да приеме декларираната митническа стойност за стоката по митническа декларация (МД) с MRN 19BG004205002717R1 от 26.06.2019 г.; определена е нова митническа стойност на стоката по тази МД в размер на 7 166,67 лв. и на вносителя са определени задължения за довнасяне на мито 331,72 лв. и ДДС 729,77 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания. Въз основа на приобщените по делото доказателства, от фактическа страна, първоинстанционният съд приел, че със заповед на директора на ТД Митница Русе е възложено извършването на проверка по реда на чл. 48, във вр. с чл. чл. 12, 15, 46, 47 и 51 МКС и чл. 84а, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) на "И." ЕООД. За резултатите от нея бил съставен Доклад BG004000/1/13 от 24.03.2022 г. Установено е, че на 26.06.2019 г. дружеството, в качеството си на получател на стока, е декларирал за режим "допускане за свободно обращение" с MRN 19BG004205002716R2 от 26.06.2019 г. употребяван лек автомобил марка "Фиат", модел "500Х", тип: бензин, бр. места 5, товароносимост 500, цвят: бял, работен обем: 2400 куб. см.; мощност: 180 HPSAE, шаси ZFBCFXBTXGP407579, код по ТАРИК 8703239000, при условия на доставка EXW и с MRN 19BG004205002717R1 от 26.06.2019 г. употребяван лек автомобил марка "БМВ", модел "535", тип: бензин, бр. места 5, товароносимост 500, цвят: черен, работен обем: 3000 куб. см.; мощност: 320 HPSAE, шаси WBAFR7C5XCC807867, код по ТАРИК 8703239000, при условия на доставка EXW. Въз основа на допълнително изисканите документи и информация в приложеното писмено обяснение на управителя на дружеството, е установено, че закупуването на автомобилите става чрез онлайн търг с явно наддаване, като няма директна връзка с продавача. Плащанията се правят към организатора на търга, като същите са периодични, а не по конкретна доставка, тъй като дружеството има кредитен лимит. В хода на административното производство е изготвена експертиза от вещо лице за пазарната цена на автомобилите, като въз основа на нея е определена митническата им стойност в размер на 3 522,73 лв. по МД с MRN 19BG004205002716R2 и в размер на 7 166,67 лв. по МД с MRN 19BG004205002717R1. Митническите декларации са били предмет на последващ митнически контрол по реда на чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ, в резултат на който за митническите органи са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоките. В следствие на това е определена нова митническа стойност на стоките по метода, предвиден в чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 - съответно, допълнителните задължения за довнасяне на мито и ДДС, посочени по-горе. С Писмо рег. 32-131472 от 20.04.2022 г. "И." ЕООД бил уведомен, че срещу него започва административно производство и му е дадена възможност да изрази становище и да представи допълнителни документи във връзка с подадените МД, между които и процесните. Писмото е връчено на управителя на дружеството на 30.04.2022 г., като в предвидения срок е постъпил отговор, с който се оспорват констатациите по Доклад 32-97828 от 24.03.2022 г. При тези факти и след уведомление на засегнатото лице по реда на чл. 22, пар. 6 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническият орган е приел, че митническата стойност на процесните автомобили следва да се определи в размер на 3 522,73 лв. по МД с MRN 19BG004205002716R2 и в размер на 7 166,67 лв. по МД с MRN 19BG0042050027. Приложението на вторичните методи по чл. 74, пар. 2, букви от а) до г) от този регламент е изключено от митническия орган, поради липсата на "идентични стоки" - по буква а); данни за сходни характеристики на автомобила - по буква б); данни за единична цена преди продажбата на митническата територия на Европейския съюз - по буква в), както и на данни за разходите и стойността на материалите, разходите за производство и допълнителни елементи - по буква г). За да отмени оспореното решение, съдът е приел, че то е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, но в противоречие с материалния закон. Изложил съображения, че основното доказателство, на което се позовава административният орган е изготвената експертиза в хода на административното производство. На следващо място, доколкото тежестта за доказване наличието на основателни съмнения е на митническите органи, което е и предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност, съдът направил извод, че в случая не е налице обоснованост на съмненията в достоверността на декларираната митническа стойност в нарушение на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Приел, че липсва посочена причина за незачитане на данните за плащане на сумата по представените фактури. Съобразил, че за целите на изготвяне на експертизата в хода на административното производство не е извършен оглед на автомобилите, за да може да бъде установена пазарната цена спрямо действителното им състояние. Счел още, че определяща следва да е стойността, на която МПС е придобито на търга, а не продажната цена на подобно МПС в България. В заключение направил извод, че са изложени формални мотиви за отхвърлянето на всеки от вторичните методи за оценка с цел да се приложи метода по чл. 74, пар. 