Решение № 8717 от 18.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9951/2011 г.

Решение № 8717 от 18.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9951/2011 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалният кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Евгени Владимиров Григоров от град София против решение от 28.06.2011 г., постановено по адм. дело № 3399/2011 г. на Административен съд София - град. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директорът на Столична регионална здравна инспекция /СРЗИ/, чрез пълномощника си оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Евгени Владимиров Григоров срещу заповед № 326/31.03.2011 г. на директора на Столична РЗИ, с която на основание чл. 103, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 12, ал. 1 от ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение. Същият е бил назначен на държавна служба със заповед № 256/31.03.2010 г., на длъжността "главен експерт" в отдел "Здравни дейности" в Регионален център по здравеопазване град София, считано от 01.04.2010 г., на основание чл. 9, 10, 11 и на чл. 12 от ЗДСл. С последваща заповед № 305/01.03.2011 г., на основание чл. 87а от ЗДСл същият е преназначен, считано от 01.03.2011 г. на длъжността "главен експерт" в Дирекция "Медицински дейности", отдел "Контрол на медицинските дейности" при СРЗИ. С оспорената заповед служебното правоотношение на Григоров е било прекратено на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, в срока на изпитване от длъжността "главен експерт" в Дирекция "Медицински дейности", отдел "Контрол на медицинските дейности" при СРЗИ. При така събраните доказателства, АССГ е обосновал правни изводи за законосъобразност на оспорената пред него заповед, като издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Приложимата правна норма е разпоредбата на чл. 12 от ЗДСл. Според цитираната норма, когато кандидатът се назначава за първи път на държавна служба в едногодишен срок, считано от встъпване в длъжност, органът по назначаване може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие. За да може органът да упражни това свое право, е необходимо наличието на една позитивна предпоставка - назначаване на държавния служител за първи път на държавна служба и една отрицателна предпоставка - да не е изминала една година от датата, на която държавния служител е встъпил в длъжност. Първата от двете предпоставки на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл по отношение на жалбоподателя е била налице. Жалбоподателят е назначен за първи път на държавна служба със заповед № 326/31.03.2011 г. на директора на Столична РЗИ, считано от 01.04.2010 г. Режимът на изпитване на държавните служители предвид целта на чл. 12, ал. 1 от закона, е да бъде дадена възможност на органа по назначаването да отстрани евентуални неудачи при назначението на държавния служител, след като провери и опознае неговите професионални и служебни качества. Тази проверка следва да бъде извършвана по еднакъв начин спрямо всички държавни служители, които са назначени за пръв път на държавна служба в определения от закона срок, независимо от обстоятелството дали служебното правоотношение касае първоначално заеманата от държавния служител длъжност, или заеманата такава при изменение на възникналото служебно правоотношение. Втората предпоставка на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл е изискването да не е изтекъл едногодишния срок от датата на встъпване в длъжност на държавния служител. В случая жалбоподателя е назначен на 31.03.2010 г., а заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение е издадена на 31.03.2011 г. Целта на срока по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл е да се даде възможност за преценка както страна на органа по назначаването, така и на държавния служител, за наличието на необходимите професионални и служебни качества у служителя, и характера и изискванията на заеманата длъжност. Максималната продължителност на срока за изпитване е една година. Той може да бъде по-кратък и служебното правоотношение да бъде прекратено по-рано, когато се констатира несправяне с работата от страна на държавния служител. Упражняването на посоченото право на органа по назначаването може да бъде извършено само веднъж, с оглед на посочените по-горе цели на срока за изпитване. В този смисъл преценката по целесъобразност, обективирана в административния акт, е извършена в рамките на едногодишния срок по отношение на жалбоподателя. Срокът по чл. 12, ал. 1 от ЗДсл не е давностен. Този срок е преклузивен и с изтичането на една година, се преклудира упражняването на това право на органа по назначаване. Преназначаването на друга длъжност в рамките на едногодишния срок по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл на основание чл. 87а от ЗДСл също не променя горните изводи, тъй като този случай е регламентиран с второто изречение на чл. 12, ал. 1 от ЗДсл, съгласно която хипотеза, в случай, че правоотношението се измени преди изчитането на срока, срокът за изпитване продължава да тече при следващото правоотношение. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано и постановено при спазване на разпоредбите на материалния закон, следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответника не са претендирани, поради което не следва да се присъждат в настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - пето отделение