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., поради което митническата стойност на стоките е незаконосъобразно определена, в това число посочените като възникнали задължения за мито и ДДС. По тези причини отменил решението на митническия орган, предмет на контрол за законосъобразност пред него. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение. Предмет на съдебния спор по делото е били ли са обосновани "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140, пар. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 от митническите органи, както и спазили ли са процедурата по чл. 141 от този регламент, във връзка с чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. за определяне на нова митническа стойност. В съответствие с материалния закон съдът е посочил методите за определяне на митническа стойност на стоките по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Съгласно чл. 74, пар. 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. вторичните методи за определяне на митническата стойност се прилагат субсидиарно, когато тя не може да се определи въз основа на договорната стойност на стоките и чрез последователно прилагане на букви от а) до г) от пар. 2 на чл. 74, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. (виж Решение на СЕС от 12.12.2013 г. по дело С-116/12 г. - т. 43, Решение на СЕС от 09.06.2022 г. по дело C-599/20 г. - т. 45). По дефиницията на чл. 70, пар. 1 и пар. 2 МКС митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 МКС. Тя трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16.11.2006 г. по дело С-306/04 г. - т. 20. Макар при митническото остойностяване на стоките приоритетна да е договорната стойност по чл. 70 МКС, разпоредбата на чл. 140, пар. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, пар. 1 МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставянето й съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, от 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, те могат да отхвърлят декларираната цена. (виж т. 52 от Решение на СЕС от 28.02.2008 г. по дело C-263/06 г. и т. 31 от Решение на СЕС от 16.06.2016 г. по дело C-291/15 г. EURO 2004 Hungary Kft по тълкуването на чл. 181а от отменения Регламент (ЕИО) 2454/93, съответстващ на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 според таблицата на съответствието в приложение 90 към Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446). Уведомяването по чл. 22, пар. 6 МКС гарантира правото на защита като основен принцип на правото на Европейския съюз и на правото на изслушване във всяка една административна процедура като неразделна част от този принцип (виж Решение на СЕС от 03.06.2021 г. по дело С-39/20 г. - т. 30 и т. 31 и цитираните там други решения). В случая е извършено уведомяване за мотивите на предстоящото неблагоприятно решение и е дадена възможност на неговия адресат да изрази становище в 30 дневен срок. По този начин правото на изслушване не е нарушено. При издаването на спорния акт е приложен методът по чл. 74, пар. 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Този метод е на последно място в изброяването на предвидените в Регламент (ЕС) 952/2013 методи за митническо остойностяване, тъй като е остатъчен метод и може да се използва само, когато митническата стойност на стоките не може да бъде определена въз основа на чл. 70 и чл. 74, пар. 1 и пар. 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. (Решение на СЕС от 20.06.2019 г. по дело С-1/18 г. - т. 37). При съобразяване на установеното по делото от фактическа страна, правилни са изводите на първоинстанционния съд за нарушение на материалния закон при определянето на митническата стойност по метода, предвиден в чл. 74, пар. 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. В оспорения административен акт не се съдържат конкретните обстоятелства, дали основание за изключване на приложението на вторичните методи по чл. 74, пар. 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. в предвидената от този акт поредност, което е условие за определяне на митническата стойност по метода, предвиден в чл. 74, пар. 3 от посочения регламент. Незаконосъобразно митническият орган е приел, че като последна възможност за определяне на митническата стойност на автомобилите е прилагането на чл. 74, пар. 3 МКС чрез възлагане и изготвяне на експертна пазарна оценка от автоексперт оценител. Заключението на вещото лице - оценител, както обосновано посочва и първоинстанционният съд, е изготвено върху снимков материал и офертни стойности от онлайн автокъщи и магазини, без обаче да е извършил оглед на конкретните автомобили и да установи тяхната пазарна стойност съобразно действителното им състояние. Отделно от това, от административния орган не са изложени мотиви защо пазарната цена следва да се приеме за митническа стойност, включително как тази стойност отразява действително направените от вносителя разходи за придобиване на стоките. Споделим е изводът на първоинстанционния съд, че по делото са приложени документите, доказващи придобиването на автомобилите и продажната им стойност. "И." ЕООД е представило своевременно на митническите органи фактури и платежните нареждания за валутен превод, които не са били оспорени досежно тяхната автентичност, поради което не може да се приеме, че са налице основания за неприемане на декларираната стойност и определяне на нова по-висока такава. Тоест налице са били доказателства в подкрепа на декларираната митническа стойност по посочените митнически декларации. В заключение, правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките административният орган да пристъпи към прилагане на способите по чл. 74, пар. 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. за определяне на митническата стойност. В спорния административен акт липсват конкретни мотиви за обосноваване необходимостта от приложение на разпоредбата на чл. 74, пар. 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., а са изложени само бланкетни такива с посочване на чл. 74, пар. 2, б. "а", "б", "в" и "г" МКС, като е направен извод за липса на база данни и информация. Не са посочени нито разумните способи, които са използвани за формиране на посочената от митническия орган стойност на вноса за процесните стоки по МД, нито в какво се състои тяхното съответствие с принципите, изброени в Споразумението за прилагане на член VII от Общото Споразумение за митата и търговията, в съответствие с изискванията за прилагане на този метод. Задължението за мотивиране, което е в тежест на митническите органи при прилагането на МКС следва да обезпечи ясно и недвусмислено установяване на причините за неприлагане на един или няколко от методите за определяне на митническата стойност (вж в този смисъл Решение на СЕС от 09.11.2017 г. по дело C-46/16 - т. 44 по тълкуването на чл. 6, пар. 3 от отменения Регламент (ЕИО) 2913/92, съответстващ на чл. 22, пар. 7 от Регламент (ЕС) 952/13 г. според таблиците за съответствие към него и към Регламент (ЕО) 450/2008). Това задължение означава, че посочените органи следва да изложат в решението си за установяване на размера на дължимите вносни мита данните, въз основа на които е изчислена митническата стойност на стоките, както за да се позволи на неговия адресат да защити правата си при възможно най-добри условия и да реши, разполагайки с цялата необходима информация, дали има смисъл да обжалва, така и за да позволи на съдилищата да упражнят контрол за законосъобразност на това решение (вж. пак там - т. 45). Новата митническа стойност на декларираната стока следва да отразява реалната икономическа стойност на внесеният автомобил и да отчита всички негови елементи, които имат икономическа стойност (арг. от Решение на СЕС по дело С-1/18, т. 22). В контекста на изложеното, правилен и обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че при издаване на спорното митническо решение не са установени основателни съмнения по смисъла на чл. 140, във връзка с чл. 144 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за промяна на митническата стойност на процесните стоки и не са доказани основанията за определяне на митническа стойност чрез прилагане на метода по чл. 74, пар. 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., като е неоснователен довода в касационната жалба за допусната по делото ССЕ, с направени от вещото лице в открито съдебно заседание важни уточнения на отговорите по поставените въпроси. Такава експертиза не е допускана в хода на първоинстанционното съдебно производство При тези съображения обжалваното съдебно решение като правилно постановено следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане и представените доказателства, АМ следва да бъде осъдена да заплати в полза на ответника по касация разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за касационното производство в доказания размер от 720, 00 лв. Договорените и платени адвокатски възнаграждения за двете съдебни производства не са в прекомерен размер и в този смисъл направеното възражение от касационния жалбоподател е неоснователно. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение